Quantcast

Вярата за политическа употреба

Милена Дойчева Последна промяна на 09 май 2014 в 10:08 31514 15

Снимка flameministries.org

Като заваляха едни приказки, та цял месец! Тихо, кротко, по цял ден! Речи, речи, речи – напоиха хубаво майката страна, па духна тих ветрец... Дойде време –– само за избори…

Европеизация, евразиезация, интеграция, визуализация, демократизация, дипломация, диференциация, диверсификация, институционализация, либерализация… Иначе казано – обичайните празни приказки, с които сме свикнали. Tолкова години ни лъжат преди избори. Някак си вече изглежда, че сме се разбрали. Те се правят, че им пука за нас, а ние се правим, че им вярваме, защото няма как да ги разкараме. И все пак, на тези избори се появи една нова тенденция, която намирам за много опасна.

За толкова години къде ли не проникна политическата шмекерия. Почти не беше останала „девствена” територия, където да избягаш от обичайните политически интрижки. Едно от тези места беше вярата. Може би, единственото място, където човек да потърси смисъла на живота си. След като през изминалата година хиляди хора излязоха по улиците, за да кажат на цялата политическа класа, че е нежелана, политиците сякаш се наговориха да нахлуят нахално и там, където обичайно и най-големите негодници пристъпват със страх – в храмовете. Тази кампания ще се запомни с това, че нежеланите от народа си политици му показаха, че за тях няма нищо свято. Че няма нещо, което да не могат да използват в поредната предизборна кампания. И така, през последните месеци нашите политици масово станаха вярващи. И се почна едно поклонничество по църкви и манастири, не ти е работа…

Ще започна с това, което ми се стори най-брутално. „Коалиция Националистически партии на България... проведе акция по прочистването на Троянската света обител от хомосексуалисти и катамити”. В какво се изразяваше това прочистване ли? Най-напред „разобличиха” един сърдечно болен ахримандрит, не без помощта на няколко телевизионни предавания. Заклеймиха го. Накрая той умря. Дали психоатаката е повлияла на здравето на бедния човечец, можем само да гадаем.

Когато научих новината за смъртта му, си казах: Е, дано сега са доволни. Но вътрешно си мислех, че ще се засрамят и ще спрат с темата. Истината е, че не спряха. Шоумените продължиха в същия дух, а Павел Чернев констатира, че духовникът се е заклел, че не е хомосексуалист, излъгал и затова Господ го убил. Не можех да повярвам. Ако Господ така убиваше – жив политик нямаше да има в тая държава. Не знам какви грехове е имал въпросният монах, но това е най-малкото нещо. Това, което се случи, е потресаващо. Останах с чувството, че през 21 век един грешник беше „убит” с камъни. Е, не точно с истински камъни, а със словесни. Хвърляха ги много точно. Право в сърцето. И когато той най-после умря, набедиха за това Христос. Същият Този Христос, Който спаси блудницата от убийство с камъни. И каза на обвинителите й, че който от тях е праведен, трябва пръв да хвърли камъка. След тези Негови думи засрамените юдеи си тръгнали, а блудницата се покаяла.

Ако се питате как би изглеждала същата тази ситуация в днешно време, вижте какво стана в Троянския манастир. Тялото на покойния още не беше изстинало, когато „очистителната” кампания продължи с изгонването на още двама монаси. Някой пита ли се какъв е Павел Чернев и ортаците му да гонят духовници от манастирите им? Не им харесвало, защото ги мислели за гейове. Ми и ние си мислим много неща за политиците, ама толкова години вече не можем да ги изгоним. Видимо е обаче, че в България се извъдиха нови морални стожери, далеч по-високопоставени от Светия Синод, чиято работа е да се занимава с подопечния му манастир.

Та, като казах за силово извеждане и се сетих за още по-ербап „очиствач”. Нешка Робева тия дни помоли ломчани да се доверят на Бареков и компания, защото били млади момчета и не лъжели. Сериозен аргумент. Но ако все пак излязат лъжци, треньорката обеща лично да ги хване за ухото и да ги изведе от Европарламента. Ще е страшен номер. Това с Троянския манастир не е нищо. Представяте ли си как влиза, удря един зад врата на Бареков и хващайки го за ухото крещи: „Оттука тръгвай и направо вкъщи – там ще се разправяме”. И всичко това пред смаяния поглед на чуждестранните евродепутати… Добре, че няма такава опасност. От къде знам ли? Разбира се, от самия Бареков и по-точно от неговите прочувствени думи в една изграждаща се евангелска църква в ромската махала в Казанлък: „Да говориш в храма, означава да проповядваш, а Господ не прощава да лъжеш”. Не съм си и помисляла, че Бареков може да лъже. За мен новото беше, че проповядва. Винаги съм се питала защо в сърцето ми се появява една тръпка, когато топлият му глас зазвъни около ушите ми. А то било защото проповядва.

Ако си кажете, че някой мисли българите за толкова глупави, че им изгражда образ на нов месия, да знаете, че сте се объркали. А ако подлото ви подсъзнание извиква спомен, че Нешка по същия начин само преди малко повече от година ви агитираше да гласувате за БСП, защото са леви, а сърцето е от ляво (съкрушаващ аргумент), веднага го забравете. Просто се чудя как леля й Ванга не е казала и нещо за Бареков и спасителната му за държавата мисия. Тя сигурно е казала, но може би го пазят за последния ден, като онова с бюлетините…

От бюлетините и спасителната мисия някак естествено преминаваме към Бойко Борисов и неговите отношения с „Шефа”. Добре, че има хора като отец Васил от Пловдив, които забелязват истински значимите исторически събития, които тесногръди момиченца като мен лесно пропускат: „Господин Борисов, вие, както великият цар Симеон, започнахте възстановяването на българските храмове. При вас започва Втория Златен век за България”. А Божидар Димитров уточни бройката – за 3,5 години правителството на Борисов съградило 228 православни храма. Представяте ли си? 228 храма съградил. И някой дръзва да го нарича втори Симеон. Той дори не е втори Юстиниан Велики. Симеон е само предобраз на владетел. Неговият Златен век истински се реализира по време на управлението на ГЕРБ. Остават някои дребни детайли като това ще може ли Бойко Борисов да обучи и свещеници за 228-те църкви? И ако Симеон усилено е участвал в книжовната дейност, то ще се наложи ли църковните отци да изучават и приключенията на великия вожд на апачите Винету?

От водача на червенокожите и неговите пера преминаваме към бившия водач на нашите си червени, отлъчен от вигвамите на партията-майка. Не че има нещо общо с предизборната кампания, но ей тъй, изведнъж, стана нетърпимо неговото благочестие да бъде скривано. Затова той получи в Пловдив награда – орден „Свети апостол Ерм” за принос към Православието. Че какъв толкова принос може да има бившият агент Гоце, ще си кажете вие? Нищо не разбирате. Може би мислите, че приносът му не се вижда веднага, защото е таен? Какъв агент би бил, ако приносът е явен? Затова и явните похвали за борбата с разкола обра Симеон II. Но и това не е вярно. Истината е, че Първанов е проявил храброст и дори риск, по думите на един митрополит, за да запази Църквата от разкола. Така че, Бойко Борисов може само да му диша праха. На кого щеше да строи 228 храма, ако Първанов не беше спасил Църквата?

Е, имаше и други орденоносци. Но далеч по-бледи. Например като Волен Сидеров, който се върна от Русия с някакъв медал, но не затова е думата. Той най-отявлено се тупа в гърдите с православието си. Тая думичка често присъства в плакатите на партията му. И той е благодетел на църкви, макар и далеч по-малък от Бойко Борисов. Но това не е за укор, защото все пак не е император, а най-обикновен богослов. Е, богословието му е малко странно и на моменти почва да кълне: „Проклети да сте! Проклети да сте!” или нощно време да обикаля и крещи: „Ку.ви на Бойко”, но аз съм сигурна, че може да обича. Ето, например на 3 март запали свещ за загиналите войници по време на Руско-турската война. Вие сещали ли сте се да запалите свещичка за тях? Не? Ами тогава си мълчете…

Слава Богу, времената на Руско-турската война са останали назад и сега сме си добре с турците и си гледаме кефа. Ей, добре, че го споменах това, че да се сетя и за Станишев. Да не мислите, че е пропуснал и той да се снима в църква? Няма такова нещо. На Великден беше в Кърджали и с червеното си яйце-борак сломи съпротивата на местния свещеник Петър. За да не го разсърди на празника обаче, подари на детето му дървено конче. Това ми се струва огромна метафора. Питали си сте се как децата ни ще стигнат до светлото бъдеще? Ами ще възседнат дървените кончета, подарени им от политиците, и ще препускат напред. Ще викат: „Тъгъдък-тъгъдък…” И изведнъж, докато дървените кончета дори не са успели да се изпотят, и хоп, стигнали сме до там, докъдето е трябвало да стигнем.

С това църковните подвизи на родните ни политици далеч не се изчерпват. Антония Първанова и КОД ходиха да си „освещават” листата в Рилския манастир и се похвалиха с благословията на игумена. Реформаторският блок си направи молебен в Копривщица. Нищо че Кунева е католичка – не пречи да се помолим и в православна църква за нейния успех. А за архонта Слави Бинев няма какво да говорим. Ако не бяха неговите дългогодишни усилия, какви биха били нашите връзки с такива традиционно близки до Православието личности като Шри Шри Рави Шанкар, Далай Лама и световният лидер на бекташите Едмонд Брахимай баба (Монди баба). Лично аз последният го знаех само като Монди баба и другото му име го научих благодарение на личния сайт на Слави Бинев, за което ще съм му вечно задължена.

Мисля, че примерите са достатъчно и не е нужно да изреждам повече. След като минат изборите, родните ни политици, следвайки вече утвърдената традиция, вероятно ще забравят за Църквата и ще се сещат за нея само, когато трябва да си направят някой евтин пиар. Наред с многото приказки, нито един от кандидатите за Европейския парламент нямаше нито една значима духовна позиция! Нито една! А нивото на една държава се мери с нейната духовност. Единствено с нейната духовност. Също, както е с хората!

И ако някой все пак си мисли, че тези хора наистина имат някакво отношение към вярата, нека си спомни, че Господ Иисус Христос ни учи така: „...по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен”.

Какви плодове получаваме от българските политици мисля, че е видно за всички. Надявам се, че все някога ще открият, че пътят към вярата минава през смирението и себепонизяването. И че няма по-грозно нещо от това да използваш Христос и вярата в Него като предизборен плакат.

Всъщност, след няколко дни няма да има избори. Ще има подбор между различни маски на недуховността. Ще подбираме, между различни „слепи водачи”, които не познават Истинския Път на България – нашия Господ Иисус Христос. Нека помним обаче, че: „ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата”.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18.05 2014 в 17:11

Нов абсолютен рекорд на "Професор Балкански" - 5 скрити поредни коментара. Урааа...

16.05 2014 в 20:24

Yes, Yes, Yes - поставихме нов ЛИЧЕН РЕКОРД: 4 поредни скрити коментара.

Ако Йончев обяви награда за най-много скрити коментари, водим по точки. Благодарим на ОФФците за съдействието. Ще разчитаме на тях за подобряване на постиженията.

"Професор Балкански" е велик!

14.05 2014 в 19:36

За 10 дни само 5 положителни коментара. По 1/2 на ден. Еми поне не е без хич, хахаха...

Алоуу, ОФФците, да не сте ни абонирали за служебни минуси без наше съгласие бе?

12.05 2014 в 22:55

Само 5 положителни коментара за 7 дни.

Обаче ОФФците яко са ни наблъскали служебни минуси.

10.05 2014 в 13:40

Иска ми се всеки нормален човек да прочете тази статия.На пълно споделям казаното и поздравявам автора!

10.05 2014 в 12:39

Великолепна статия - един от редките наистина ценни текстове на родната публицистика от последните години. Браво!

09.05 2014 в 21:56

Честит празДник на Професор Уралски!
Използвахте ли всичкия вазелин, Професоре или ви остана и за 9.IX.?

09.05 2014 в 17:30

Това "Авторката няма да остане гладна", се една "Русо гладно нема", хахаха...