През 2014 г. в България са били открити 7 нови болници и броят им е достигнал 349. В същото време над 70% от пациентите се поемат от половината болници у нас. На 10 000 души население се падат по 40 лекари, най-голям е делът на общопрактикуващите. Лекарите над 65 г. са много повече от младите им колеги, до 35 г.

Това сочат данни на Националния статистически институт за лечебните заведения в страната към 31 декември 2014 г., публикувани днес.

В края на 2014 г. у нас има 349 заведения за болнична помощ с 51 505 легла. От тях болниците (вкл. центровете за кожно-венерически заболявания, центровете за психично здраве и комплексни онкологични центрове) са 323, а в тях има 48 680 легла. Заведенията за извънболнична помощ (ДКЦ, медицински центрове, групови практики, хосписи, дентални центрове) са 1 931 с 956 легла, а другите лечебни и здравни заведения (центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология) - 145 с 3 160 легла.

С нарастването на броя на болниците легловият фонд се е увеличил с 1983 легла (4%).

Многопрофилните болници са 176 с 34 543 легла, или в 54.5% от болниците е съсредоточен 71.0% от легловия фонд на всички болници в страната. Легловият фонд в тези заведения варира в широки граници - от 15 до 1 395. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с до 99 легла - 39.8%. От 100 до 299 легла има в 27.3% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 7.4% от този вид лечебни заведения.

Специализираните болници са 147 с 14 137 легла. Разпределението им по видове е следното:

 за активно лечение - 86 с 5 130 легла;

 за долекуване и продължително лечение - 4 с 402 легла;

 за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - 18 с 1 987 легла;

 за рехабилитация - 27 с 4 225 легла;

 държавни психиатрични болници - 12 с 2 393 легла.

Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност. В края на 2014 г. те са:

 центрове за кожно-венерически заболявания - 7 заведения със 70 легла;

 комплексни онкологични центрове - 7 с 1 249 легла;

 центрове за психично здраве - 12 с 1 506 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2014 г. е 715.1 на 100 000 души от населението.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (917.1 на 100 000 души от населението), Габрово (848.3), Ловеч (830.6) и Стара Загора (826.8), а най-ниски са в областите Ямбол (346.0) и Перник (375.4) (фиг. 2).

Заведенията за извънболнична помощ в страната са 1 931 с 956 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с 2013 г. броят на тези заведения се увеличава с 2.4%, а броят на леглата в тях намалява с 3.0%.

145 са т. нар. "други лечебни заведения". В края на 2014 г. те са 145, а леглата в тях - 3 160. От тях най-много са хосписите - 45 с 959 легла.

Към 31 декември в страната практикуват 28 842 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 013, а 6 244 от тях работят със Здравната каса. Медицинските специалисти по здравни грижи, които работят на основен трудов договор в лечебните заведения, са 48 158, от които 31 772 медицински сестри и 3 263 акушерки.

 В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 16 103 лекари и 59 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 29 156, от които 20 723 - медицински сестри.

 В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 380 лекари и 6 600 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (7 194) и лекари по дентална медицина (6 244), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в диагностично-консултативните центрове (1 426) и медицинските центрове (1 407).

 В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2014 г. на основен трудов договор работят 2 359 лекари и 354 лекари по дентална медицина.

55.5% от лекарите са жени. Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 45-54 г. - 10 301, или 35.7%. Младите лекари (до 35 г.) са 2 356, или 8.2%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 3 557, или 12.3%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 4 525, или 15.7% от всички лекари в страната, следвани от: Анестезиология и интензивно лечение - 1 548 (5.4%), Педиатрия - 1 459 (5.1%), Акушерство и гинекология - 1 449 (5.0%), и Хирургия - 1 426 (4.9%).

Осигуреността с лекари в края на 2014 г. общо за страната е 40.0 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 9.7 на 10 000 души от населението. Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.0 до 52.9 на 10 000 души, като най-висока е тя в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (52.9 на 10 000 души от населението), София (столица) (47.3), Пловдив (47.1), Варна (46.4), Стара Загора (43.2) и Ловеч (41.2).

Най-нисък е показателят за областите Разград (26.0 на 10 000 души от населението), Силистра (26.9), Добрич (27.2) и Перник (27.6).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.3 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.0 на 10 000 души), Видин (7.7), Добрич (7.3), Монтана (7.2) и Стара Загора (7.1). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Разград (4.3 на 10 000 души от населението), Кърджали (4.4) и Търговище (4.6).