4-годишните няма да ходят задължително на забавачка, основното образование ще е до VII клас

ГЕРБ се отказаха от идеята задължителното предучилищно образование да започва от 4-годишна възраст.

Тя беше заложена в проектозакона за предучилищното и училищното образование, внесен по времето на първия кабинет "Борисов" и подготвен под ръководството на тогавашния зам.-министър с ресор "Средно образование" в МОН Милена Дамянова. Тогава правителството беше свалено преди края на мандата му и проектът не беше приет.

Днес Дамянова, депутат от ГЕРБ, внесе с известни корекции същия проект. В него вече пише, че предучилищното образование е задължително за децата, които навършват 5 г. в съответната година.

Пред журналисти в парламента Дамянова обясни, че от ГЕРБ са се отказали от задължителна предучилищна за 4-годишните заради острата обществена реакция.

ГЕРБ не са се отказали от идеята държавата да финансира и частните детски градини и училища. В този случай обаче частниците ще имат право да събират такси само за дейности, които не са финансирани от държавата.

Те ще могат да получават финансиране от 2018 г., съобщи Дамянова. Тя уточни, че то ще бъде спирано, ако възпитаниците на частните образователни институции показват незадоволителни резултати при външните оценявания.

Структура

Основно образование ще се завършва в VII клас, предвижда законопроектът. Според него структурата на училищното образование е следната:

I-IV клас - начален етап;

V-VII - прогимназиален етап.

Обучението в гимназиалната степен е разделено на два етапа - първи и втори. Първият ще е до X клас, а вторият - до XII клас. Целта на това разделение (сега гимназиалната степен е една) е учениците да имат възможност да завършат училище в годината, когато навършват 16 г., тъй като по конституция образованието е задължително до тази възраст. Ако те решат да вземат диплома след X клас обаче тя няма да им позволи директно да кандидатстват в университет.

Според вида подготовка училищата ще се делят на специализирани и неспециализирани.

Неспециализираните училища могат да са

1. начални (І-ІV клас включително);

2. основни (І-VІІ клас включително);

3. гимназии (VІІІ-ХІІ клас включително);

4. обединени (І-Х клас включително);

5. средни (І-ХІІ, V-ХІІ включително).

В новия вид училища - обединени - наред с общообразователните предмети ще може да се учи професия.

Както и сега, гимназиите ще се делят на профилирани и професионални.

Неспециализираните училища вероятно ще заменят сегашните СОУ - средно общообразователни училища. Проектозаконът разрешава с решение на министъра на образованието неспециализирани училища да бъдат обявявани за иновативни. Тези иновативни училища ще имат право самостоятелно да определят организацията на обучението, учебните предмети, да разработват учебните планове и учебните си програми.

Неспециализирани училища ще могат да бъдат обявени от Министерския съвет за училища с национално значение по предложение на министъра на образованието. Училищата с национално значение ще се преобразуват от общински в държавни.

Специализираните училища ще се делят на:

1. спортни училища (V-ХІІ клас включително);

2. училища по културата (І-ХІІ или VІІІ-ХІІ клас включително);

3. училища по изкуствата (І-ХІІ, V-ХІІ клас или VІІІ-ХІІ клас включително);

4. духовни училища (VІІІ-ХІІ клас включително).

Спортните училища ще може да са държавни или общински. Училищата по културата и по изкуствата ще са държавни.

Запазват се средищните училища, в които се обучават ученици от повече от едно населено място на територията на една или повече общини, в които няма училища. За учениците от I до VII клас държавата ще осигурява целодневна организация на учебния процес, обедно хранене и транспорт. Превоз ще има за всички ученици до 16 г.

Не се закриват или преобразуват и защитените училища. За защитени се обявяват училищата, чието закриване би довело до нарушаване на достъпа до образование. Статутът им се дава от Министерския съвет, държавата осигурява и необходимото финансиране, без значение от броя деца.

Според вида подготовка училищата ще се делят на общо, профилирано и професионално. Професионалните ще бъдат държавни или общински. Запазват се езиковите гимназии. Профилираните гимназии ще могат да са с профил: чужди езици; хуманитарни науки; обществени науки; икономическо развитие; софтуерни и хардуерни науки; предприемачески; математически; природни науки; изобразително изкуство; музика; физическо възпитание и спорт. Профилираната подготовка ще се учи във втория гимназиален етап (XI и XII клас)

Законът изрично разпорежда учебните програми по чужд език в двата гимназиални етапа да бъдат синхронизирани с Общата европейска езикова рамка.

В него е разписано още, че в езиковите гимназии най-малко три предмета извън чуждия език трябва да се преподават на съответния чужд език в IX и X клас.

Обучението ще включва задължителни и избираеми модули. Програмите за задължителните ще се утвърждават от министъра, а за избираемите ще могат да се разработват в сътрудничество с бизнеса и висши училища.

Запазват се дневните и вечерните училища. Във вечерните ще могат да учат само навършили 16 г. ученици, а в специални случаи обучението ще може да започва от 14-годишна възраст. Там ще се завършва основно и средно образование, както и да се придобива професионална квалификация. Във вечерните училища ще може да се организира самостоятелна и индивидуална форма на обучение.

Запазват се също специалните училища и интернатите, съответно за деца със специални потребности и за деца, извършили противообществени прояви. В специалните училища ще може да се придобива профилирано и професионално образование.

Проектозакона въвежда т. нар. дуално обучение, т.е. обучение чрез работа в професионалните гимназии. Идеята е учениците да могат да практикуват наученото по дадената професия в реална среда.

Запазват се и националните външни оценявания след IV, VII и X клас, както и матурите след XII. Учениците, завършили училище само с X клас, няма да могат да учат в университет, но ще могат да се усъвършенстват в професия. Завършилите XII ще полагат задължителна матура по български. Втората задължителна матура за профилираните гимназии ще по профилиращ предмет. Учениците от професионалните гимназии ще се явяват на задължителен държавен изпит по теория и практика на професията.

Още по темата

20/11/2014 Анализи и Коментари

Как да се реформира образованието според министър Танев

Следете новините ни в GoogleNews