Проф. Велислав Минеков: 'Не, България' и каламитетът на неграмотността

Последна промяна на 13 декември 2018 в 09:12 16454 0

Ивайло Цветков

Къде е проблемът на българското общество - нищо не върви в правилната посока, но хората продължават да избират същите “лидери”?

Къде е това общество? Къде е гражданското общество, пожелало своите права? Колко са онези, които не само са пожелали, но и познават своите права? Кой прочете конституцията? Мизерия на съзнанието, непреодолимо османско наследство, неолитен инстинкт за оцеляване, зимнина в делви и буркани, джибри и сланина. Лидерите на подобна нация са задължени да декларират органичната си простотия и огледален примитив. Потури, байраци с калпаци и „пусть всегда будет солнце“. Уродлива политическа перверзия, каламитет на неграмотността и безбрежна нищета. Отчаянието е оправдание, желаещият промяна е доказан кретен и самовлюбен идиот.

Защо т. нар. “гражданско общество” в България като че е предимно в социалните мрежи – и това, парадоксално или не, вече не води до смислен протест, който да промени статуквото?

В мрежата е част от елита, градска интелигенция и малко магданоз от съвършен плебс. Липсва масата от недоволни. При нас протестът е правопропорционален на количеството натрупана нищета и персонално нещастие. Граждански протест срещу банална корупция, отнети човешки права и политическа перверзия няма. Почти няма. Лумпенизирани групи протестират срещу високи цени и, в повсеместния си страх от локален феодал, декларират мъжествено, че протестът не е политически. Оксиморон, породен от верни крепостни селяни. Ваймарска република, заразена с националсоциализъм. Афишираната демокрация е тълкувана като проклятие. Търси се нов племенен вожд със специфична характеристика. Интелектът е презрян.

Проф. Велислав Минеков Снимка: БГНЕС

Всяка седмица има инициативи за протести. Но знаят ли протестиращите какво точно искат и кой може да им го даде в крайна сметка?

Протестиращите не съзнават собствената си вина. Със собствени усилия допуснахме фатален провал. Държава няма, държавност - също. Естествена победа на посредствеността и партийно маргинализираната паплач. Очаква се месия, раздавач на щастие. “Просперитет” означава съпричастие в правилната партия, фалшив десен наследник на беззаконната пролетарска диктатура. Левият е закърмен с носталгиите към едно брутално фашистко общество и е убеден, че неговата спотаена некадърност трябва да е обществено значима и добре заплатена. Всъщност започваме отначало. Що е това “демокрация” и има ли тя почва у нас. Всичко, появило се вследствие, е всъщност разделение - в духа на неуспелия и достойното оцеляване на нереализирания. В момента сме управлявани от демократична диктатура, сходна с латиноамериканските униформени латифундистки превратаджии.

Къде и в какво греши “дяснолибералната общност”, представена най-вече от “Демократична България”, и защо не може да си върне онези потенциални поне половин милион гласа?

Не бих желал да бъда съдник на поредното начало. Вярвам, че е за добро, за надежда. Нещастието е в разделението, породено от съвършен идеал и презрение към същия, но малко различен. Съществува неприязън сред лишени от наследство роднини, това ме дразни. Интересува ме приобщаването на партия “Не, България”, една трета от гласоподаващите.

Как би определил културната среда у нас? Как би я разказал, да речем, на свой колега от Западна Европа, и как на свой руски колега?

Мизерия на духа, провинциална тържественост, самобитен търговски успех и незабележим фолклор в европейски аспект. Варгас Льоса твърди, че народното творчество не е изкуство. Съществува Министерство на културата, което е странна касичка, розово прасенце на Министерство на финансите. Изплащат заплати. Всяко появило се явление е чудодейно. Основна задача на Министерството на културата е политизирането на националната култура и унищожението или продажбата на културното ни наследство. Дали в Рим, Москва или Париж, ще бъдете представен като загадъчен успешен деликт в една регионална култура - и частично признат успех. Славата остава в ръцете на нашите музиканти и оперни гласове.

Льоса казва и друго: “La vida es una tormenta de mierda, en el que el arte es nuestro único paraguas.”

Прав е.

На какво държиш да научиш студентите си?

Труден въпрос, тема за докторат. В основата е желанието ми за тяхната бъдеща реализация. Технология на познанието, гравитация в съвремието и занаят, колкото и банално да е това. И морал. Естетиката, лишена от морал, е политически слугинаж.

Докога образованието и културата ще са извън приоритетите на управляващите – освен на думи?

Културата е заплаха за всяка диктатура. Естественият национален успех е да имаме администрация от хора, закърмени в култура и образован елит. Експериментът с неграмотни простаци ни довежда до съвременното ни нещастие.

“Нормалността има шанс, ако бъде пожелана”. Поразсъждавай малко повече над тази своя фраза.

Тук е излишно всякакво съждение. Достатъчно ясно. Изглежда глухите са мнозинство. Всъщност се дразня болезнено от безмълвието на интелектуалното малцинство.

Има ли шанс за младите, мислещи и образовани хора у нас, или по-доброто решение е прословутият “Терминал 2”?

А какво предлагаме на същите? Дипломиран архитект в София или берач на домати в Андалусия? Кое е по-достойно? Кое е по-заплатено? Мои студенти обработват и чистят риба в Анкоридж, Аляска, срещу заплата, превишаваща моята на академичен професор четири пъти. Да поканя някой от тях за хоноруван асистент? Канил съм с предупреждението, че не трябва да се прибират с такси от Академията, седмичният хонорар ще бъде занулен.

Как да преодолеем своеобразната “схизма” между мислещите, прогресивни и проевропейски млади и обезчувствената, забита в носталгията маса?

Со кротце и со благо. С естествения диалект и без презрение. Носталгията е завръщане в едно безпътно минало. С минало не се живее, бъдеще е нужно. И всеки един от нас с младост в онова минало да признае, че е бил лъжец. Аз бях лъжец, но вече обясних какво е “гражданин”. Болезнена декларация в желание за общност от грамотни и независими днешни граждани. Да не забравяме, че достойните послужиха за фураж на прасетата в Белене.

Има ли съвременни будители и как те оцеляват в едно управление на отявлени простаци?

Будители има, желаещи за събуждане няма. Твърде много мърша, по думите на Славейков. Ще бъдете идиот, по Ботев. Заплахите ще бъдат ежедневие. Ще бъдете низвергнат от приятели и семейство. Даже обществено презрян. Ще бъдете съден, както и аз. Властта, дарена на простак и неговата корумпирана хунта, е най-голямата заплаха за нацията. Коронованите еднокнижни особи представляват само себе си.

Защо амбицията за култура и знания почти я няма, изместена от амбицията за изцяло материалното?

Културата е амбиция за съвършенство на разума и съзнание за обреченост. Фар на самотна скала. Привлича в мъглата търсещите обречено щастие. Позволявам си да обяснявам на студентите, че златото е гнуслив метал с лош цвят и символ за наследствена простота. Кърмата от филии с мас произвежда уродливата пяна от криминални тарикати с обществено дарено елитно самочувствие.

В някакъв смисъл, според мен, така и не прекрачихме в модернизма, да не говорим за постмодернизма; от “феодалното” директно бяхме завлечени в дигиталната епоха. Коментирай.

Родният модернизъм е завръщане в пропуснатото минало. Гугъл с дъх на чесън и препържени кюфтета. Желанието за бягство от родната миризма на траверси, газ, лютеница и гарова тоалетна.

Съвременната българска съдба: за какво те боли най-много? А и какво те радва, все пак?

Ненавиждам робите, изпитващи стаен възторг от свободолюбивите. Повод за радост нямам. Надежда имам.

Oще на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.