В България липсва адекватно разследване на престъпленията от омраза. Това се посочва в доклад на правозащитната организация Амнести Интернешънъл, публикуван днес.

Неуспехът на страната ни по отношение на адекватното разследване подхранва страх, дискриминация и насилие. 

Докладът описва некомпетенстостта на българските разследващи органи да се справят с предразсъдъците срещу хората, търсещи убежище, имигрантите, мюсюлманите, бисексуалните и транссексуалните хора. 

"Българските власти спешно трябва да заемат твърда позиция и да гарантират, че ще се придържат към националните и международни закони, които гарантират човешките права на всички", посочва Марко Перолини, който е изследовател на дискриминацията в Европа към "Амнести Интернешънъл”.

Расистки и ксенофобски престъпления от омраза

В доклада се отбелязва, че в България съществува законодателство за съдебното преследване на престъпления от омраза, свързани с расизма и ксенофобията. Властите обаче не разграничават отделните престъпления и не ги разследват адекватно. 

Атаките срещу имигрантите и търсещите убежище са скочили през 2013 г. Като между януари 2013 г. и март 2014 г. в София има 80 досъдебни наказателни производства, свързани с престъпления срещу етнически малцинства - включително хора, търсещи убежище, роми и етнически турци. 

Назир е от Ирак и е един от хората, търсещи убежище у нас. През септември 2013 г. той е бил нападнат с метални боксове от група от осем или девет души. Прекарал е девет дни в болница и е претърпял две операции. От полицията не са посетили болницата и следователно не са взели показания от Назир. След това обаче са отказали да регистрират жалбата му. 

Назир разказва как полицаите са му казали да си тръгва, в противен случай ще го върнат обратно в Ирак. 

След запитване на "Амнести", от МВР са казали, че след извършена вътрешна проверка двама полицейски служители са били наказани, заради реакцията им в този случай. Все още не е изяснено дали е започнало разследване по нападението над Назир.

За някои престъпления, като убийство или физическо насилие, мотивите от расизъм или ксенофобия представляват утежняващ фактор, което предвижда допълнително наказание. Органите на реда обаче често се отнасят към тези престъпления като мотивирани от хулиганство. Това отчасти се дължи на факта, че много служители нямат съответните знания и опит, за да могат да приложат съществуващите закони в практиката, пише в доклада. 

Неправителствената организация Амнести Интернешънъл разказва историята и на Метин - български гражданин от турски произход, който е бил жестоко нападнат от група скинари, облечени в черни дрехи. Престъплението е станало пред жилищен блок, в който живеят значителен брой имигранти. Вследствие на нараняванията Метин е изкарал няколко дни в кома. Полицейските служители са задържали на място извършителите и е било образувано досъдебно производство за опит за убийство с хулигански подбуди.

Хомофобски престъпленията от омраза

В доклада се отбелязва, че в България не съществува законодателство, което да преследва съдебно престъпления от омраза с мотив хомофобия, които в момента се преследват просто като хулигански прояви.

През 2014 г. правителството е предстaвило нов проект за Наказателен кодекс, който включва престъпления с мотив сексуална ориентация. Приемането на закона е било преустановено в очакване на парламентарните избори през октомври 2014 г. 

Неправителствената организация припомня случая с 25-годишния студент Михаил Стоянов, който през 2008 г. в парк в София е пребит до смърт, тъй като нападателите са го помислили за гей. По време на разследването, свидетел твърди, че двамата заподозрени са били част от група, който възнамерявала да "очисти" парка от гейове. Въпреки това, поради пропуски в закона, през август 2013 г., прокуратурата е повдигнала обвинение за убийство, мотивирано от хулиганство. "Законът е ограничен и затова не може да се вземе под внимание хомофобски мотив в обвинителния акт", е коментирал прокурорът по делото. 

Бариерите в правосъдието

По-голямата маст от жертвите на престъпления от омраза не сигнализират на органите на реда. Причините са няколко - първо, жертвите не вярват на полицията и на това, че тя би постъпила адекватно по техния случай и второ, защото се страхуват от допълнителна дискриминация и от страна на полицията. 

Според скорошно проучване на Европейския съюз (ЕС) 86% от бисексуалните или транссексулните хора в България, които са били жертва на насилие или заплахи, не са уведомили полицията за тези случаи. Около една трета от тях са посочили страх от хомофобски или трансфобски прояви като причина за нежеланието им да подадат жалби.

Малък брой от тези, които съобщават за престъпления от омраза, получават справедливост чрез съдебната система.

Чернокожа френски гражданка е била нападната от седем или осем мъже на автобусна спирка в София. Нападателите започнали да викат и да я ритат. Ясно е, че това е била расистка атака. Жертвата обаче никога не е била призовавана да се яви в съда, нито пък е информирана за съдебно заседание. Нападателите са освободени от наказателна отговорност и са се разминали само с глоби. 

 "... част от мен умря онзи ден ... и още повече, като знам, че тези хора са просто глобени... Аз не искам пари, аз просто искам да се санкционира адекватно, така че да може подобни неща да не се случват отново в бъдеще".

"Амнести интернешънъл" описва случаи на хора, на които не са им били обяснени правата като пострадали лица и не са били уведомени за развитието по техните случаите.

Още по темата

09/02/2015

Политика

Френският посланик: Проблемът със съдебната система все още не е решен

09/02/2015

Темида

Правосъдният министър иска ново наказание за съдия Ченалова