Re: християнските консервативни ценности, съвсем накратко, заради “либералистичния” откат. Те не означават “всички под строй на църква”; не означават дори и “квазипатриаршеското” предложение децата непременно да учат християнска етика. Означават четири неща, които - mi sembra - са по мисловните сили на всеки “либерал”: възприятието на християнството като културна, а не строго религиозна рамка; антропоцентричното “човешката освещена личност да има безусловен приоритет във всяка политическа програма”; свободата по Св. апостол Павел, която е там, където е “Духът Господен”; християнското семейство като вид ненакърнимо тайнство.
***
Вярата е дълбоко интимно преживяване - и предикат на простото човешко достойнство.
***
Аз например вярвам - след тежки и внимателни изследвания на хуманитарното и по-специално философското наследство, - че вярата едновременно съгражда и подрежда светогледа, а достойнството го осмисля. Помислете върху това.
***
В същото време никога не съм бил чужд на бунта и разпада на консервативни ценности – но повечето гиганти, на чиито рамене съм стъпил, за да съществува какъвто и да било дискурс (от Милетската школа до Бергсон), в крайна сметка ни тикат към подреден светоглед, в който да се приютиш (when all is said and done). Ще ви дам шеговит пример с Маркс, когото смятам за надценен хегелианец: подобно на Бентам и Мил, той ненавижда романтизма; ще му се да бъде учен, а не революционен философ, дори бих си позволил да твърдя, че материалистическият му take към историята е истинен дотолкова, доколкото Маркс не го смята за обективен. Но, както видяхме по-късно, този take се превърна в нещо като ирационално предубеждение, заради което Хегел – стига да беше видял последствията – би му вкарал един в брадата.
***
Но към българската съдба. Какво ще кажете – след като знаменито гласувахте за ГЕРБ – за правителство на малцинството, тайно подкрепено от ДПС? Последните с оргазмено удоволствие пак ще вземат земеделието, екологията и тия три работи.
***
Еднокнижния вече десетилетие champion-ва като добродетел това да си прост – и промени цели социокултурни нагласи, макар и не сам. Ако си спомням добре, някъде докъм 2001 (преди избухването на Пайнер Мюзик), да си прост – без значение дали си “успешен” - беше срамно.
***
Имитират разправии, щяло да е много трудно. Но малцина знаят, че олигарсите в БСП натискат за скрита коалиция с ГЕРБ – не за друго, а щото почти навсякъде се “пресичат”, особено в провинцията. Това е вид непосилна задача – все едно емотикон, който различава Анаксимандър от Анаксимен, макар и двамата да са от Милет. Но за Тях няма нищо непосилно.
***
Лъжепатриотите, на свой ред, са просто бизнесменчета, които искат да топнат човката, а не опасни крайнодесни като на Запад. И слава Богу, би казал мислещият българин.
***
Хайде и шега: ако Радев връчи втория мандат на Хорни Корни и тя направи кабинет със селските лъжепатриоти, това най-сетне е БГ национал-социализъм, nicht wahr?
***
Коалиция на желаещите малограмотни.
***
Имаме огромен проблем, който вече се превръща в екзистенциален шок не само за мислещия, но и за работещия: Западът си е ОК с ГЕРБ, начело с Еднокнижния тупан, макар че му предстои “брежневски” застоен период. Същият този, който изчислено разби дясното, като спъна изначално с дебелия си крак неговото обединение.
***
Препотвърдено съглашение на тримата шишковци, които се хранят с вашето бъдеще.
***
Но всъщност имаме еднополюсен модел, честито. ГЕРБ и БСП се разбират за всичко, докато ви предлагат срамно слаб, не-чеховски театър; а вие сякаш гледате тази по-същество мутриада и си казвате “ми аз не разбирам от театър”.
***
Ако лъжепатриотите влязат в изпълнителната власт, дори ГЕРБ ще ви се видят като чавдарчета. Особено ако получат министерство, свързано със сигурността.
***
Проблемът вдясно не е единствено Христо Иванов. Проблемът е по-дълбок, досущ като при ранните франкски съглашателски военачалници – Арбогаст, например, е нещо като предателски аватар на император Теодосий.
***
“Да, България”, впрочем, се оформи като опасното имплицитно допускане, че политиката може да е дело и на Homo Ludens, а не на Homo Faber. Но все пак, все пак: да бъдем барбизонци като Курбе.
***
А може би да сме Сезан? Да ненавиждаме безредието и да потърсим усещане за вещественост и дълбочина? С безразличие към “правилния рисунък”? За да подскажем нещо на “бъдещите импресионисти”?
***
За Еднокнижния, съответно и за всички, гласували за него, това е пирова победа: сега окончателно ще бъде официализиран моделът КОЙ, или, както вече съм го наричал многократно още от 2013, моделът КОИ. За самия Еднокнижен е ясно – каквото и да прави, пак няма да изкара цял мандат (въпреки че ДПС са си с него, тайно политически и още по-тайно икономически), а за вас – работещите, създаващите – това е трагична загуба, смазваща липса на хоризонт.
***
Всички вдясно питат “кво станА, копеле, кво станА”. Ето какво: християндемокрацията от ерхардов тип губи с нула на много от байганьовската демокрация от еднокнижен тип. Но има един половин милион българи, които – въпреки разочарованието – няма да изтърпят Модела. Въпросът е дали Борисов ще се довери на инстинкта си и ще предизвика нови избори - преди натягането на гражданска енергия за нов протест.
***
Пропаст между мнозинството и градските елити? Да - мнозинството буквално няма къде да чуе градските елити, защото чете Пеевски и гледа телевизия, съответно не ги припознава нито като лидери, нито като послания. Това е разликата с, да речем, Чехия или Словения.
***
Ако БСП е туморът, ГЕРБ са разсейките. Българско робство – вие сте поробени, за четвърти път, икономически и всякак, но този път от “ваши”, от българи.
***
Еднокнижния, понеже е прост, не е изчислил следното: този близо половин милион, който създава националния продукт, са непредставени – за сметка на чиновниците, насилените да гласуват (корпоративния вот) и купените (основно от ГЕРБ) смазани “бели цигани”. Това е малкият до среден бизнес, основата на средната класа, който няма да го търпи дълго, защото се терзае и не забогатява – тъкмо заради неговото управление и, парадоксално, тъкмо защото гласува за него. Същите ще му вземат главата.
***
БСП заслужено го ядат дълбоко и с gagging, ако позволите този стар латински израз. Първо, далаверки чрез служебния кабинет чрез Радев (след голямото изгладняване), второ, имитация на ревизия на Борисов (чрез политическото нищо Герджиков), и трето – заради простоватата лелка начело, която сама обърна мача с репликата за “демокрацията”; ако не броим, разбира се, стотиците хиляди купени от Цветанов гласове в самата неделя, основно корпоративен вот по места, а не “малцинствени”. (Имаше наддаване – някъде БСП или особено ДПС дават 100 лв., а Цветанов веднага вдига на 120, плюс, за преференция, още 100. Това е страдалческата, провинциална България в Третия свят, за която 300 лева допълнително – по семейства - са си пари-пари.)
***
Сега, без десни в парламента, които поне да разлайват кучетата, ще усетите “модела КОИ” в цялата му прелест, навътре в дебелото национално черво. С евентуално Марешки като лубрикант. (Той искал министерството на икономиката – и ако го вземе, Лукарски ще ви се види като Адам Смит.)
***
Към “колегите” от медиите: няма вече европари за вас, ще ви хранят единствено от поръчките и ще ви опитомят окончателно.
***
Да се обзаложим: Еднокнижния пак ще реже лентички, Домусчиев ще си “направи фрегатите”, “онази банка” ще си продуцира бизнесите с парите на вложителите, а 3-те милиарда от КТБ си заминаха завинаги.
***
Избрахте си още от същото: единствената разлика е, че Борисов ще е принуден да храни разните там червени свинари и говедари през ББР, т.е. чрез Пеевски. А някой като Спас Русев ще усвоява парите по “Добро управление”, докато затрива отбора на “Левски”, щот трябва да си връща заемите покрай БТК.
***
Следващия път, когато и да е, пак гласувайте за ГЕРБ и БСП. Киркегор възприема идващото от Хегел определение на иронията като “безкрайна, абсолютна негативност”, като състояние на пълно отрицание и на почти пълна липса на позитивно-конструктивен момент, т.е. иронията е сократическа сама по себе си. Т.е., вид глас “против”, а не глас “за”. Но аз ще си позволя само тук и само веднъж да опонирам задочно на Киркегор – иронията ни предпазва. Не само от увлеченията в абсолютното, но и от всецаруващата, еднокнижна простотия.
***
На която сме обречени културно и всячески – заради предишните робства, но и заради липсата на обикновена, обща социокултурна функционалност. И нямаме дори Джон Ръсел Тейлър, който да се подиграе киркегоровски с нас, казвайки, “да, плуралистичен свят, в който най-напредничавото обикновено има най-традиционен облик”.
***
Дясното трябва спешно да предложи “нова дясна сделка” – с нови хора (homines novi) и хоризонт евроизборите 2019. Енергията, с извинение за платонисткото наблюдение, тук трябва да замени материята. Вие казвате: обединение на дясното. Аз, като кисел Парменидов философ, казвам, че бъркате “пътя на истината” с “пътя на мнението”: моят отговор е “един-единствен лидер”. Самият Парменид твърди, че след като в момента познаваме нещо, което обикновено е мислено като минало, в действителност не може да е минало, а трябва в някакъв смисъл да съществува и сега. Помислете и върху това.
***
А аз? Аз същото: отварям очите на приживе мъртвите. Т.е. правя едно и също, очаквайки различен резултат.
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.
