5% от българите не са прочели нито една книга през живота си, 12% са прочели до 10 книги, 16% - до 100, 14% - повече от 500. 36% четат книги поне няколко пъти седмично.
Данните са от изследователския проект "Читателски практики в България 2014", осъществен под ръководството на проф. Александър Кьосев. Представителното социологическо изследване е извършено от външен партньор - социологическата агенция Alpha Research с ръководител проф. Боряна Димитрова. Спонсори и поръчители на изследването са фонд „Научни изследвания“ (Софийски университет) и Асоциация „Българска книга“.
За мнозинството от българите свободното време остава доминирано от гледането на телевизия (93%), общуването със семейството (90%). Сърфирането в интернет вече се „издига“ до трета по значимост тип дейност в свободното време – 38%. Четенето на книги попада в четвъртата по степен на разпространеност група - около 17%, заедно със занимание с лично хоби и разходките и излетите.
Малко над една трета от респодентите четат книги поне няколко пъти седмично (36%). Четящите книги два пъти по-често се занимават с някакъв вид хоби. Те са с около 20% повече сред сърфиращите в интернет, както и сред ходещите на кино. Три пъти повече от останалите посещават театър, опера, концерт или балет.
В зависимост практиките на четене, българското общество може да бъде условно разделено на три основни групи:
- Аудитория на четящите съобразно тясното понятие за четене – това са хора, които сравнително редовно (поне няколко пъти в месеца) четат книги – 41% от населението на страната
- Аудитория на четящите съобразно широкото понятие за четене – т.е. четящите вестници, списания, писма в електронна поща, брошури и др. поне няколко пъти в годината – 50% от населението на страната
- Аудитория на нечетящите – хора, които по-рядко от един път годишно четат, или въобще не четат каквито и да било четива – 8% от пълнолетните българи
Четящите в тесен смисъл са концентрирани са предимно в столицата и по-големите градове (областните центрове). Това са предимно хора в активна трудова възраст (до 60 г.), с по-висок социален статус: преобладаващо с по-високо образование и доходи, с по-престижни професионални занимания (работещи неръчен труд, интелигенция и свободни професии). Изключително силно е разделението между мъже и жени – почти два пъти повече жени попадат сред тясно четящата аудитория (63% към 37% мъже). По етнически състав групата на тясно четящите е изключително доминирана от българи, докато почти изцяло отсъстват етнически турци и роми. Сред младите хора, студентите са по-активни читатели от учениците – 55% от студентите са четящи в тесния смисъл, за разлика от 42% сред учениците. Като правило тясно четящата аудитория е по-активна в четенето и на други източници като вестници, списания, включително в електронен вариант през интернет, блогове и постове, професионална литература.
Четящи в широк смисъл – профилът им се „измества“ в посока на по-малките населени места – малките градове и селата, за сметка на София и областните центрове. Тук попада и по-голяма част населението извън активна трудова възраст и най-ниско образованите групи (с основно и по-ниско образование), с по-ниски доходи, а съотношението мъже-жени се обръща в полза на мъжете (56%-44%). В тази група читатели, освен преобладаващо етнически българи, се включват и повече роми и турци (стойностите са близки до средното за страната: около 4% роми и 7% турци). Този тип аудитория е по-слабо активна по отношение на всички източници за четене – вестници, списания, книги. Сред най-слабо застъпените четива при този тип читатели са по-специализираните издания от сферата на професионалната литература, енциклопедии и справочници, учебници. Четивата онлайн също са сред слабо използваните, тъй като тази аудитория като цяло по-слабо ползва дигитални устройства и интернет (43% от широко четящите не четат на екран, за разлика от 28% от тясно четящите).
Аудиторията на нечетящите е формирана от най-непривилегированите и уязвими групи от населението. Това са предимно хора от селата и малките градове, възрастните поколения, с основно или по-ниско образование, ниски доходи, работещи неквалифициран труд, пенсионери, безработни, роми и турци.
Всеки трети респондент (31%) с ромска етническа принадлежност никога не е чел книга през живота си, а други 46% са прочели не повече от десет.
Настоящото проучване регистрира леко повишаване на дела на гласуващите сред активно четящите, но не толкова силно изразено, колкото участието в различни граждански движения. Така например, при 53% средна избирателна активност (за извадката) на последните парламентарни избори, активността сред групата на тясно четящите е 57% (51% при широко четящите и 47% при нечетящите).
Данните за последните избори за Европейски парламент показват също по-висока мобилизация сред активно четящата публика – 48% гласували при средно 41% за извадката и едва 31% сред нечетящите. Т.е., социално - демографския профил на тясно четящите (по-висок образователен статус, предимно градско население в активна трудова възраст и пр.) води и до по-високо участие в политическия процес. Съответно, социално-демографския статус на нечетящата публика (обикновено по-ниско образовани, живеещи в малки населени места, над трудоспособна възраст и т.н. ) води до по-непостоянна политическата активност.
В общия обем четива, книгата остава на по-заден план спрямо останалите форми. Така например, 42% от пълнолетното население споделя, че чете книги поне няколко пъти месечно, а при 58% от анкетираните това се случва едва няколко пъти в годината или дори никога (23% от всички).
Много по-често се четат вестници и списания (44% всяка седмица и 24% няколко пъти в месеца), както и в интернет – порталите с новини и информация, блоговете, социалните мрежи и пр. се четат ежеседмично от приблизително всеки трети, а месечно от всеки втори респондент.
През последната една година едва 14% от пълнолетното население е прочело повече от петнадесет книги, като по-малко от половината от тях (6%) са прочели над тридесет. На противоположния полюс са приблизително две трети от пълнолетното население на страната (65%), като половината от тях (32%) споделят, че през последната една година не са прочели нито една книга, а останалите (33%) - максимум пет.
Близо 22% посочват, че посещават читалищна или друга местна библиотека. Останалите типове библиотеки са ползвани от ограничен кръг читатели, като особено тревожен е ниският дял четящи в училищни/университетски библиотеки (3%). Прави впечатление, че Националната библиотека се ползва от по-висок дял читатели, отколкото съвкупно училищните/университетски библиотеки. Което по всяка вероятност означава, че се формира елитарна група на активно четящите, но учебните заведения не включват и не изискват четенето на книги като задължителна съставна част от своето обучение. Най-често използващи библиотеки е групата на тясно четящите, високо образованите, завършили висше образование, с деца от 14 до 18-годишна възраст.
Силно мотивиращ фактор за по-често посещаване на библиотеки остава снабдяването с нови книги, което е показател за дългосрочен проблем с обновяването на библиотечния фонд в България.
Сред останалите фактори, които биха привлекли повече читатели в библиотеките, са по-лесният достъп до книгите, наличие на повече информационни издания и обновяване на читалните. Увеличаването на масовия достъп до интернет и използването на библиотеки основно от тясно четящите изтласква достъпа до интернет от основните фактори, мотивиращи по-честото посещения на библиотеки. Той остава важен елемент главно за по-малките населени места.
За период от осем години интересът към четенето на български автори на книги остава почти непроменен. Прочелите през последната година поне един български автор са 37%.
Сред най-често посочваните български автори са Стефан Цанев, Валери Петров, Недялко Йорданов, както и станалите популярни през последните години Иво Сиромахов и Георги Господинов. Интересно впечатление прави продължаващото присъствие на класически български автори, изучавани в училище, като Иван Вазов, Христо Ботев и Йордан Йовков.
Класацията на най-популярните чуждестранни автори се води от Пауло Куелю и Дан Браун. Към тях тази година силно се доближава Хорхе Букай. Останалите по-известни, които събират по-голям брой посочвания, са Нора Робъртс, Сандра Браун, Стивън Кинг и др.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12.04 2015 в 15:24
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
05.04 2015 в 09:34
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
03.04 2015 в 17:08
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
03.04 2015 в 09:05
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
03.04 2015 в 08:14
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
02.04 2015 в 22:06
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
02.04 2015 в 22:00
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
02.04 2015 в 21:45
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
02.04 2015 в 19:02
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
02.04 2015 в 18:50
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара