За тиквите и хората

В този текст става въпрос за тикви, но е предназначен за хора.

Започвам. На нашето квартално пазарче продават тикви. Пазарче като пазарче. Софийско - скъпо и пълно с прекупвачи, които се опитват да минат за производители. Предимно римляни (както са известни по нашите земи).

Денят е 29-ти октомври. Ден преди хелоуин.

Тиквите са по двадесет лева бройката. Искам да си купя тиква, ама двадесет лева… Бамааму и тиквата. Иначе хубави тикви. Тиквести. Спирам се и питам продавача:

- Може ли тиквата за пет лева?

- Не!

- Защо?

- Щото е тиква. Американска.

- Стига бе, внос на тикви от Америка? – съмнявам се аз.

- Специални са. За хелоинтата.

Разбирам, че празникът моделира цените, ама чак пък двадесет лева…

- Много пари, бе.

- Утре е хелоинтата. Сега тиквите са като елхите на Коледа.

- Да, но все пак това е тиква, а и двадесет лева…

- Еми… Така е. Убавото е скъпо.

- Десет?

- Ц

- Малко ли е за една тиква? Това е кило и половина месо.

- Па купи си месо! - Хили се търговецът - Утре е хелоинтата. Работим на открито. Нали разбираш… Ако нема да купуваш, ае бегай, че ми праиш опашка.

Зад мен никой не стои. Хора минават, гледат тиквите за по двадесет лева и цъкат като на двадесет лева.

Тръгвам си разстроен и без тиква.

Денят е 2-ри ноември.

Разхождам кучето и минавам през пазарчето. Същото пазарче, същите тикви, същите римляни, но вече върху тиквите има друга цена. 1 лв бройката.

Спирам се и гледам тиквите. Доста мисли ми идват в главата. Пазарна икономика и други дрън-дрън глупости…
Римлянинът, като умен и добър търговец, ме кани:

- Момче, земи си тиква!

- За кво ми е? – веднага му влизам в тона.

- Е па за кво… Да си я ядеш.

- Не обичам тикви.

- Тая ще я заобичаш. Българска тиква. Пазарджишка. Екстра. Сладка като мед.

- И кво като е българска?

- Сладка е. Ако не ти, кучето да я яде.

Кучето се облизва. То, щом яде джанки, съм сигурен и че на тиквата няма да и прости.

- Кучето такива тикви не яде? – му отговарям гордо - Само американски от тези за херлоинтата. Ама те са по двадесет лева парчето и явно не ти вървят. Гледам нямаш такива…

Търговецът ме гледа неразбиращо.

Фръцвам се и продължавам като руски атомен ледоразбивач по пътя си. Хем ми е добре, хем ме е яд, че оня нищо не схвана.

Следете новините ни в GoogleNews