Детското участие не трябва да бъде разписано в отделен документ за него. То трябва да проникне в тъканта на цялото законодателство.

Тази теза застъпиха участниците в семинар в Министерството на труда и социалната политика. Негов домакин е Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и ще продължи до 6 юли.

На форума бяха представени резултатите от прилагането на Инструмента за оценка на детското участие на Съвета на Европа в България, Италия, Латвия, Естония, Ирландия и Румъния.

Интрументът за оценка на детското участие е съставен от 10 индикатора. В доклада се дават препоръки как да се стимулира детското участие и по какъв начин възрастните да го възприемат. 

В първия индикатор се посочва, че в българското законодателсто има добре регламентирана правна защита на правото на децата да участват. Тази законодателна рамка е добра основа, но липсват последователни усилия по прилагането на практика на нормативните документи. Необходимо е още да бъдат създадени устойчиви механизми за детското участие.

В доклада се констатира също така, че липсва разбиране във възрастните за участието на децата. Те трябва да бъдат важен партньор в изготвянето на политики за тях. 

Необходими са допълнителни усилия в подобряване на отношенията в семейството. В него често не се обръща внимание позицията на детето при вземането на решения.

Вторият индикатор измерва участието на децата, когато се решават междусекторните национални стратегии за прилагане на правата на детето. 

Според доклада, участието на децата трябва да започне от местата, които те посещават най-често. Това са училището, детската площадка или детската градина. 

Препоръчва се местната общност да насърчава децата да участват, като ролята на възрастните е много важна за този процес.

В третия индикатор се оценя работата на институциите, които защитават правата на децата. В България те са две - Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Омбудсманът.

Основеният извод в тази категория е, че трябва да се повиши информираността сред децата за институцията на Омбудсмана и за работата и правомощията на ДАЗД.

Четвъртият индикатор изследва наличието на механизъм, който да гарантира на децата, че безопасно могат да упражняват правото си на участие в съдебни и административни производства. 

Съдебната власт и цялата система е много объркана и в повечето случаи уж се изслушва детето, но после се взема друго решение, констатира се в доклада.

Въпреки че има достатъчно механизми, които да осигурят безопасното детско участие, често те не се прилагат успешно. Затова е нужна подготовка, която да създаде сетивност и нагласа на самите експерти в съдебната система.

В следващия индикатор се разглежат процедурите, по които децата могат да подават жалби. 

Констатира се, че децата смятат, че възрастните не се интересуват от тяхното мнение и няма да им се обърне внимание, дори да подадат жалба. 

Също така процедурите не са лесно достъпни, популяризирани и адаптирани за всички деца. Липсва информираност у децата към кого да се обърнат, когато имат проблем в семейството.

Шестият индикатор оценя до колко специалистите в сферата са обучавани да стимулират детското участие.

Основният извод е, че има положителна нагласа за запознаване с добрите практики по осъществяване на участието на децата, но експерти на почти всички нива все още не преминават специализирано обучение. 

Едно такова обучение може да промени мисленето на възрастните, а от там и работата на институциите, се констатира още в доклада. 

В седмия индикатор се дава оценка на предоставянето на информация на децата относно правото им на участие. 

Изводът е, че процесът по информираност трябва да бъде непрекъснат. Към момента в тази посока работят най-активно неправителствените огранизации, както и ДАЗД, посредством Съвета на децата. 

Индикатор 8 разглежда до каква степен децата са представлявани в обществото, посредством техни собствени организации. 

В момента съществуват  предвидени в закона детски или младежки съвети, чрез които децата могат да се обърнат към властите на местно, регионално и национално ниво. Представителството на децата обаче е по-скоро непостоянно и разпръснато.

Необходимо е насърчаване и включване на децата в обсъждането на всички въпроси, които ги засягат. Нужна е по-ясна заявка, че тяхното мнение е не просто чуто, а взето предвид.

Деветият индикатор оценява механизмите за обратна връзка с децата. Положителна нагласа сред по-голяма част от специалистите е да участват в реализирането на подобен тип механизми. 

Като организации с най-слаба обратна връзка с децата се открояват болничните заведения. Медицинските работници разбират детското участие единствено като разговор с детето за изясняване на медицинското му състояние.

Последният индикатор разглежда дали децата са подкрепяни да участват в мониторинг на Конвенцията за правата на детето на ООН (КПД), както и на други относими документи и конвенции на Съвета на Европа.

Съветът на децата към ДАЗД е такъв орган, който подсигурява участие на децата в мониторинга на КПД.