Разделяха: разказ от Здравка Евтимова

Отначало всичко разделяха поравно, но Кристиян изтъкна, че Тея се къпе по-дълго от него, следователно изразходва повече вода; еrgo, необходимо e да плаща с 45 процента повече от сметките за топлата вода. Винаги й беше студено. На тази основа беше наложително тя да увеличи с 23 процента дела си в плащането на парното. На Кристиян не му беше нужна подобна разточителност на горещина през зимата.

Отначало плащаха поравно и разходите за храна. Кристиян настоя тази практика да се промени, защото той се хранеше по-рядко. Всъщност, направи изчисление и се оказа, че Тея купува ненужно скъпи и нездравословни специалитети, затова предложи всеки да си купува отделно храна, като разделят поравно парите за наема, интернет и електричество. Тея възприе неговото предложение, всички негови предложения бяха коректно изчислени, подкрепени с касови бележки, надлежно съхранявани в голям класьор, с написана дата и час на поучаване на съответния документ. Шкафът на Кристиян беше подреден акуратно като Менделеевата таблица и всичко в него се пръскаше от чистота.

Тея не пазеше нито една касова бележка, забравяше си телефона, изгубваше си ключа, не пресмяташе колко пари й остават до заплата. За да я накара да се освободи от този вреден порок, Кристиян престана да купува минерална вода за пиене. Тя често не успяваше да си намери синята блуза или дънките. Забравяше чадъра си, вече си беше купила три нови - неочаквано завалял дъжд. Тази наглост принуди Кристиян да се изнесе от общата им квартира. Тея не беше сигурна дали е практикувал съжителство с друга личност.

Той се върна след месец и продължиха, внасяйки леко изменение във финансовите условия. Тея също беше икономист, но Кристиян светкавично се издигна до позицията главен счетоводител. Тя не го докара до никъде. Час след завръщането си в квартирата, Кристиян пресметна, че Тея би следвало да плаща с 21 процента повече за електричество, защото цапа къщата и заради нея се налага да чистят с прахосмукачка по-често.

Съжителството беше просто и прозрачно – дебит, кредит, сметки, плащане, никакви наказателни лихви, никакви усложнения. Любовта се случваше редовно и пестеливо, просто елемент от здравословния начин на живот, както овесените ядки и обезмасленото мляко. Вечер Кристиян маркираше с кратко съждение отношението си към колегите: „Бездарно прост“ за всеки един, с когото работеше. Продължи да представя на Тея всички касови бележи за разходите, които бе направил. Тея не му представяше нищо. Поради това след калкулациите за разделяне на сметките плащаше за всички продукти на максималната цена. Кристиян не пиеше, не пушеше, тичаше редовно 8 км дневно, измерваше теглото си сутрин и вечер, следеше нивата на лошия холестерол в кръвта си веднъж на месец.

Тея не измерваше холестерола, ходеше на театър с приятелки веднъж на месец, тъй като Кристиян държеше да не афишира каквато и да било привързаност към когото и да било. Тя готвеше вечер, но Кристиан отказваше да предоставя възнаграждението, дължимо й за готварството, защото купуваше на своя сметка веднъж на два месеца килограм телешко месо. Така възмездяваше усилията й край фурната.

- Ще имаме бебе - каза му една сутрин Тея. В първите десет минути Кристиян не каза съвсем нищо, отвори телефона си и остана с поглед неподвижно забит в дисплея.

- Ще имаме бебе – повтори тя.

- Момент, моля. Проверих. Чрез хирургическа интервенция можеш да се освободиш от проблема– уведоми я Кристиян. – В добра клиника въпросната намеса струва в интервал 300-600 лева. Ще си разделим разхода в съотношение 2 към едно, тоест ти ще поемеш две части от цената, аз една. Ще те закарам до клиниката на моя сметка.

- Няма да си разделяме разхода – реагира мълниеносно Тея. Тази й черта го дразнеше – тя не разсъждаваше. Вместо това приказваше. – Ще го родя.

- Не си в състояние да ме изнудваш – заяви Кристиян кратко и покойно, напълно в стила си.

- И през ум не ми минава – каза Тея. – Можеш да ми дадеш твоята част от стойността за хирургическата интервенция още сега. Ще си купувам повече плодове.

- Не финансирам проекти, които няма да бъдат осъществени. Как да вложа пари в интервенция, която няма да се състои? – изтъкна Кристиян. – Една важна подробност - на мене квартирата ми харесва. Ако желаеш, можеш да се изнесеш. Ще пресметна колко ми дължиш за наем и разходи до момента на напускането ти.

- На мен квартирата също ми харесва… – започна Тея.

Кристиан не я изслуша.

- Отговорността за действие или бездействие по въпроса е изцяло твоя – позова се той на една от любимите си сентенции.
Нещата продължиха по старому. По утвърдената формула деляха разходите за парно, топла вода, електричество, интернет и т.н. Любовта се случваше удобно и икономично. Дрехите на Тея бяха все така разхвърляни, тя съвсем престана да представя касови бележки и плащаше по-високата тарифа. Вечер си приказваха за тримесечното приключване, за разноски, икономии и прочее изтънели от употреба теми, които скоро пресъхваха на ниво нула.

- Ако изпитваш желание да уведомиш майка ми, че очакваш дете от мене, ми се ще да те посъветвам да не го правиш – изтъкна в края на изтънения разговор Кристиян. – Мама вече е осведомена от мен, че очакваш рожба от свой колега, като се стремиш да ми вмениш, че аз към авторът на анонимния шедьовър.

- Ще е момче – вметна набързо, сякаш изхвърляше обелки на картофи Тея. Кристиян мълчеше и тя продължи спокойно. – Няма да разговарям с майка ти. Всъщност - продължи тя, – водя преговори с един наш колега. Николов. Той е… как да кажа пълен… самотен… Добър икономист, мисля.

Не последва въпросът какви преговори. Кристиян продължи да играе някаква игра на лаптопа, но по-вероятно следеше последните новини по CNN. Любовта се случи пресметнато и спокойно, както би трябвало. На следващата вечер Тея не се върна в квартирата - апартамент с площ 56 квадратни метра, с висок наем, с хубав изглед към друг висок блок и малко парче небе на юг. Беше невъзможно да се игнорира фактът, че датата бе 1 юни - денят на детето, но и началото на следващия период за плащане на наема.

Един интересен детайл - Кристиян намери на масата - без никакви допълнителни обяснения в писмен вид – 342 лева, точно колкото Тея дължеше за парно, топла вода, интернет и месо – беше започнала активно да яде повече месо и беше заплатила с 35 процента завишена такса за консумацията си.

Друга подробност от пейзажа - гардеробът й беше напълно празен. Никаква следа от дрехите и обувките й. Беше оставила прахосмукачката, телевизора и хладилника, закупени с общи средства. Тя беше напълно свободна жена и имаше право да постъпва, както желае. Въпреки това едно тънко като поглед на началник любопитство се обади у Кристиян. Къде беше потънала?

Кристиян беше умен. Вече беше станал партньор във фирмата. Предложенията му, винаги прецизно обмислени, привличаха вниманието на партньори и подизпълнители. Четири дни след като Тея не се завърна в апартамента, Кристиян нае фирма, която извърши основно почистване срещу 500 лева. Още в неделя на освободеното място се нанесе млада симпатична одиторка.

Тънката като поглед на началник жажда да узнае всичко за Тея се обаждаше от време на време, но любопитството не е процес, способен да завладее съзнанието на съдружник в счетоводна фирма, какъвто беше Кристиян. Умелият счетоводител постепенно уточнява обстоятелствата. Чувстваше се щастлив с новата съквартирантка. Тя беше подредена, всичко около нея пращаше от чистота. Дамата изчисляваше с точност до десетичната запетая колко му дължи, но твърдеше, че цената на любовта напоследък се е повишила. Кристиян обори твърдението й.

Одиторката се изнесе в рамките на четири часа. Следващата одиторка беше сговорчива, но пушеше, понякога пиеше много. Съгласи се без преговори да поеме 85% от цялостната стойност на всички разходи, включително парно, любов, ток, зеленчуци, месо, безалкохолни напитки, интернет. Твърдият алкохол, който тя консумираше, беше за нейна собствена сметка.

Животът, подреден по този начин, изглеждаше интригуващо за Кристиян.

Един ден, не просто някакъв случайно попаднал в лапите на времето ден, а внимателно анализирани и подбран, Кристиян излезе на разходка и то съвсем целенасочено в близост до пресечката на улици „Урожай“ и „Зелена нива“. Щеше му се да провери една своя догадка. Качественият счетоводител винаги знае как.

Видя Тея, мършава както по-рано, но не това не го впечатли. Хлапето в детска количка привлече вниманието му. То беше облечено в син панталон, очевидно три размера над ситния му ръст. Беше на седем или осем месеца, може би десет - Тея въобще не беше сметнала за необходимо да го осведоми кога се е родило чехълчето, понастоящем плуващо в грамадните крачоли на дрехата. Сигурно госпожица майка му не беше окъпана във финансов блясък. Кристиян не бе предположил друго нито за миг. От пет метра разстояние разгледа русолявото хлапе - самият Кристиян беше русоляв, с което се гордееше. Не се виждаше дали очите са сини като на Кристиан – той се гордееше с цвета на очите си. Никога не бе допускал любопитството да се превърне в движеща сила на постъпките му. Счетоводителят знаеше, че парите ненавиждат любопитни индивиди.

Одиторката, с която Кристиян живееше понастоящем, чиста като аспирин, подредена - сякаш отлично обслужвана банкова сметка - бе подчертала изрично, че не желае деца. Влечеше я кариерното развитие, факт в пълно съзвучие с вкуса на Кристиян. Тея имаше склонност към посещения в магазини за втора употреба. Дори след пране с омекотител, освежител и ароматизатор, закупената оттам стока миришеше – количката на дребния макар и от пет метра разстояние излъчваше подобна смрад. Все пак интересно дали очите на чехълчето са сини.

Разбира се, Кристиян не се затича да ги срещне. Тея, беше изпосталяла, този факт му беше неприятен и преди, сега още повече. За проучването на експерт счетоводител от висока класа винаги имаше време. Времето e категория, работеща в полза на умните и успелите. За простосмъртните времето беше необходимо единствено за фиксиране точния час на смъртта.
След няколко дни, отново от пет метра, Кристиян видя хлапето, погребано в същия грозно гигантски панталон. На слънцето то изглеждаше дори по-русо от Кристиян. Около врата му, като кучешки нашийник, бе увиснало лигавче. Чехълчето хленчеше, а безотговорната Тея въобще не се навеждаше да го утеши, тичаше, напълно лишена от разум, а в торбата й подрънкваха буркани. Сигурно възнамеряваше да вземе храната от детската кухня. Тя измъчваше неговото дете!

Още на следващия ден към обяд Кристиян стигна до пресечката на двете улици със селскостопански имена. Един колос, потънал до вежди в собствената си лой, буташе количката с русолявото хлапе. То хленчеше, но богатият човек заковаваше на място, огъваше се и тропаше с някаква евтина дрънкалка. Памперсчето не млъкваше, напротив – виеше твърде мощно. Има характер, рече си Кристиян. Обяснимо е. То е син на баща си.

Дебелият продължаваше да размахва дрънкалката, дърдорейки с мазен глас на хлапето, хлътнало до мишници в гадния син панталон. Нямаше съмнение, че Тея бе придобила дрипата от Втора употреба.

Мъжът беше неприятен. Тея беше споменавала за него. „Той е пълен“. Не, Тея. Противен е. Със сигурност Тея беше измамила облия клетник.

- Страст моя, – сигурно се беше обърнала към него, както имаше обичай. – Страст моя, виж какъв прекрасен е синът ти – и плуващият собствената си ограниченост сом бе захапал не само цевта на пистолета, но и сандъчето с патрони. Ето, навежда се и бълбука на дребосъка. Колко елементарно подла е Тея – рече си Кристиян. – Съвсем скоро тя ще бъде наказана за наглостта си. Струва си лойта на този клетник да бъде спасена.

Още на следващия ден по пладне Кристиян се озова на пресечката на „Урожай“ и „Зелена нива“. Бедният охранен динозавър блъскаше количката с бебето напред. Бълбукаше му нещо, дребното бълбукаше в отговор. Двамата изглеждаха щастливи. Виж ми окото! Масивният пееше невъобразимо фалшиво. Горкото зайченце бяло.

Кристиян не беше човек на моментните решения. Бе обмислил обстойно всеки ход. Сега ще я изобличи – необратимо и дълбоко. Възнамеряваше да разкрие истината на клетника. Тея го заслужаваше. Кристиян се приближи до количката – очевидно десета по ред употреба – и каза:

- Здравейте, господине. Името ми е Кристиян Петров Вдъхновяващо е, че така добре се грижите за сина си. – Да. Чехълчето имаше сини очи. Наситено, плътно сини како на Кристиян. О, да. Имаше и трапчинка на лявата буза, както Кристиян. – Аз съм представител на организация „Success” за подпомагане на деца в неравностойно положение. Виждам количката, дрехите на малкия. Сина ви. Изглеждат стари.

- Не ми е син – заяви масивният с глас по-черен от асфалта на пътя. – Детето е на жена ми.

- Можем да го подпомогнем - подхвърли Кристиян. – В ежедневната си работа често се сблъскваме с най-лошото. Ако бащата е загинал…

- Не. Бащата е жив. Гений. Бляскав и не знам си какъв. Богат.

- Така ли! - възкликна Кристиян. – Защо не го издирите? Можете да извлечете финансова помощ от него. Ако се съди от вида ви, простете, подчертано имате нужда. Мога да Ви помогна.

- Не. Когато ми заговореше за този човек, съпругата ми започваше да повръща – каза обемистият. – След това вдигаше температура. Не желае да го вижда.

Кристиян се изкашля. Така правеше, когато възнамеряваше да съобщи на някой подчинен, че го уволнява.

Погледна детето. То се беше усмихнало чак до трапчинката на лявата си буза.

Следете новините ни в GoogleNews