В хода на еволюцията човешкият нос е престанал да възприема половите феромони на други хора и това е позволило на Хомо сапиенс да се закрепи моногамията. До това заключение е достигнал австралийският антрополог Майкъл Стодарт (Michael Stoddart), автор на новата книга "Носът на Адам и появата на човечеството" (Adam's Nose, and the Making of Humankind). За идеите в нея разказва сайтът WorldScientific.

Стодарт твърди, че преди 20 милиона години, по време на миоцена, миризмата е била на нашите предци главнoтo средство за привличане на противоположния пол. След това, в хода на еволюцията и прехода към живот в общество, връзката между обонянието и сексуалното желание е разкъсана. В резултат на това, интензивността на реакцията към миризмата на други хора е намаляла значително.

За разлика от другите бозайници, човешкото обоняние се основава само на обонятелния епител на носа, а вомероназалният орган е престанал да функционира. При бозайниците, феромоните се засичат от органа на Якобсон или вомероназалния орган, разположен върху твърдото небце. 

Според Стодарт, това показва, че човешкият нос е свързан с области на мозъка, отговорни за рационалните аспекти на поведението.

Освен това, с развитието на цивилизацията, хората са първите бозайници, които смятат, че техните естествени миризми са неприятни и са започнали систематично да ги премахват с използване на вода, сапун и парфюми и да ги заменят с миризмите на цветя и животни (мускус).