Градината на заведението работи до 22 часа. И наистина работи до толкова.
Наоколо има блокчета и къщи, и хората искат да си почиват. Никой от редовните клиенти не роптае. Хапваш, пийваш и ако ти се продължава – на друго място.
В заника на лятото на съседната маса се е настанила малка, но задружна компания. Отлежалата гроздова ракия я нямат за нищо. Мезето не достига и сервитьорката хвърчи. До един момент, когато в девет и половина съобщава, че приема последни поръчки.
Компанията се хили. Как така? Че те сега започват.
Сервитьорката обяснява, че работят до 22 часа. Заради шума.
- Сериозно ли? – не вярват от компанията. Хилят се.
- Да. Има табелка, а и като дойдохте ви предупредих.
Сервитьорката не е свикнала да общува с идиоти. Вижда се. Притеснена е.
- Мацка, бегай сега от тук и ни донеси по още една.
Сервитьорката е твърда – Не може.
Компанията вече не се киска. Не са сигурни бива ли да продължават да са нагли. Най-представителният идиот властно и бавно съобщава:
- Мацка, нема се шашкаш. Аз съм прокурор.
- Ако искате, може да се преместите вътре – гъне се сервитьорката, може би без да разбира какво значи прокурор в наши дни. – Моля.
- Аз съм прокурор – бавно повтаря онзи – Документ ли искаш да ти покажа?
- Ще дойде полиция. Моля ви… - искрено се моли момичето.
- Бе, ти не чуваш ли, бе?!
- Съседите ще извикат полиция. – повтаря момичето. – Сигурно е.
- Кои съседи, бе? Ква полиция? Хайде да ми кацнат полицаите да видим какво ще стане?
- Мен ще ме глобят. – гъне се момичето - Моля ви.
- Мен кво ме е*е? – тихо прошепва идиотът и продължава - Виж какво, нема се шашкаш. Нали така? Носи и не се занимавай с нас. Ще има бакшиш. Аре, бегай. Ако дойде полиция, ми ги прати.
Момичето се прибра в кухнята. Идиотите вдигат наздравица за прокурора. От останалите маси хората забързано си тръгват. На всички ни е ясно, че ако идиотът наистина е прокурор ще си спи вкъщи, а свидетелите на случката в районното.
Дали този беше прокурор или най-обикновен идиот, нямаше как да разбера. Не съм му искал документите. И смея ли?
Почувствах се като през 95-та. Разликата е, че тогава ключовата дума беше борец. Днес е прокурор. Никаква разлика. Борец, прокурор - все тая. Той е над закона, над морала и над хората. Бие.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Джендо Джедев
Условни присъди за двама души след изборния скандал ''Чичо Цено, кой номер''
dolivo
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
Владè
Можем ли да се излекуваме от зависимостите си? Ралица Стефанова в подкаста на OFFNews
Владè
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България