Четири лични истории или защо е важно хората да бъдат видени отвъд етикетите?

Tой е любопитен и любознателен още от малък. Журналистиката е негова страст, но и огромно удоволствие. Кристиян Юлзари вярва, че тя има силата да променя. Към по-добро!

Кристиян Юлзари е журналист на свободна практика, който започва професионалния си път от националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media. Вълнуват го теми като правата на човека, социалното неравенство и политиката. За своя проект “Разкази отвъд етикетите” получава финансиране от най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“ в категория #BeVocal. Защото зад етикетите може да бъде открит голям потенциал, стига да има кой да повдигне едното им ъгълче. Поне за начало.

Да разлепиш етикета

За проекта си, в рамките на 12 месеца, Кристиян Юлзари заснема и продуцира четири мултимедийни материала. Всеки от тях е на социално значима теми като образователни медиатори; изкуството, което променя градовете ни; състоянието на психиатричната помощ в България и интеграцията на бежанците у нас.
Проектът “Разкази отвъд етикетите” е изграден от истории за силата на гражданите да променят, за волята на маргинализираните да се отлепят от дъното, за да помогнат на други, за занаятчиите, без които опазването на традициите би било невъзможно. Благодарение на инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти, по проекта е създаден канал в YouTube, който става дом на тези истории.

Мира от село Победа

Една от историите е на млада жена, която избира да промени не само собствения си живот, но и този на много деца в специфично положение. Тя е Мира от село Победа и започва работа като образователен медиатор в училището в селото. Когато това се случва, процентът на редовно отсъстващи деца там е тревожно висок. Личната съдба на Мира също била тежка и това ѝ помага по-лесно да стигне до децата, с които работи в училището в село Победа. Тя не е успяла да учи и това се превръща в един от катализаторите винаги и с много страст и вяра да обяснява на децата колко важно всъщност е това.

„Аз се ожених много мъничка. Не знаех какво е любов. Бързате! Не сте изкарали образованието и нямате училище. Затова ви казвам – не се женете рано!“
С личния си пример младата жена мотивира десетки ученици да се върнат в класните стаи. „Славно е за мен да караш едни деца да идват, да учат“ – споделя тя във видео разказа, наречен „Въпрос на доверие“. И именно доверието е това, с което успява да изгради моста, през който научава какви са проблемите, мислите и мечтите на децата, живеещи предимно в ромската махала в селото.

С личния си пример младата жена мотивира десетки ученици да се върнат в класните стаи. „Славно е за мен да караш едни деца да идват, да учат“ – споделя тя във видео разказа, наречен „Въпрос на доверие“. И именно доверието е това, с което успява да изгради моста, през който научава какви са проблемите, мислите и мечтите на децата, живеещи предимно в ромската махала в селото.

Мира Стефанова, образователен медиатор

Мира е един от любимите герои на Кристиян Юлзари. Но младият журналист има да разказва още много.

Кристиян, защо нарекохте проекта “Разкази отвъд етикетите”? Страшни ли са етикетите за хората?

Професионалният ми интерес винаги ме е водил към подобен формат журналистика. Мултимедийната документална журналистика е ориентирана към разказите. Името пък се роди след избора на трите теми за проекта, които сами по себе си показват чупенето на етикети. Образователните медиатори например, които обикновено работят с ромски общности, са точно такива – чупят етикета ежедневно.

Личната история ли е най-силното и докосващото, с което може да се разкаже за даден проблем?

Личните истории най-добре онагледяват проблема, защото през емоцията намираме себе си. На същия принцип всеки е бил в училище и всеки е имал учител, който го е вдъхновявал.

Колко и какви истории сте разказали до момента?

Заснета и публикувана е историята на Мира, която е образователен медиатор. Работи в училище в село Победа, което е до 10-и клас. Родителите там се притесняват, че след това, за да продължат да учат, децата им трябва да пътуват до Добрич. Километрите не са много, но го има самото излизане от селото. Мира е медиаторът между училището и тези родители с техните деца, защото сама е минала по този път и се опитва всякак да ги убеди във важността на това да ходят на училище. Втората история също ще се публикува всеки момент. Тя е за градовете, които се променят чрез изкуство. Снимали сме в България и в Албания. В Габрово хората се събират, за да реновират подлез, който преди е бил жив и красив, а впоследствие се руши. В Тирана пък, през 2000 г., са пребоядисани фасадите на сградите и след тази промяна престъпността намалява. Разбира се, и този случай има 2 различни гледни точки, но трябва да гледате историята.

Кой е най-ценният човек или практика, с които се срещнахте по време на работата си по проекта?

Всички хора имат уникални истории. Разговарях с 14 души и всеки от тях прави много смислени неща. Мира сякаш ме накара да се замисля най-много. А също и хората, които срещнах в Албания. Защото едно е човек да говори като по учебник, друго е през личните си грешки.

Къде откривате най-големия смисъл на този проект?

Често медиите споделят само негативни новини. Най-ценното на “Разкази отвъд етикетите” е, че освен лични истории и проблем, в проекта се показва и какво може да бъде решението.

Всички статии по проекта „Разкази отвъд етикетите“ може да следите тук.

Следете новините ни в GoogleNews