Когато през март 2020 г. човечеството рязко влезе в режим „антиутопия“ и 7 милиарда започнахме внезапно да „играем“ в разширения, страховит и реален вариант на филма „Заразяване“ на Содърбърг, си помислихме, че не може да е вярно – животът да върви след изкуството.

Дали наистина се случва, питахме се стреснати, така щото настоящият абсурден и неочакван сюжет, в който се озова цялата планета да е бил описан и предвиден във филм отпреди 9 години?! Или инженерите на вируса Covid (както подозират любителите на световната конспирация) са почерпили вдъхновение за създаването му… от киното?

Филмът „Заразяване“ описва ТОЧНО как е възникнал страховит и непознат на човечеството вирус – от недоготвен див и болен прилеп, изяден от героинята на Гуинет Палтроу в ресторант някъде в Азия… Тя веднага го пренася без да знае до Америка, оттам той тръгва към Европа, като се разпространява много бързо и постепенно поразява целия свят. Филмът се занимава с начините, по които подобна зараза БИ засегнала света и хората в него – в чисто индивидуален, в общ, в психологически и в материален аспект. Как ще се предава новият вирус, ще затворят ли училищата, кой ще гледа децата у дома, ако родителите все още работят, какво ще се случи с „one night stand” аферите, как ще се препитават и предпазват хората, които ще трябва да продължат някак живота си… Единствената разлика е, че там от вируса се умира мигновено, а в настоящия ни живот с Covid той не те обрича непременно на смъртна присъда и развитието на болестта отнема повече време. Макар че е доста зловещо как този реален нов вирус предпоставя и новия естествен подбор – застрашени са възрастните, болните, неработоспособните, ненужните… Пощадени са децата. 

Стоп кадър. Вече сигурно 2/3 от читателите на този многоуважаван сайт са ми теглили наум една майна и са спрели да четат, защото те знаят (или „вярват), че Covid-19 е, разбира се, конспирация срещу българите и/или срещу западния свят, икономиките, здравия разум, изкуството, свободата, пътуванията и срещу… тяхното безсмъртие. Защото науката, статистиката и факта, че учени и лекари по цял свят работят денонощно, за да намерят решение на тази опасна задача нямат значение за тези наши сънародници – те ги знаят нещата, разбират ги и винаги са подозирали, че земята е плоска. 

Паниката, разбира се, е излишна, особено в страна, в която хората и без това живеят ден за ден, с усещането, че #vsichkishеomrem и че нищо не е нито сигурно, нито предвидимо, нито обратимо, нито обозримо… и като цяло – нямат надежда. Страна, където повечето (дали заради изискванията по социализма или поради друго) са атеисти, а другите ходят по врачки и гледачки, леят си куршуми и си правят енергийни защити, които да ги предпазят от #hubavoenoneegotovo и от всички неочаквани и неблагоприятни обрати на съдбата, която те, разбира се, не държат в своите ръце, или ако го правят – то е със „силата на позитивното мислене“. Тук няма нужда от рационални, доказуеми статистики, хората са изцяло потопени в своя си свят, където търсят спасение и утеха. Този свят е често напълно въображаем и ирационален – свят, чиито параметри вече се определят от все по-абсурдни верижни спам-съобщения, които се разпространяват из социалните мрежи: ако пратиш това писмо на още 12 души, ще си спечелиш богатство, красота, любов и вечен живот, но ако не го пратиш, ще те сполети страшна прокоба, човече, бързай суеверно да засипваш пощенските кутии на другите си приятели с глупости, вместо да направиш нещо просто и необходимо – да си носиш маската на публични места… Все повече от моите познати, които ежедневно срещат голям брой хора ми споделят, че масово народът е оглупял, зомбиран и полу-луд… Дали това е от добър живот – надали, дали е от лош – не знам, сигурна съм обаче за главната роля на медиите в това масово поразяване на способността на хората за собствено мислене!

Като цяло забелязвам една много плашеща тенденция – да се оспорва науката. Човекът на 21 век, толкова напреднал, разглезен и презадоволен, толкова едновременно самотен и промискуитетен, така потопен във възможностите, които му предоставя изкуствения интелект (интернет, дигитализацията еtc.) е загубил критическото си мислене и способността си да разсъждава самостоятелно. Той винаги се позовава на нечие чуждо мнение – т.нар. синдром ЕЖК – „Една жена каза“. Това го прави силно некомпетентен, неинформиран и подозрителен, но и доста агресивен в шумното разпространение на своите позиции. Както каза един приятел – фейсбук е „диктатура на пролетариата“, защото там вече няма експертност и експертиза, не са нужни авторитети по един или друг въпрос, там всички знаят всичко и което е по-лошо – изказват откровено вредните си понякога тези и твърдения без капка свян. Какво значи „вредни“? Нали искаме да има свобода на словото? Нали самият Зукърбърг повтаря като мантра – аз исках всеки да може да каже своето мнение… Да, господин Зукърбърг, но вие сте разчитали прекалено много не само на свободната воля на човека, но и на неговия разум, което е доста… идеалистично от ваша страна. Защото днес разпространението на фалшиви новини, на пълни глупости, на налудни теории и „мнение“ може вече да доведе и до нечия смърт. До смъртта на много заблудени и дезинформирани от синдрома ЕЖК хора.

Родител от класа на моята дъщеря ме попита в прав текст – е, щом вие сте в рискова група и смятате, че Covid е опасен, защо не си приберете детето за индивидуално обучение, а ни питате дали водим децата си болни на училище? Ами да – нас, по-здравомислещите, могат направо вече да ни затворят и в специални затвори, за да може човечеството да продължи смело да яде на ресторант, да ходи на клуб и да пазарува в мол… Защото така то разбира „свободата“ си.
Да, така става, когато човек е загубил способността си да селектира избирателно какво ще чете и да го анализира, след като го е прочел. Ако в миналото това извършваха професионалните журналисти и на техните плещи лежеше отговорността за дезинформирането на населението, а по соца просто никой не вярваше на официалните медии, днес всеки от нас списва свой собствен вестник – публикувайки и четейки огромно количество разнородна, достоверна и недостоверна информация онлайн.

В известен смисъл ние станахме жертви на огромната свобода, която интернет ни предлага. Не сме дораснали за нея. Точно както станахме жертви на огромната свобода, която демокрацията ни предлага. Не сме дораснали за нея. Та стигнахме до шеговити изречения от рода: „Ковид е като Бог – или вярваш, или не вярваш в него.“

Тук искам да вметна, че аз винаги съм била много свободолюбива, през ум не ми е минавало да упрекна някого заради различните ни вярвания – имам приятели будисти, атеисти, мюсюлмани, евреи, протестанти, мормони, католици и – естествено – много православни християни, обаче винаги е ставало дума, че човек има право да мисли и вярва в каквото си ще, докато с това не вреди на другите.

Е, тук вече човечеството настъпи голямата бананова кора, заложена му от позабравения сред алчността, удовлетворяването на най-низките ни инстинкти, потъването в удоволствията и греховете… Бог, за да може това неразумно негово дете – човекът – да се сащиса и опомни. Защото можеш да вярваш или да не вярваш на Covid19 и да мислиш, че си безсмъртен или да искаш да умреш геройски в интензивното отделение с тръба в гръкляна си, защото така или иначе всички един ден ще си отидем, но когато става дума за опазването на твоите близки, роднини или любими хора, на непознатата баба на улицата или на лекаря, който те лекува всеки ден – ти не си сам, човече, и именно тогава си проличава кой се държи като непослушно дете, което не иска да го ограничават и кой е отговорен и цени живота, себе си и другите.

(Тук искам да отворя една скоба – понеже съм заклет оптимист, забелязвам, че докато по цял свят се протестира срещу изключително крайните предпазни мерки около Covid19, у нас вече 100 дни хората са на улицата срещу правителството и корупцията. Т.е. някаква проява на здрав разум има. Но все пак – нека не забравяме, че макар в началото нашето правителство да реагира изключително навреме и удачно на новата опасност и така да забави значително разпространението на заразата у нас, после се уплаши от натиска на бизнеса и на „неразумний юроде“ и разпусна всички мерки, така че сега те реално не съществуват, а и никой не ги спазва. А нашата здравна система не е като на германците или американците, така че тя ще колабира много по-бързо и това ще е фатално. Забелязвам, че в училищата няма някаква защита, реално в поликлиниките и болниците също няма – аз лично видях стотици пациенти, които се тълпят по коридорите на софийските болници без маски. Нашите лекари са герои и трябва да им благодарим непрекъснато – тези смели хора рискуват живота си заради нашата неразумна безотговорност всеки Божи ден.)

Не искам да звуча нихилистично, но се смята, че човек проявява най-лошото от себе си в криза, особено когато е застрашен живота му. Или пък проявява най-доброто?... Дали тази дилема обаче изобщо важи за хора, които живеят константно в състояние на смъртна заплаха? Дали, ако живееш с 200 (ако си пенсионер) или 800 лв. на месец (ако си артист, медицинска сестра, асистент в университет), ти не си отдавна претръпнал към заплахата от своя физически край? Защото той, така да се каже, те дебне зад ъгъла всеки миг? Всъщност какво действително проявява човек, когато е изправен пред истинска опасност? Ако кризите вадеха само най-тъмните ни инстинкти, вероятно ние отдавна щяхме да сме станали канибали и да сме се самоунищожили като вид, който по някакво стечение на обстоятелствата е на върха на хранителната верига… Объркана съм. Все пак може би кризите са начин не да извадим най-доброто или най-лошото у себе си наяве… а да разберем кои сме всъщност.
…
Аз мисля, че разбрах за какво е своеобразният тест Covid. И тук не говоря за някакъв световен заговор, а за по-духовната страна на това изпитание.

Тестът е... От какво можем и от какво не можем да се откажем!

И понеже лично аз съм болна от друго – заклет работохолизъм, никога не съм взимала болничен (то като си на свободна практика и няма как, де)... ми се спести мъчителното раздвоение как да постъпя в тази сложна ситуация и просто ме оставиха без работа преди година, та да не трябва да ходя да се срещам постоянно с хора на работното си място, което обичам и на което буквално бих умряла. (Сред актьорите има такава шега за същността на професията им: „Умри, но свръзка дай…“) А аз обичам много силно професиите си на журналист и на актриса, и съм жертвала много в тяхно име.

Какво да жертват обаче хората, които не са “заглушени” и уволнени от властта, още работят и не могат да зарежат всичко и да започнат друга работа, да се преквалифицират, да минат „онлайн“? Защото трябва да се хранят, а да хранят и децата си? Ето за тези хора правителствата на по-богатите и цивилизовани държави отпускат месечни помощи – по 800-1000 евро примерно. На човек. Докато мине... Докато се намери лекарство... Тук такива помощи няма, така че всеки се чуди как да се оправя поединично. Над всички в моя малък кръг е надвиснала опасността, че нашите професии скоро няма да съществуват… И трябва да изберем между това да опазим близките си и да сме здрави или да имаме какво да ядем…

Много странен начин за “естествен подбор”. И много хитър... Продължавате ли да мислите, че този вирус ще ни направи по-добри, благородни, емпатични, състрадателни, осъзнати? Аз не. Виждам как – като в „Заразяване“ на Содърбърг, хората са се хванали за гушите и ще се унищожат едни други. Заразявайки се взаимно. Защото никой от тях няма да жертва нищо от своя живот, за да предпази другите. Онези, които оцелеят – по силата на естествения подбор – ще са по-силните, по-здравите, по-издръжливите… 38 милиона са болните от вируса днес, умрелите са 1 милион. Т.е. възможността да умреш, ако се заразиш е 1 на 38. Не е незначителна тази опасност, нали? Или руската рулетка е в кръвта ни повече, отколкото предполагаме. Тъжна игра е това, руската рулетка. Бих заложила на „Диксит“, „Канаста“, „Монополи“ или „Не се сърди човече“, там поне имам шанс да оцелея. 

Носете си маските, момчета и момичета. „…Падаме както ходим, умираме, както спим.“