За религията и бомбата

Последна промяна на 18 август 2016 в 14:42 8734 6

Калин Терзийски

Имаше един велик филм, може би най-забавно-гротескно-страшния антивоенен филм, който съм гледал. Казваше се - „Д-р Стрейнджлав, или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“ (1964). Нищо особено, просто шедьовър на Стенли Кубрик. Някой да помни Стенли Кубрик? Не, не е футболист от Висшата лига в Английското първенство по футбол. Нито е брат на Фики Стораро. 

Простете, но наистина понякога съм малко прекалено саркастичен и се гневя на българите. Заради хронично прогресиращата им незаинтересованост от високите неща и засилващият им се интерес към ниските. И на нежеланието им да приемат, че винаги е имало и ще има „високи“ и „ниски“ неща на тоя свят. А ако няма – няма да има и човешка цивилизация.

И така, в този филм се разказваше за това как група луди военни и политици, полупогрешка, полунасериозно – взеха, че разпалиха ядрена война. Тоест – подреждаха се купища от недоразумения, накрая обаче, в последния момент, когато самолетът с американската бомба летеше над Русия, президентите успяха да се разберат някак си (след ужасяваща и изправяща косата поредица от трагикомични колизии). Но тъй като на главния пилот на бомбардировача му беше казано, че е възможно да получи фалшив сигнал от руски радиоизлъчватели, които се преструват на американски, да прекрати задачата си (за да могат коварните руснаци да бомбардират Америка в това време без да понесат щети), той беше изключил радиотовръзката си. Въпреки това някак си успяха да се свържат с него. И лично президентът му се обади и му заповяда да се връща, защото войната се отменя. Другите пилоти, радистът и техниците се опитаха да озаптят главния пилот. Но той беше вече се побъркал – беше решил, че негов свещен дълг е да пусне бомбата. И я пусна. Но тя се заклещи в люка. Тогава той се спусна в бомбения отсек, заключи се, другите блъскаха по вратата и го молеха да се вразуми. Но той възседна заклещената бомба, разклати я, тя се освободи и двамата полетяха надолу. Лицето на главния пилот изразяваше налудничав възторг, дори блаженство…

И така. Разказах ви накратко един доста сложен политически фарс. Свалете си го - гледайте го. От 1964-та. Много е актуален.

Продължавам нататък, за да оправдая заглавието на този материал. За няколко години Турция се превърна от сравнително прилична, бързо развиваща се, сравнително стабилна (надали, като се помисли, че води война в Кюрдистан от 40 и повече години) и най-вече – уж светска държава и най-верен съюзник на САЩ в Близкия Изток (защото Турция, според моето скромно мнение, а и това на повечето западни анализатори и историци, исторически и културно няма нищо общо с Европа), страна, пазеща южния фланг на НАТО от съветска или по-късно – от някаква ефимерна руска инвазия… ето сега Турция се оказа една нестабилна, опасна, превратаджийска, клоняща към ислямския фундаметализъм държава. Някои казват – благодарение на ловкия и сравнително умен популист Ердоган. Бивш футболист, апропо.

Та как няма да си популист, като си футболист, Бога ми, казах си, когато научих този факт.

Значи, казват, причината бил Ердоган. И е така, и не е така. И децата знаят, че причините (примерно за един бой в училищния двор) никога не са в един човек. Но благодарение на него и на доста други, по-сложни фактори, стана така, че забрадките покриха улиците на селата и градовете от Диарбакър до Одрин… А фереджетата влязоха в университетите, въпреки заветите на Ататюрк. Ататюрк е бил образован човек, разбиращ, че ако фереджета и университети се смесят, става нещо ужасно.

И след това дойде време за атентати, за кървави бани, за преврати, за ужас и смърт. Турция вече не е стабилната и добра, полусветска, почти европейска държава. Тя е извор на напрежение, някакъв готвещ се да се роди нов Иран - от 1979-та - времето на революцията на аятоласите.

И Америка усети това.

Но усети и нещо по-важно. Ако религия и университети е лоша комбинация (а трябва да знаем, че Гюлен е създал цяла верига от уж светски училища из цяла Турция, но и Европа, пропагандиращи исляма по най-деликатен, ненатрапчив, но много сигурен начин), то религия и ядрено оръжие е нещо неимоверно опасно.

И слава Богу, Америка разбира това добре. Става въпрос – не Америка (примерно индианците дакота), я тези - отговарящите за ядрените бази, президентът и останалите умни (?) глави там. Разбират, че сместа от атомни бомби и кланящи се фанатици е като смес между бензинови пари и чист кислород – трябва само една искра и…

И аз го разбирам. Но искам да дам едно чисто екзистенциално и човешко обяснение на проблема. Това обяснение е като за мене си. Там, където някой вярва, че след като умре, ще живее отново, и ако е умрял за Правата Вяра – ще живее един много по-хубав живот – там няма бариери пред насилието и предизвикването на смърт – чужда и своя.

Ето затова – и то без капка ирония – аз се покланям и обичам все повече и повече нашето секуларно, светско, либерално, консуматорско или по-точно – постконсуматорско - европейско общество!

(Не се подсмихвайте, казвайки си – няма европейско общество! Аз съм писател и съм обиколил цяла Европа – видял съм го, има го!).

Защото в него земният човешки живот на всеки един човек е Висша Ценност. Много по-високо стояща от всякакви държавни интереси, патриотизми, религиозни принципи, идеологии и тям подобни идиотщини.

Та сега една скала от Европа е откъртена. От това – ценящото живота пространство. Спомнете си стихотворението на Джон Дън "За кого бие камбаната". Прочетете го пак.

И тъй като може да се получи ужасната смес от керосин и кислород, а искри има колкото щеш – ужасяващата смес между религиозни фанатици и атомни бомби – американците изнасят своите петдесет ядрени ракети от Базата в Инджирлик – в източна Анадола.

Къде ще ги поставят. Хм. Ей тук, до нас. На 43 километра от българската граница. В стабилната, умерена, сигурна и сериозна Румъния. Ха, в която преди двайсет години се стреляше по улиците и се сваляха правителства, но не като при нас – с цветя в автоматите на полицаите – а с автомати калашников и гранатомети, с разстрелване на престарели и оглупели държавни глави и така нататък.

Ракети, които да пазят Европа от... доскоро – според официалното обяснение на правителството на САЩ – от Иран и Северна Корея. И да отговарят на техните евентуални удари. Глупост, в която естествено и децата не вярват. А всъщност - ядрено оръжие, насочено срещу единствения сериозен съперник в непрекъсналата никога надпревара във въоръжаването – Руската империя.

Замислям се: А България не е ли още по-стабилна и удобна, безгласна и послушна държава от Румъния? И дали на някоя умна глава от Белия дом или от Пентагона няма да ѝ хрумне да докара от Инджирлик и подаръци за България? А ние – както обичайно правим – ще наведем глави, нали?!

Дано не се появи и някой толкова патриотичен, твърдоглав и решителен мъж, герой и родолюбец, като пилотът от филма Доктор Стрейнджлав. Защото фанатици има не само сред мюсюлманите.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1150

5

Spas Trashliev

20.08 2016 в 11:36

А ето го и професор Балканси. Тежък мислител и дори разбирач от кино. Естествено впечатлен от този много добър автор и омерзен от русофобската дружинка в лицето на чесън. А после говори за китайски, руски, или севернокорейски изпреварващ или последващ ядрен удар. Хахахахахахахахахахахахахаха. Ти ядрен удар знаеш ли какво е изобщо?

1150

3

Spas Trashliev

18.08 2016 в 15:39

Преразказва нашио писател филм. Нищо особено, просто шедьовър на Стенли Кубрик. Някой да помни Стенли Кубрик?

Ами ти не го помниш. Това, което си преразкал и го използваш за основа на мъчителните ти мисли съвсем не е така. Да си беше свалил ти да го гледаш. Представям си и стихотворенията как ги помиш и изобщо колко е объркано всичко в празната ти глава.

Фанатикът във филма беше генерал, шеф на базата, която командваше бомбадировачи с атом. Не си е работа сега да преразказвам целия филм, но почти всичко, което си написал за него е глупост, а това те прави глупак.