Един пророк

Последна промяна на 12 август 2016 в 17:42 7627 10

Калин Терзийски.

Имах среща с един пророк. На когото няма да кажа името, защото той държи да остане анонимен сега, както и винаги е искал. Въпреки това, той е прочут и много често пророчествата му са се сбъдвали. Разприказвахме се. Първо говорехме на най-общи теми – за това, което става в България, за това дали сме бедни наистина, дали сме за окайване…

На тези мои въпроси той се изсмя и каза само: Спомни си Бангладеш, Чад, Афганистан, Камбоджа, Боливия, Никарагуа, Лаос и Индия. И тогава ме питай дали наистина сме бедни. После, след като помисли – допълни: В България имам много бедни хора. Но има и предостатъчно доста богати. Почти никой американец от ниската средна класа, че дори и от средната класа, не си позволява да ходи на почивка в чужбина. В същото време обикновеният български работник и дори пенсионер – се вдига и отива някъде из Европа. Това не ти ли е известно? Да, кимнах аз и се замислих – сетих се за моята тъща, която в последните две години беше на евтинки, но все пак хубави екскурзии из съседни и по-далечни страни.

Кой бедничък човек от Северна Дакота си позволява да отиде на море? – попита ме той. И аз пак се сетих за случай от моя живот, в който един таксиметров шофьор, който, без с нищо да съм го провокирал, псува през половината път беднотията и мизерията, в която живеем. А после ми разказа, как всяка седмица се вдига и отива на Егейско море – за да почине и да полови риба с приятели.

Казах си – е, това не е същото. Америка е прекалено голяма и всичко е прекалено далече от нея. Но нали те са много богати? – веднага отгатна мислите ми старият пророк. А ние сме опищели света, че сме много бедни.

Както и да е. И после заговорихме за положението в света. Аз му казах: Какво ще кажеш за последните думи на Бойко? А той: На кой Бойко, не познавам такъв! На премиера, бе – учудих се аз, а след това се усетих, че пророкът се глуми и ми се подиграва. И как да не се подиграваш на човек, който така фамилиарничи с премиер-министъра, който на всичкото отгоре е приятел с главите на половината бандитски силови групировки, и враг на тия, които са им вражески.
И какво е казал този твой Бойко? – попита ме пророкът, за да ме изпита.

Ами…каза: От едната ни страна е Крим, от другата – Турция – и на двете места решенията се взимат с едно кимване.
Тогава пророкът се замисли и като че ли – дълбоко. И ми каза така:

О, мойто момче, о клети наивнико. Във всяка империя решенията се взимат с едно кимване. А там, където се взимат полурешения с безброй високоучени и дълбокомъдри дебати, които сам знаеш, са всъщност празни приказки, опити за себеизтъкване на разни кухи умни глави, политически интрижки от най-пошъл характер – там нищо и не се случва! Да не мислиш, че в Америка нещата не се решават с едно кимване? Само че там системата е достатъчно отработена, смазана машина е тя. И е направила така, че никой никога да не разбира кой всъщност кимва, за да се случат нещата, както той е решил.

Може би Европа… - промърморих аз.

Да, точен пример, моето момче! – каза ми пророкът – много добър пример. Затова Европа е в положението на България, но в по-голям мащаб.

Европа, приятелю – продължи той е с население от близо 500 милиона човека – тоест – по-голяма е от Русия и Америка, взети заедно. Брутният и вътрешен продукт се приближава до този на Америка. В много от държавите на тази Европа качеството на живот, тъй нареченият Индекс на човешко развитие – е по-висок от този на Америка.
В същото време Европа се разпада пред очите ни. Поставена между Русия и Америка, които само кимват с глави и взимат понякога ужасяващи решения, касаещи живота на хората в целия свят и сигурността на всички страни – та лежаща между тях – въоръжените до зъби и агресивни империи, тя играе ролята на неуверена проститутка, лежаща между две мутри. И си играе на демокрация. И се върти между тях, а те я притискат, хилят се и я лигавят както си искат.

В същото време демокрацията на Европа се изразява в нищо друго, освен в един малоумен, грамаден, самовъзпроизвеждащ се и смучещ като хидра от всичко и от всякъде бюрократичен апарат… и нищо повече. Така че…може би искаш да ми кажеш за Европейските ценности, за голямата Европейска култура и за това, че Европа е единственото цивилизовано място на света, където можеш да се чувстваш сигурен, а и да се изживяваш като наследник на велика култура?

Виж момче: Европа отдавна не е никак сигурно място. От Ирландия през Баския, та до бивша Югославия и Украйна се водят войни – на някои места – до скоро – на някои – и сега. В Европа няма страна, в която да не се извършват терористични акции. Европа е залята от емигранти, които искат нещо, но Европа не знае как да им го даде, но не спира да ги приема. Типичното курвенско поведение, което на простия народен език се нарича „Хем боли я, хем сърби я“. А в това време Русия и Америка от двете страни – двете диви, деспотични империи, милитаризирани до безумие, агресивни и такива… как го е казал твоят приятел Бойко – в които нещата се решават с едно кимване – те потриват ръце и злорадстват, гледайки как Европа се върти, пъшка и не знае какво да прави.

А има ли някакъв изход – ти все пак си пророк? – попитах аз със слаба надежда.

А той погледна някак надалеч, но по-скоро – в нищото. И каза:

Европа може… Тя може да стане нещо истинско и велико, каквото е била… Когато в нея се установи истинска, единна, строга и централизирана власт. Когато отделните страни престанат да се интересуват от интересите си, а заработят за общия интерес на новата империя – Европа. И помни – империя не е лоша дума. Означава просто Владение. Империята може да е много по-демократична от една Република – или да речем – не по-демократична, а поне да дава много повече на гражданите си. Освен това – да се въведе задължителен общ език, защото езиковото разделение е едно от най-сериозните разделения, и това, който не го осъзнава – просто нищо не разбира от хора. И на последно място… хаха, както казват, но не и по важност – Европа трябва да изгради единни, много по-силни от Руските и Американските въоръжени сили. А тя – с човешкия си потенциал – е способна на това.

Е няма ли и тя – от цивилизована Атина, да се превърне тогава в дива, милитаристична и деспотична Персия – като тях? – попитах аз.

Възможно е – каза пророкът. – Но само от позицията на едно страховито, заплашително, хладно спокойствие, пред което агресивните и войнолюбивите се разтреперват, могат да се налагат тия европейски ценности – толерантност, миролюбие, възвишено изкувство, цивилизованост, спаведливост… и – въобще – би трябвало да ги знаеш.
Тоест – искаш да кажеш, че от проститутка Европа трябва да стане амазонка? – попитах аз и погладих брадата си.
Именно – каза пророкът и поглади своята.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

5810

9

мнение от IP

13.08 2016 в 08:36

Не знам кое изпъква в случая - бездарието или тъпотата на тези размишления

21009

8

sottozero

12.08 2016 в 23:12



Терзийски,къде ще е седалището на бъдещия султан на Еврабия-в Брюксел,Париж или Берлин?

Не,мерси;)Ние нямаме нищо общо с тия обречени овни.

751

4

Big Smile

12.08 2016 в 18:37

Всички империи и диктатури завършват по един и същи начин - с икономически и политически крах. Поне това да бяхте научили от историята. Поставянето на Щатите и Русия на една равнина е толкова смехотворно, че просто няма какво да се каже ....Нима Щатите са избили 10% от собственото си население без да са в състояние на война? Къде се живее по-добре? Кой не може да произведе дори един собствен автомобил?

751

3

Big Smile

12.08 2016 в 18:31

И този се оплете в клишетата...
Огромният апарат се състои от 710 евро-депутати на 500 милиона. Сравни го с 240 на седем милиона ако можеш да делиш...
Твърдата ръка не означава някакво ченге, бизнесмен или мутра, които отдавна са достигнали нивото си на некомпетентност, да взема еднолични решения, а наличието на работеща система, която да ги ограничава и коригира....

3251

2

Бухльо

12.08 2016 в 18:14

Така е Калояне, Калин Терзийски този път е понапипал нещата. Това е симптом, все по-често срещан при много хора - от истината ги боли, боли, пък вземат че си отворят очите. Дано само не е, само за да видят края си...

1054

1

Калоян

12.08 2016 в 17:53

Боже опази, за пръв път да съм съгласен с казано от Калин Терзийски...