Държавата я няма. Защо само неправителственият сектор работи срещу дискриминацията на ЛГБТИ хората

Днес за шестнадесета поредна година ще се проведе София Прайд. Събитието всяка година събира все повече привърженици, като през 2022 г. към него се присъединиха над 12 хиляди души.

Прайдът е традиционно шествие в подкрепа на ЛГБТИ общността и представлява протест срещу омразата, дискриминацията и неравенството. Тазгодишно шествие поставя акцент върху семейството.

"За съжаление, ние не получаваме приемане и обич у дома и не срещаме разбирането и подкрепата, за които всеки човек копнее. Затова и вратите на София Прайд 2023 са отворени за тези, които се чувстват отхвърлени и неприети", пишат организаторите.

Не само някои от семействата, но и държавата като цяло не прави нищо, за да могат ЛГБТИ хората да не се чувстват дискриминирани и отхвърлени. За поредна година политическите действия се изчерпват до подписване на предизборни декларации и позиции около срамни събития като акцията на привърженици на "Възраждане" срещу филм от програмата на София Прайд.

Какво е нужно да направи новоизбраният кабинет и 49-ото НС?; Какви са основните цели на организаторите на София Прайд?; Защо именно хората от общността се превръщат в жертви на националисти? Отговори на тези въпроси в интервю за OFFNews дава Симеон Василев, съосновател на Фондация "ГЛАС", един от организаторите на София Прайд и от години се занимава с ЛГБТИ активизъм:

- Днес за 16-ти пореден път ще се проведе София Прайд. Какво постигна Прайдът за тези години и как се промени шествието? Какви са разликите от Прайда през 2008 г. и шествията от последните години?

- Шествието промени много самата ЛГБТИ общност. На Прайда през 2008 г. бяха 80 души, а тази година очакваме над 15 000. За тези години ние успяхме да създадем и отгледаме една много по-уверена в себе си общност. Повече хора са открити за сексуалната си ориентация пред семейството си и на работното място. Броят хора, които идват на Прайд, е един много ясен индикатор за това какво постигна шествието. Получаваме и подкрепа от много бизнеси, от едни от най-големите звезди в шоубизнеса. Благодарение на тази подкрепа София Прайд расте като събитие и привлича все повече хора.

Голямата промяна е, че по темата не се говори само в един ден в годината. Това е благодарение на работата на неправителствения сектор и на хората, които подкрепят каузата. Все по-видими сме, това е голяма промяна. Всъщност София Прайд е събитие за видимост и за равни права. В тази посока наистина сме постигнали промяна в обществото.

- През всичките тези години направи ли нещо държавата? 

- Любим въпрос. (смее се - б.а.) Държавата не само, че не направи нищо, но и седеше отстрани и активно наблюдаваше как различните националистически движения - преди години беше ВМРО, които използваха Прайда и общността за боксова круша, а сега виждаме Възраждане и други герои. Нормално е да има и една по-консервативна част в обществото, която иска да ни върне назад. Политическите партии от другия спектър трябва да влязат в ролята си и да изберат страна. Това не се случи в България за всичките тези 16 години, заради което не успяхме да постигнем нужните законодателни промени.

Промяната обаче се случва. В нашия случай тя идва отдолу нагоре. Това един ден ще доведе и до политическа ангажираност.

- В законодателството обаче все още има още пропуски по отношение на еднополовите двойки, например в Наказателния и семейния кодекс, Закона за защита от домашното насилие и други. Хората от общността срещат редица проблеми по отношение на свиждания в болници, право на наследство и асистирана репродукция. Имате ли предложения в тази посока и очаквате ли част от тях да бъдат решени от 49-ото НС?

- Имаме предложения. Те са били адресирани и до редица предишни парламенти. 49-ото НС е натоварено с много отговорна и тежка задача и тя е да задвижи България след две години на застой, които се отразиха много на цялото общество. Ние много често чуваме, че сега не е времето за нашата тема, че има по-належащи неща като съдебната реформа, здравеопазване и други. Бих призовал политиците да сложат тази тема на дневен ред, тъй като виждаме какво се случва от другата страна.

Продължаваме да виждаме вандализираните билбордове, забраната на прожекции, протестите срещу нас. Това са изключително плашещи процеси. Надявам се 49-ото НС да започне да слуша една голяма част от обществото за нейните проблеми. Ние настояваме за промени в Наказателния кодекс в частта за престъпления от омраза. Според нас сексуалната ориентация и полът трябва да бъдат добавени към защитените принципи. По отношение на семейния кодекс – имаме още да извървим път напред. Разбира се, че тя ще се случи в даден момент, но преди нея има много други важни стъпки. Една от тях е безопасността на хората. В момента най-важният елемент са промените в Наказателния кодекс.

- Оптимисти ли сте, че ще има необходимата политическа воля, за да се случат поне измененията в Наказателния кодекс?  

- Да. Трябва да си позволим да сме оптимисти, защото това, което ни залива като среда, може да ни издърпа надолу. Ще си позволя да съм оптимист, че 49-ото НС ще направи промените, които очакваме от две десетилетия.

- Виждаме, че ЛГБТИ темата отсъства от политическите програми. Междувременно има два типа политическо поведение - едните спират филм от културната програма на София Прайд, а другите - реагират с часове разлика с позиция. Изобщо достатъчна ли е една позиция, когато няма реални действия?

- Не, разбира се, че не е. Една позиция, особено когато става дума за евроатлантическа партия, е просто измиване на очи. Нужни са много уверени стъпки, трябва много смелост, за да се работи по тази тема. Аз мисля, че в повечето партии има страх, че говоренето по темата ще доведе до отлив на техни избиратели. Това въобще не е така.

През 2021 г. Фондация "ГЛАС" проведе едно проучване за нагласите на избирателите на различни политически партии за това в каква степен ще подкрепят съответната партия, ако тя заеме открита позиция по ЛГБТИ темата. Видя се, че над 90% от избирателите на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" искат те да вземат позиция и да предприемат нужните действия. Това са партиите, към които гледаме - ПП, ДБ, ГЕРБ, ДПС. При тях обаче наистина липсва политическо визионерство за подкрепа на темите, липсват откритите гей политики. Разбира се, не можем да говорим за БСП, които са умрял кон, който с подемането на темата за джендър истерията стана смешен за цялото общество. 

Освен това чисто статистически съм сигурен, че сред 240 депутати има представители на ЛГБТИ общността, но ние не ги виждаме. Те са невидими. Ако това се използва за влияние върху тях, бих призовал ЛГБТИ хората в парламента и във властта просто да бъдат открити. Това е пътят за промяна на обществото. Не можем да си позволим да сме безгласни, да стоим удобно в балоните си. Обществото ни е изправено на цивилизационен кръстопът. ЛГБТИ темата е ябълката на раздора, която се използва за политически цели. Важно е да се противопоставим на това.

- В този смисъл заговорихме за БСП. В момента левицата прави референдум срещу "джендър идеологията" в училищата. Отделно отново чисто пропагандно се яхва темата за Истанбулската конвенция. Какво е мнението Ви и как подобни инициативи се отразяват на ЛГБТИ общността в България?

- Това е безплоден опит на умиращ политически лидер да спечели внимание. Не може да организираш референдум срещу нещо, което не съществува. Абсолютно не съществува. Да не говорим, че към него се включват осъдени хора за трафик на жени. Това е грозна, дори до степен на отвращаваща позиция на БСП, но аз съм безкрайно щастлив, че те губят подкрепата за себе си и съвсем скоро ще ни отърват от своето присъствие. 

Разбира се, всичко това се отразява на ЛГБТИ общността. Това рефлектира и върху цялото общество, но пък съм уверен, че това не е истинското лице на България. Истинското лице на България не е това, което драска свастики по витрини, а това, което спасява своите граждани. Много ми се иска другата част от обществото да бъде активна, защото когато мълчим и сме свидетели на насилие, то ставаме съучастници. 

Но да, днес е София Прайд. Очакваме най-голямото шествие досега. Чакаме над 15 хиляди души. Всяка година идват и политици в лично качество, предимно от Зелено движение. Надявам се и знам, че тази година ще дойдат много повече политици. Трябва да се пречупи този страх, за да поемем напред и да спрем да чуваме тези от типа: "Стига сте парадирали, какви права Ви липсват?". Мина времето на тези думи, сега трябва да се насочим към теми, които са далеч по-важни за развитието на страната. 

- Разкажете повече за дейността на Фондация "Глас". Какви трудности срещате в работата си?

- Фондацията работи основно в публични кампании, които са посветени на големите теми като брачно равенство, противодействие на престъпленията от омраза. Фондацията работи и чрез платформата си за разнообразие и приобщаване на работното място "Work It Out" с много бизнеси в страната, които се стремят да направят средата по приобщаваща за ЛГБТИ общността. Освен това заедно с "Билитис" ръководим общностния център "The rainbow hub", който преди няколко години беше нападнат. 

Трудности през годините е имало много. Редно е обаче тук да споменем, че ние не намираме никаква подкрепа от държавата Абсолютно никаква. Благодарение обаче на Европейската комисия и дарения ние успяхме за осем години да изградим една професионална организация, в която работят четирима души и има  много доброволци. 

Следете новините ни в GoogleNews