Прегледа ли пак “Das Kapital”, както шеговито се уговорихме? Да го подложим ли на критика като един вид късни Хусерловци?
Бързам да подчертая, че това все пак си беше шега – няма истинска нужда да се правим на Пол Суийзи или, примерно, фон Борткиевич. “Нова критика”, условно, би било напомнянето, че развитието на технологиите ни поставя в коренно различна ситуация. И че в недалечно бъдеще – подобно на един стар разказ на Шекли – ще изчезнат основанията за “работническа класа”. Ще изчезнат цели категории работници. Представи си автомобили без шофьори – бам, изчезват, да речем, таксиджиите.
Слънцезарядна енергия – бам, изчезват и енергийните експерти.
(смях) Това си беше удар под кръста.
Президентските избори: как гледаш на тях? Като твой Армагедон - между олигархичното статукво и нормалността?
В някаква степен да, то няма как другояче. Аз действително схващам тази моя кандидатура като важна битка, но и като вид мисия. И да ти кажа съвсем честно - има едно “дяволче” в мен, което допуска евентуални горчиви изводи.
Олигархичните медии вече стрелят по теб с артилерия – и, един вид, те обявяват за nonstarter. Това, по моему, дори е окуражително. Или?
Да, но то си има просто обяснение - вписва се в установената практика по въпроса. Eдин от простите “инструменти” - винаги вадят социологически “проучвания”, с които да обезкуражат неудобните кандидати от самото начало.
И стигаме до проблема с евроатлантическия избор – който всъщност не трябваше да е проблем априори. Сега излиза, че ти си единственият строго заявен евроатлантик.
Изправени сме пред парадокс – ние сме страна, която се е присъединила към тези организации (НАТО и ЕС), и то не конюнктурно, а защото това е било консенсус в обществото; и да, сега има чувствителни тежнения в обратната посока. Сякаш си сключил договор за нещо, но изведнъж, съвсем по детински, почваш да саботираш уговорката. Виж част от моите конкуренти: единият обяснява колко добър човек бил Илия Павлов и какво хубаво нещо е било “Мултигруп”, другият е аватар на архитекта на “тройния шлем”, третият гледа безмълвно как тъпчат европейското знаме пред него и т.н. Разбирам политическите им мотиви, но като нормален човек, честно, не разбирам как е възможно. Как е възможно да не спазваш договореното? Това, впрочем, се насади като общ климат у нас и на микрониво - да не си държиш на думата.
Аз се чувствам смазан и от още нещо: поради определен външен натиск у нас почти никой не говори за факта, че ценностната ориентация на най-големите ни възрожденски фигури - като Левски и Раковски - всъщност е проевропейска. Ако се зачетем в малкото им останали свидетелства.
Съгласен съм. Това масово се замита “под килима”. А и има силен рефлекс от съветското промиване на мозъците и 60-70 години пропаганда. Аз специално не съм против Русия per se, да не ме разбереш погрешно – аз съм против руската политика спрямо България, която по начало е имперска и някак дори вече “свойска”. Сякаш ние, без никой да ни е питал, трябва да битуваме под тяхно влияние. И тук “православната карта” не би трябвало да играе – “играе” единствено българският национален интерес.
Какъв е българският национален интерес?
Приятели с всички, но само при равнопоставени условия.
Следното съм го коментирал и с други, но: как и защо се стигна до веберовия вид “разомагьосване” на Запада в българската душевност? Никой не е обещавал никому, че Западът – след простия факт на нашето влизане в ЕС – ще се настани тук и ще връчи на всички поне по 2000 лв. заплати.
Шаблонизирането на евроатлантическите ценности доведе до това, че хората престанаха да мислят реалистично и приеха пародийни тълкувания на ЕС - “правите краставици” и други подобни. Но нещо наистина важно: приели сме това, което дотогава е изработено, и сме участвали във всичко, което оттогава е установено като стандарт. В масата случаи, когато има европейска директива за нещо, тя е направена, защото това отразява най-добрата практика по въпроса. Било в околната среда, в индустрията, в правата на човека и всичко останало. Дори ако една страна е категорично против нещо по Лисабонския договор, най-често останалите търсят начин да я приобщят. Или да се адаптират към позицията й. Така че европравилата са наши ценности изначално. И ти съвсем правилно отбеляза, че това всъщност кореспондира с възрожденските ни идеали.
ГЕРБ смехотворно позират като “десни”, БСП като “леви”, ДПС като “либерали” - и всичко това вече няма никакво значение, една и съща плутокрация. Как да излезем от този омагьосан кръг? Хайдегер, например, напомня, че привидното винаги e по-“еротично” от действителното.
Не знам за философите, ти ще кажеш. Знам за икономистите, и мога да повикам “на помощ” най-различни – от Кругман до Самюелсън. Но тук и сега е важно по-скоро да се върнем към базови неща, които пряко засягат българите от новосъздадената средна класа, но и не само. Мисля, че няма човек, който – каквито и да са неговите емоционални нагласи – да предпочита да живее несвободен, безправен, ограничен. Защото това е разликата между западната демокрация и балканските полуварианти.
Да го опростим до фундаменталния избор: несвободният, който избира да живее с малкото, но сигурното, и свободният, който – по картезиански – избира да бъде свободен отвъд всичко.
Или, както гласи народното умозрение, по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата. Ще ти отговоря така: този фундаментален избор се появява, когато самата среда е твърде несигурна. Ние днес “обитаваме” точно тази хипотеза.
Как ще изглежда външната политика на България, ако станеш президент?
Синтезирано казано, основната задача е България да се възползва от членството си в ЕС по начин, който да й позволи да реализира своя интерес чрез ресурса на целия блок. Има страни, които се справят далеч по-добре от нас с тази задача, например Полша. Те успяват да накарат цяла Европа да работи за тях. Защото са активни, умели, умеят да представят вид продукт, който обединява, и да мобилизират подкрепа. Неслучайно всички изпитват респект към полската дипломация и полската бюрокрация. Друг добър пример - ако позволиш – е Гърция. Преди да банкрутират, те все пак се справяха доста добре с това да използват общите ресурси за свои цели.
Но това не е zero-sum game, все пак, където единият печели за сметка на другия.
Да, дори напротив – много често тези усилия са симбиотични. И веднага давам пример с общия енергиен съюз, който беше инициатива на Полша.
Какво да правим с т. нар. “енергийна зависимост от Русия”?
Това е дълга тема - ако държиш, ще я дискутираме отделно. Но сега ще кажа по-общо: ако България функционираше като силна държава в смисъла на “добре функциониращи институции”, тази енергийна зависимост, сама по себе си, нямаше да е чак такъв проблем. Защото не би било възможно да се използва като средство за рекет. Тази зависимост, за която говориш, се използва от хора, които са пробити да прокарват руските интереси. Казват, “ми ние не може да не се съобразим с тях, защото ще ни спрат газа”. А то е далеч по-сложно. Реакцията на една силна и свободна държава би била: ние винаги сме имали коректни взаимоотношения, разчитали сме, че това е извън сферата на геополитиката, и става въпрос за чисто търговски решения. Можем и да претърпим краткосрочни загуби, но се пренастройваме към равнопоставено партньорство. Вместо това, България започва да се гърчи и сякаш казва, “да, ние бихме искали да бъдем принципни, ама не можем, защото ще ни спрат газа или ще ни вдигнат цената”.
Какъв трябва да е тонът спрямо Русия?
Пак принципна позиция - че в международните отношения трябва да се спазват общи правила. Вярвам в това. Както казах, при мен няма “симпатии” – но ако Русия нарушава международните правила, както в случая с Крим, няма как да мълча. Както и по други проблеми – без едностранни реверанси спрямо Турция по бежанската криза. Бих работил за общото европейско решение - но отчитайки нашите интереси. Дори мисля, че имаме пълното право да настояваме за каквото си искаме, защото ние сме на границата. И нещо съвсем практично: в случая, знаеш, че всяка страна в ЕС се бори да има някаква обща агенция или служба, на която тя е домакин. България все още няма такава. Защо, да речем, София да не стане централа на ЕС-органите за бежанците? Говоря за финансирана от европейския бюджет администрация, не за по-голям брой бежанци.
Какви са твоите недостатъци като кандидат-президент?
Във всички ПР-учебници пише как се отговаря на такъв въпрос - трябва да превърнеш недостатъците си в ползи.
Тъкмо затова го подмятам.
Не знам, честно. Сигурно съм пълен с недостатъци, досущ като всеки човек. Знам поне за един, ако се “брои” – каквото и да се случи, няма да се примиря със сегашния олигархичен модел, който съсипва България.
И още: както казва умиращият Белмондо във финалната сцена на “À Bout De Soufflé” - “c'est vraiment dégueulasse”.
Чудесна препратка, благодаря – да, наистина ми се повръща. От този сегашен, безпардонен олигархично-мафиотски модел.
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.
