Имаше един велик филм, може би най-забавно-гротескно-страшния антивоенен филм, който съм гледал. Казваше се - „Д-р Стрейнджлав, или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“ (1964). Нищо особено, просто шедьовър на Стенли Кубрик. Някой да помни Стенли Кубрик? Не, не е футболист от Висшата лига в Английското първенство по футбол. Нито е брат на Фики Стораро.
Простете, но наистина понякога съм малко прекалено саркастичен и се гневя на българите. Заради хронично прогресиращата им незаинтересованост от високите неща и засилващият им се интерес към ниските. И на нежеланието им да приемат, че винаги е имало и ще има „високи“ и „ниски“ неща на тоя свят. А ако няма – няма да има и човешка цивилизация.
И така, в този филм се разказваше за това как група луди военни и политици, полупогрешка, полунасериозно – взеха, че разпалиха ядрена война. Тоест – подреждаха се купища от недоразумения, накрая обаче, в последния момент, когато самолетът с американската бомба летеше над Русия, президентите успяха да се разберат някак си (след ужасяваща и изправяща косата поредица от трагикомични колизии). Но тъй като на главния пилот на бомбардировача му беше казано, че е възможно да получи фалшив сигнал от руски радиоизлъчватели, които се преструват на американски, да прекрати задачата си (за да могат коварните руснаци да бомбардират Америка в това време без да понесат щети), той беше изключил радиотовръзката си. Въпреки това някак си успяха да се свържат с него. И лично президентът му се обади и му заповяда да се връща, защото войната се отменя. Другите пилоти, радистът и техниците се опитаха да озаптят главния пилот. Но той беше вече се побъркал – беше решил, че негов свещен дълг е да пусне бомбата. И я пусна. Но тя се заклещи в люка. Тогава той се спусна в бомбения отсек, заключи се, другите блъскаха по вратата и го молеха да се вразуми. Но той възседна заклещената бомба, разклати я, тя се освободи и двамата полетяха надолу. Лицето на главния пилот изразяваше налудничав възторг, дори блаженство…
И така. Разказах ви накратко един доста сложен политически фарс. Свалете си го - гледайте го. От 1964-та. Много е актуален.
Продължавам нататък, за да оправдая заглавието на този материал. За няколко години Турция се превърна от сравнително прилична, бързо развиваща се, сравнително стабилна (надали, като се помисли, че води война в Кюрдистан от 40 и повече години) и най-вече – уж светска държава и най-верен съюзник на САЩ в Близкия Изток (защото Турция, според моето скромно мнение, а и това на повечето западни анализатори и историци, исторически и културно няма нищо общо с Европа), страна, пазеща южния фланг на НАТО от съветска или по-късно – от някаква ефимерна руска инвазия… ето сега Турция се оказа една нестабилна, опасна, превратаджийска, клоняща към ислямския фундаметализъм държава. Някои казват – благодарение на ловкия и сравнително умен популист Ердоган. Бивш футболист, апропо.
Та как няма да си популист, като си футболист, Бога ми, казах си, когато научих този факт.
Значи, казват, причината бил Ердоган. И е така, и не е така. И децата знаят, че причините (примерно за един бой в училищния двор) никога не са в един човек. Но благодарение на него и на доста други, по-сложни фактори, стана така, че забрадките покриха улиците на селата и градовете от Диарбакър до Одрин… А фереджетата влязоха в университетите, въпреки заветите на Ататюрк. Ататюрк е бил образован човек, разбиращ, че ако фереджета и университети се смесят, става нещо ужасно.
И след това дойде време за атентати, за кървави бани, за преврати, за ужас и смърт. Турция вече не е стабилната и добра, полусветска, почти европейска държава. Тя е извор на напрежение, някакъв готвещ се да се роди нов Иран - от 1979-та - времето на революцията на аятоласите.
И Америка усети това.
Но усети и нещо по-важно. Ако религия и университети е лоша комбинация (а трябва да знаем, че Гюлен е създал цяла верига от уж светски училища из цяла Турция, но и Европа, пропагандиращи исляма по най-деликатен, ненатрапчив, но много сигурен начин), то религия и ядрено оръжие е нещо неимоверно опасно.
И слава Богу, Америка разбира това добре. Става въпрос – не Америка (примерно индианците дакота), я тези - отговарящите за ядрените бази, президентът и останалите умни (?) глави там. Разбират, че сместа от атомни бомби и кланящи се фанатици е като смес между бензинови пари и чист кислород – трябва само една искра и…
И аз го разбирам. Но искам да дам едно чисто екзистенциално и човешко обяснение на проблема. Това обяснение е като за мене си. Там, където някой вярва, че след като умре, ще живее отново, и ако е умрял за Правата Вяра – ще живее един много по-хубав живот – там няма бариери пред насилието и предизвикването на смърт – чужда и своя.
Ето затова – и то без капка ирония – аз се покланям и обичам все повече и повече нашето секуларно, светско, либерално, консуматорско или по-точно – постконсуматорско - европейско общество!
(Не се подсмихвайте, казвайки си – няма европейско общество! Аз съм писател и съм обиколил цяла Европа – видял съм го, има го!).
Защото в него земният човешки живот на всеки един човек е Висша Ценност. Много по-високо стояща от всякакви държавни интереси, патриотизми, религиозни принципи, идеологии и тям подобни идиотщини.
Та сега една скала от Европа е откъртена. От това – ценящото живота пространство. Спомнете си стихотворението на Джон Дън "За кого бие камбаната". Прочетете го пак.
И тъй като може да се получи ужасната смес от керосин и кислород, а искри има колкото щеш – ужасяващата смес между религиозни фанатици и атомни бомби – американците изнасят своите петдесет ядрени ракети от Базата в Инджирлик – в източна Анадола.
Къде ще ги поставят. Хм. Ей тук, до нас. На 43 километра от българската граница. В стабилната, умерена, сигурна и сериозна Румъния. Ха, в която преди двайсет години се стреляше по улиците и се сваляха правителства, но не като при нас – с цветя в автоматите на полицаите – а с автомати калашников и гранатомети, с разстрелване на престарели и оглупели държавни глави и така нататък.
Ракети, които да пазят Европа от... доскоро – според официалното обяснение на правителството на САЩ – от Иран и Северна Корея. И да отговарят на техните евентуални удари. Глупост, в която естествено и децата не вярват. А всъщност - ядрено оръжие, насочено срещу единствения сериозен съперник в непрекъсналата никога надпревара във въоръжаването – Руската империя.
Замислям се: А България не е ли още по-стабилна и удобна, безгласна и послушна държава от Румъния? И дали на някоя умна глава от Белия дом или от Пентагона няма да ѝ хрумне да докара от Инджирлик и подаръци за България? А ние – както обичайно правим – ще наведем глави, нали?!
Дано не се появи и някой толкова патриотичен, твърдоглав и решителен мъж, герой и родолюбец, като пилотът от филма Доктор Стрейнджлав. Защото фанатици има не само сред мюсюлманите.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12150
5
20.08 2016 в 11:36
12150
3
18.08 2016 в 15:39
Ами ти не го помниш. Това, което си преразкал и го използваш за основа на мъчителните ти мисли съвсем не е така. Да си беше свалил ти да го гледаш. Представям си и стихотворенията как ги помиш и изобщо колко е объркано всичко в празната ти глава.
Фанатикът във филма беше генерал, шеф на базата, която командваше бомбадировачи с атом. Не си е работа сега да преразказвам целия филм, но почти всичко, което си написал за него е глупост, а това те прави глупак.
Последни коментари
Amethyst
Цонев: Момчето порасна, стана лидер и партията го припозна. Доган нека почива
Джендо Джедев
Бедните държави са гневни, че богатите им дават едва 300 млрд. долара за климата
Джендо Джедев
Цончо Ганев на събитие за ''модернизация'' на Китайската комунистическа партия в Пекин
Джендо Джедев
Украйна има одобрението да атакува Русия с френски ракети с далечен обсег
Джендо Джедев
Петков за преговорите: Толкова ли е трудно за ГЕРБ да се откаже от Пеевски?