Ректори се опитват да скрият ниското качество в университетите си зад възражения, които се отправят срещу нормативно увеличената от Министерския съвет в последните дни на кабинета "Петков" минимална заплата във висшите училища. По предложение на бившия министър на образованието акад. Николай Денков тя се повиши от 1300 на 1500 лева със задна дата, считано от 1 юли 2022 г.

Тази теза изрази днес самият Денков в интервю за сутрешния блок на БНТ.

Възражението обаче дойде не от един, двама, трима ректори, а от целия Съвет на ректорите. Причината не беше, че те не искат да вдигнат заплатите на асистентите, а оттам - и на останалите преподаватели (доценти, професори), а защото увеличението за втората половина на 2022 г. бе подплатено с еднократно дадена сума - общо 20 млн. лева, разпределени между висшите училища (ВУ). Ръководствата обаче не дадоха еднократно добавки на преподавателите, а бяха длъжни да увеличат заплатите поради правителственото решение. Сега те се притесняват, че ако бюджетите им за 2023-та и всяка следваща година не бъдат увеличени с необходимите за по-високите заплати средства, може да се стигне до фалити.

Днес Денков посочи, че не разбира това възражение и че то е "напълно неоснователно". Ето какво обясни той:

"Огромната част от висшите училища имат финансови средства, и то не малки. Има няколко висши училища, които имат 20, 30, едно от тях има 180 милиона лева в бюджета – Медицинският университет – София. Има други висши училища, не много на брой, които имат малко средства. Знаете ли защо? Защото средствата, които те получават за качество, а това са основните средства, които получават, са много малки. Тъй като трябваше да изпратим средства във висшите училища почти едновременно и за качеството, което те предоставят, и за тези минимални заплати, можех да сравня двете таблици. Тези висши училища, които имат проблеми, получават десетки, даже до сто пъти по-малко от други висши училища, защото не осигуряват съответното качество, имат по-малък брой преподаватели. Така че там има други проблеми, които ректорите се опитват да скрият зад тези възражения".

На въпрос каква е гаранцията, че догодина в бюджетите ще бъдат заложени и средствата, дадени еднократно тази година, бившият министър посочи, че "същият подход беше използван през 2020 г. от предишния министър, когато минималната заплата (за асистент - бел. ред.) стана 1300 лева". Според Денков оттук нататък "задача на ректорите е заедно с министъра да осигурят бюджета за следващата година". Той смята, че правителственото решение им помага "да се борят за бюджет през следващата година, който да осигури този минимум средства", като всъщност ги кара да повишат качеството и, съответно, да получат повече пари. Другият вариант бил да "оптимизират средствата си, така че да бъдат по ефективни" - тоест да извършат съкращения, включително на служители и преподаватели.

Има обаче още един проблем и той е начинът, по който МС наложи решението за асистентската заплата - без обществено обсъждане, което е в разрез с нормативно изискване. Заради това професор сезира главния прокурор Иван Гешев:

Професор сезира главния прокурор срещу вдигането на асистентските заплати в университетите

Конкурсите за училищни директори

Бившият министър защити своята наредба за конкурсите за училищни директори - чието действие бе спряно временно от Върховния административен съд заради дело на кандидат-директорка, която оспорва изисквания, които смята за субективни. Според Денков и досега е имало субективизъм при назначаването на директорите, а критиките са плод на факта, че той осигурил публичност и обществено обсъждане на правилата, докато преди мандата му всичко се случвало при закрити врата.

"Причината (за критиките - бел. ред.) е ясна – досега нямаше никаква наредба. С други думи, правилата за избор на директори минаваха някак си под радара. Те никога не са били обсъждани публично. Основа за субективизъм пак имаше, но нямаше кой да го обсъжда. Така че ние за първи път сложихме за публично обсъждане наредба. Тя мина през съответната процедура. Има, както виждате, своите критици. Част от тях са много ясно политически мотивирани. В това няма съмнение. Но също така има и своите поддръжници. Нормално е за ръководна позиция, каквато е директорската, да има визия как ще се развива училището; изисквания за лидерски умения. Това са изисквания, които се оценяват стандартно, когато се търсят хора за лидерски позиции.

...

Досега (конкурсите се провеждаха - бел. ред) - по правила, които са обсъждани само вътре в министерството. И досега е имало устна част с изпит, която е давала не по-малки основания за субективни оценки. Ние много добре знаем, че системата е политизирана и тя е политизирана изключително тежко през последните четири години именно с досегашните правила", каза Денков.

Той изтъкна и законовата забрана за политическа дейност в училищата, наложена по време на министерския му мандат:

"С промените в закона забранихме всякаква политическа и партийна дейност в нашата система. Това означава, че изпращането на автобуси, на служебни имейли до учителите: „Гласувайте за този или онзи“ – нещо, което беше широка практика миналата година – в момента е абсолютно забранено. Ако един директор, ако един началник на регионално управление си позволи да направи такова нещо днес, той може да бъде уволнен на базата на тези промени в закона".

Денков похвали наследника си на поста проф. Сашо Пенов, който се въздържа от обжалване на съдебното определение, с което действието на наредбата за конкурсите беше временно спряна:

"Когато има правна неяснота, трябва да бъде изчистен казусът и тогава да се пристъпи към следващия етап, защото ако се проведат конкурсите и след това ВАС реши да ги отмени, това ще бъде много по-тежък казус".

Временно изпълняващи длъжността винаги е имало в училищната система. Това по никакъв начин няма да затрудни подготовката на учебната година - увери той.

COVID и учебната година

Денков изрази оптимизъм по отношение на предстоящата учебна година в условията на пандемия от COVID-19. Според него едва ли ще се наложи затварянето на училища:

"Почти съм сигурен, че тази учебна година ще бъде много по-спокойна - каза той. - Тези варианти на вируса, които в момента обикалят, не предполагат затваряне на училищата. Дали ще предполагат тестване трябва да реши Министерството на здравеопазването".