LII: Епикур и мръсните копелета

Последна промяна на 02 ноември 2018 в 07:35 8650 0

Кантиански пръв отстъп, ако позволите: Playboy, вече полумъртвото списание-попкултурна икона, с което съм свързан “кръвно”, се предаде окончателно на “политическата коректност” (или “обществена приемливост”, както го превеждам по-добре): отскоро смени десетилетния си “таг” Entertainment For Men с далеч по-приемливото (и някак фашизирано) Entertainment For All. Което някак ни препраща към родните забавни свинщини.

***

Всичко е супер стабилно, по-голям консенсус за застоя не е имало – вземете “студения резерв” като Марешки или някой си Спас Панчев (защото ДПС играят “дълго” и чакат картите да образуват 21). Единственото, което клати, е енергийната мафия, защото тя съществува далеч преди еднокнижния глупак. И посредничеството – wheelin’ and dealin’: фирма на 20-годишно момиче посредничи за продажбата на ток от АЕЦ “Козлодуй” към държавната “Марица”. Т.е. вместо държавата да си купи ток директно, да речем, за 20 милиона, си го купува за 40 – чрез фирма-посредник, съставена от Unmenschen.

***

А Буци, архикрадецът, се държи като в ”небрано лозе”, или по-скоро като в онова на Честъртън - so humble that his humility just isn’t something he likes to talk about except when he’s talking about it.

***

Всъщност Буци се насира от страх в момента – да не стане пак февруари 2013. Той не знае за постструктуралистите, разбира се, и би се изумил, че има нещо общо - понеже те, почти като него, не могат да намерят смисъла и викат, че няма смисъл. И че – по картезиански – всичко е възможно. Аберация, както викат в малките населени места.

***
Вечното алековско делене на “прогресисти” и “простаци”. Но това е тъжният прочит – има цяла една масленосива маса “in between”. Ето сред тези “in between” трябва да се работи.

***

Кой управлява на по-ниските нива? Сем. Coccinellidae. Че и на по-високите, начело с Горанов – тоя “середнячок”, който е толкова тъп, че е убеден, че Кипър е част от Гърция. Тук, ако позволите, и перифраза на виц: такива като Горанов в Перник ги хвърлят в Струма веднага след раждането, да не отравят популацията.

***

В момента върви преразпределение на капитала (извън окончателното сливане на капитала с властта, по Райчев) – държавните олигарси, ако позволите, се опитват да изнасилят анално не-държавните – и всичко е заради местните избори след година (предсрочни парламентарни няма да има, освен ако не се появи черен лебед). Имаме Буци, Шиши, Киро Гела и строителните васали – те всички имат команда да купуват гласове, но и да шибат, с извинение, “бившите” олигарси – съвсем по путинов модел. Но да бъдем честни: Баневи (чисти крадци), Миньо (контрабандата с десетгодишото борисовско “търпение”, с отчисленията), Ветко (ДДС-цар) плюс набедените като Прокопиев, Донев etc., които не са се отчитали.

***

Защо сега? Отговорът: борисовско-пеевската власт знае, че всички “лоши” “спонсорират” събаряне на тяхната власт – разбира се, в бъдеща своя полза. Нищо лично, и дори разбираемо. Но тъпанарите предприемат просто “превантивни” мерки – с просташко, цветановско насилие, заради което ще плащате всички.

***
Т.е. Банев (и не само) ще осъди държавата за това примитивно “правораздаване” преди съд, и пак в Страсбург ще платите вие.

***

“Патриотите”: ебати цирка, но всъщност единствената мисирка е Валери. Шкембето гепи от военните поръчки и паспортите (ако се гръмне, както заплаши, ще е феерично), а Белата Златка, най-некадърният барабанист на света, е един от най-умните гепачи – продаваше “министерски кресла”, а сега, когато далаверата спира, се е прицелил в евродепутатски имунитет.

***

Валери си остана само с една-единствена едра далавера, и е бесен - оградката с Турция за 200 милиона, а от остатъчните 50 е трябвало да “върне ” на Еднокнижния поне 30 от тях (не ми се мисли дори за делкането при паспортите). Докато Шкембето е осигурил и правнуците. Who’s smarter now, motherfucker?

***

Хайде да си оправим горчивия вкус в устата: епикурейците. Те не са хедонисти, просто им е излязло “лошо” име. Целта в живота, според Епикур, е да не се страхуваш от смъртта. Наред с което, да си наясно, че всички ние – и Епикур, и Гошката от Плевен, и Тита от Силистра, и вие – сте съставени от неразрушими атоми. Когато всички ние умрем (дори и Тита, да не дава Господ), тези атоми се разпръсват в познатата Вселена, и ние някак се отърваваме от земната си обвивка. Ерго, смъртта не е нещо плашещо и оттам – епикурейското е да се концентрираме върху радостта от живота, а не върху “задгробния”му вариант (оттук и бясната християнска концепция още във Византия, че епикурейците са най-неприятните езичници). Епикур, който по принцип се държи като петия член на “Мотли Кру”, отива и по-далеч: той поставя под въпрос самото съществуване на боговете. Ерго, неслучайно епикурейството и досега е “табу” хем в християнството, хем в исляма; единственият проблем е, че това е чудовищна, ала забавна ерес. Разбира се, Епикур е далеч по-дълбок от тези шеги: той например смятал, че два от най-големите източници на страха са религията (пантеистична, разбира се) и ужасът от смъртта, които според него са свързани, щот древногръцката “религия” поощрявала схващането, че мъртвите са нещастни. Всичко това става още по-ясно когато си дадем сметка, че Епикур е вид материалист, а не детерминист.

***

Родната власт в момента: като си тъп и не си чел, резултатът е, че сам се набутваш от криза в криза. Но пак Дънинг-Кругър: понеже си тъп, няма как да съзнаваш, че си тъп, и няма как го избегнеш.

***

Епикур, за разлика от Демокрит, не вярва, че атомите се управляват от естествените закони. Той отрича “необходимостта” да съществуваш, и смята дъха и вятъра за различни като субстанция от въздуха; той е и единственият, който разказва приемливо за смъртта. Защо? Защото след смъртта душата се разгражда и нейните атоми, които, разбира се, се запазват, вече не са способни на усещане, защото вече не са свързани с тялото. Ерго: смъртта не значи нищо за нас, тъй като онова, което го няма, не усеща нищо; а онова, което не усеща нищо, не значи нищо.

***

Фандъкова, която досъсипа родния ми град, нямало да се кандидатира – Еднокнижния вече бил решил да сложи бароковата Лили там. Но който и да е кандидат на ГЕРБ след година, истината е една – тази община е презвета от орлиновците на ГЕРБ. Те не само крадат половината от ремонтите, от които се възмущавате – те крадат много повече. София е витрината на цялата ГЕРБ-кражба; щото, като ви се говори за кражбите от “воден цикъл” на ДПС, не го виждате. То е под земята и не се вижда.

***

Епикур впрочем би се харесал на повечето българи (стига да имаха и капчица образование), които не вярват в нищо, освен в кебапчетата и божествената съдност: според Епикур боговете са почти същите рационални хедонисти като нас, които се въздържат от обществен живот, но пък винаги имат мнение. Те водят блажен живот, отдавайки се на изкушенията. (Но: Епикур ненавижда врачуването, поличбите и другите подобни занимания, следователно, в крайна сметка, би бил остракиран от днешното ФБ-общество.)

***

В този смисъл Епикур е първият либерал (и не го харесвам, щот към бърк-ов консерватор): нямаме каквото и да е основание за какъвто и да било страх, че бихме си навлекли гнева на боговете, или че бихме страдали в Хадес след смъртта. Макар и подвластни на природата, ние все пак притежаваме свободна воля и в определени граници сме господари на собствената си съдба (постмодернизъм, anyone?). Не бихме могли да избегнем смъртта, но тя, разбрана правилно, не е сама по себе си зло (неоконсерватизъм, anyone?).

***

Накратко, ако живеем благоразумно според нормите на Епикур, вероятно ще успеем да постигнем известна степен на освободеност от страданието на самия живот. Това е доста умерено учение, противно на лошия имидж на Епикур (който сякаш се е разцепвал с древногръцки плеймейтки); изключително човечно учение, и като цяло потресено от човешкото страдание.

***

Можем ли да бъдем “десни”, създавайки предимно условия за частна работна инициатива, но и в същото време да се грижим за “болните в стадото”? Можем. Но да не го бъркаме със социална система, от която се възползват мързеливите, непредприемчивите и опрделени групи. Например цигански.

***

Не “карлизъм” или “мауризъм”, а социален стандарт на държавата на всеобщото благоденствие.

***

“По-малко държава” не означава изместване на държавата: означава идея още от Робер Шуман, че държавата служи на бизнес-инициативата, която създава благата, а не ги разпределя – централизирано.

***

И още нещо, може би най-важното: държавата се грижи за трансцендентно обоснованата неприкосновеност на личността.

***

Ориентирана към общото благо, чрез включването на по-слабите.

***

Държавата, извинете, би трябвало да е още по-просто нещо: тя трябва да помири авторитета и свободата, традицията и прогреса, закона и личната отговорност на всеки човек. Уви, държавата на Борисов се държи като abbès democrats и тяхната лаицистка република – тайно краде от всички, които “приобщава”. Помислете.

***

Революцията трябва да тръгне от София, на местните избори другата есен – само София не е под феодалния гербаджийско-бесепарско-депесарски ботуш. Хората тук вече се задушават от този “управленски модел” – най-крадливото на най-крадливото. Отговорът не е в опозицията - нито в БСП, нито дори в Демократична България. Отговорът се корени в независим кандидат, който да разрине това столично гюбре.

***

Have a quiet think about that.

Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.