Бай Ганьо и опозиция – ама де, де! Да сме честни: в момента няма опозиция. Опозиционната линия минава между всички във властта и разпилените десни; както и между властта и народа, гласувал за същите.

***

Приватизацията и давността – познавайки ГЕРБ и ДПС, искат да измъкнат с властови рекет гепеното от крадците преди 20 години; крадливите копелета БСП пък си траят, щот те са голямата част от тези крадци и заради тях преходът де факто почна през 1997, а не през 1989.

***

И когато няма опозиция (освен десните, които бият камбаната, но не се чува), никой не може да пречи на общата далавера на двамата шишковци, над които като дебела орлица бди третият (който, по конституция, би трябвало да е страна в състезателния процес).

***

Когато няма опозиция, Доган си “купува” и си прави пристанище на мястото на ТЕЦ-Варна. Нещо като Мерилиън със Стийв Хогарт.

***

Ние сме в нещо като вторичния сън на Юнг, т.е. в double dreaming (или false awakening). Във второто, най-общо, хората сънуват, че са будни.

***

Когато няма опозиция, едноредната ограда на Валери, без сигнализация и екстри, струва към 1000 лева на кв. м; гръцката, за сравнение, струва наполовина и е двойна. Вие направете сметката - и защо Валери е във властта.

***

Когато няма опозиция, шишкавата прокуратура “погва” неудобни като Иво Прокопиев и ги нарича “олигарси” (защото медиите му ги разкостват и им ебават сталбилността, без извинение), вместо да “погне” истинските крадци като Московски, Лили и т.н.

***

Чуждите инвестиции били спаднали 20 пъти през последните 10 години. Проклет да си, Орешарски.

***

Когато няма опозиция, шишковците търсят финансиране от саудитци и подобни, щот никоя европейска банка няма да ги финансира, а Путин не дава, докато не върнат парите за “тръбата”. Путин, впрочем, си търси парите, дадени напред, и според законите на мафията скоро може да останем без поне един шишко.

***

Когато няма опозиция, дебелите открадват безнаказано към 5% от българския национален продукт.

***

Всичко това е малко като апорията със sexual harassment-а – от една страна, си е вид насилие над личността, но от друга си е бая обидно никой да не те харас-ва. Ако не те харесват, не те и харас-ват, right?

***

А всъщност ми се говори за покойния Фатс Домино, по рождение Антоан Домино (и една от “душите” на Ню Орлийнс): може би единственият founding father of rock’n roll, който не беше секс-символ. Той нито прогласи “нова епоха” като Елвис, нито сглобяваше предишната като Биг Джо Търнър. Просто си остана традиционен “хитмейкър”, продал над 65 млн. албума; единствените над него, в комерсиален смисъл, са Елвис, Бийтълс и Стоунс, поне докъм средата на 80-те.

***

Фатс нямаше харизма и не беше секси, но си остава един от най-важните създатели на рокендрола – с топлия си вокал и особено с неговото буги-уги, New Orleans-flavoured пиано. Имаше обаче свой стил и дори wit, макар и без страстта и избухванията на Чък Бери, Литъл Ричард, Джери Лий Луис или Елвис.

***

И така.