Quantcast

Как да се реформира образованието според министър Танев

OFFNews Последна промяна на 20 ноември 2014 в 18:00 117210 5

Проф. Тодор Танев, министър на образованието

Снимка Сергей Антонов

Днес пред журналисти образователният министър проф. Тодор Танев очерта основните насоки, в които иска да бъде променена системата на образованието по време на мандата му. Публикуваме изявлението му със съкращения.

Средно образование

Основен приоритет е Законопроектът за училищното образование, който е различен от внесения в 41-то НС в някои отношения, претърпял е промени. Вероятно тези, които са го създавали, са направили някои подобрения.

Разглеждането му в НС ще вземе известно време – никой не знае колко, но няма да е малко.

В това време ще потърсим всички възможности да сложим и експертно мнение от страна на многото хиляди професионалисти в сферата на образованието, за да се постигне текст, който е наметнал мантията на съгласието.

Силното намерение на министерството е да има дискусия и дебати. В тях, освен гилдията, ще се включат и тези, които са бъдещите потърпевши от един закон, имам предвид ученици, родители, настоятелства, да не забравяме възпитателите. Ще се обърнем и към творчески съюзи, т.е. към дейци на културата.

Ако имаме този закон в рамките на няколко месеца, можем да направим следващата крачка по учебните програми, което е друга дълга процедура, ако думата процедура изобщо е валидна.

Паралелно ще движим професионалното образование и т. нар. дуално обучение, ученето чрез работене, което е съвсем остър въпрос за нас. Ако не го правим това, всички отиват в гимназиите и след това стават безработни чиновници.

Ние искаме младите хората, според своите възможности и умения, желания, планове за живота, да имат едно съвременно училищно образование и подготовка техническа, за да може да подпомогнем бизнеса, тая прочута връзка с производството.

Няма да се разпростираме много повече от това. То съвсем не е малко.

Висше образование

Там имаме две известни проблематични полета. Това, което някога беше Закон за научните степени и звания и след това се превърна в друг един закон, който е актуален в момента, като всеки един закон с течение на времето натрупа статистически грешки. Те трябва да бъдат изправени, може би не с нов закон. Може би първо ще трябва да потърсим начини до създаването на нов закон този поне да бъде по-съвършен.

Другият проблем е свързан с рейтингите на университетите, като една от важните опорни точки за новата стратегия, че качеството на обучението е това, което трябва да определя субсидиите, а не бройките. Разбира се, това важи и за по-ниската степен на образование, това е общ принцип.

Не мисля, че качеството се определя единствено от рейтинга. Ще търсим и други форми. Преподавал съм достатъчно в чужди университети. Има какво още да се добави към рейтингите. Те работят повече във финансовата сфера. Мисля, че в науката няма да успеем с рейтинг да определим кой е по-добър - дали Макс Планк или Айнщайн. Знам, че рейтингите са щекотлива тема. Ще говорим тепърва, когато имаме повече яснота и запретнем ръкавите за работа по тоя въпрос.

Никакво решение тук, в това министерство, няма де се вземе на основата на властта. Аз смятам, че изпълнителната власт трябва да бъде замествана колко може повече с по-доброто си, а именно съгласието. Не казвам консенсус, казах съгласие – правя разлика.

Акредитацията е част от пакета, който трябва да се добави към рейтинга.

Имаме проблем с акредитацията в момента. Той не е законов. Всичко е изпълнено, що се отнася до закона. В залегналата първоначално концепция има какво да се подобрява. Ще ви намекна за какво става въпрос. Засега акредитацията е на висши училища и на програми. По стар, промушил се, проникнал от старите ВАК-овски времена патент идва, като че ли, съвсем различна система с тоя закон, който е, да го кажем, Закона за степените и званията, както и да се нарича в момента. (Представител на пресцентъра на МОН в залата "подсказва", че сегашното наименование на закона е Закон за развитието на академичния състав - бел. ред.)

Не исках да казвам думата „развитие“, защото това е проблематично в този закон. Дали това е развитие наистина? Дали хващаме развитието? Не е възможно да имаме акредитация на структурата, която е независима почти напълно от ръста на хората вътре, от тяхното развитие. Защо да продължаваме да държим тези две неща разделени? Съвсем не е едно и също дали човек е професор в един или в друг университет. Трудно е някой да докаже обратното. Няма пътуващи универсални професори. Най-шумни са тези професори, които може би са с по-малко публикации, ако публикацията е единственото нещо, които имат туристически английски, а не такъв за преподаване, които не си сменят често лекциите или които имат тези качества, но са преди всичко хора на перото, на шоуто. Трябва да се въведе ред някакъв, ако ние уважаваме системата на образованието, която е пирамидална. Трябва да уважаваме качеството на преподавателите, а не титлата. Раздадоха се невероятно, огромно количество титли в последните години, благодарение на това, че лошият ВАК не беше заменен с по-хубаво нещо, а в определени случаи с по-лошо. Също така системата професор на този или онзи университет трябва да бъде узаконена и вие (журналистите) да бъдете облекчени, когато изписвате кой е професор и кой не е професор, защото има разлика между професор, заслужил професор, специален професор, гост – професор и така нататък. За да имам шофьорска книжка, аз съм учил все пак нещо и знам, че като изляза на пътя, 5 години ми трябват, за да се усетя добре като шофьор на улицата. Мисля, че е нормално човек да става професор, след като известно време е бил преподавател.

Не съм враг на прогреса, а точно обратното. Не съм враг на демокрацията, а точно обратното. Слободията е това, което пречи. Разбира се, не говоря за командни мерки от страна на министерството или Народното събрание. По-скоро мисля, че гилдиите на отделните учени трябва да се съберат и структурират по някакъв начин и да определят правилата в техните гилдии как това става. Иначе ще продължат 5-членките или 7-членките от приятели да произвеждат продукт в кавички.

Много от този състав е некачествен от Калотина нататък. 

Не е тайна трудността, с която приемаме чуждестранни студенти по „Еразъм“, тъй като нямаме достатъчно преподаватели, независимо от титлите, които могат да преподават интересно и привлекателно на английски. Това е все едно да отидем преди 500 години в университет и там преподавателите да не знаят добре латински. Или още по-назад – в Магнаурската школа да не са знаели двата езика – латински и стар гръцки. Мисля, че Симеон Велики е учил при други обстоятелства и е време след 1000 години да се върнем обратно, да потърсим начин.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.12 2014 в 16:20

Да с такъв министър, да вземем да изгорим учебниците, тъй като в тях се споменават Ломоносов и Жулио-Кюри...

А утре и самото образование :)

25.11 2014 в 14:50

Полъх на оптимизъм с идването на човек като проф. Танев! Дано има успех!

22.11 2014 в 16:09

Изказване на министър Танев: „Ако имаш всичко и не си го постигнал сам, то лесно се одира. Не бива да си мислим, че просто една държава дошла и дала, защото ако става така, то няма да имаме нужния материал". КО РЕЧИ?

20.11 2014 в 19:08

bla bla

20.11 2014 в 18:13

Какво да каже човек.
Добре, че Вълчев не се докопа до това министерство. Той затова е толкова изнервен.

Проф.Танев е изключително попълнение в екипа на МС и на РБ от гражданската квота.