Хенриета Лакс или историята на безсмъртието

Хенриета Лакс – жената, която ще „роди“ безсмъртието – се появява на този свят на 1 август 1920 г. в щата Вирджиния. При раждането си тя получава името Лорета Плезант и до ден днешен никой не знае със сигурност как и защо се е именувала Хенриета. Акушерката Фани изродила малкото афро-американско бебе в тясна барака срещу железопътното депо, през което ежедневно префучавали товарните вагони. Хенриета остава в бараката през следващите четири години – заедно с осемте си братя и сестри, докато при раждането на десетото си дете майката умира.

Четиригодишната Хени заживява при дядо си Томи Лакс в една дървена постройка. Там среща братовчед си Дей, който тогава е на девет, и остава заедно с него завинаги – първоначално като братовчеди, които растат в игри и труд заедно, а после като съпруг и съпруга.

Редно е да напомним, че това са времена, в които белите тютюневи берачи – по време на аукционите, в които продавали реколтата – спели в тавански помещения и частни стаи, вероятно с чаршафи и течаща вода. Докато афро-американските тютюневи работници нощем обитавали мрачните складове заедно с мулетата, конете и кучетата. Търговете носели награда на децата – резенче салам или парче кашкавал. А в това време богатите мъже – с изпънати тиранти и кожени каскети – играели шашки на площада, пиели уиски и всмуквали дим от дебелите си пури, докато жените люлеели бебета си и клюкарствали.

Това е историята на Хенриета Лакс, разказана от научния журналист Ребека Склут, която посвещава десет години от живота си в търсене на истината за случая HeLa – клетките на Хенриета, съхранени от 1951 г. до днес и забележително умножени до десетки тонове клетъчен материал, създал почва за изумяващите медицински открития, които съставят днешната реалност. В книгата си „Безсмъртната Хенриета Лакс“ (издателство SKYPRINT 04, 2010) Склут проследява живота, смъртта и безсмъртието на жената, чиито клетки днес биха могли, поставени една до друга, да обвият планетата Земя повече от пет пъти в пояс с ширина над 2000 км. Този факт добива още по-голяма колоритност, когато си представим ръста на самата Хенриета – малко над метър и петдесет високата жена успява да размножи генетичния си материал до планетарни размери, да излети в космоса и да участва в откриването на лекарства срещу херпес, левкемия, паркинсон, както и да предизвика революционни нововъведения в оплождането ин витро и в борбата срещу рака. Малко по-надолу ще изброим някои от най-важните ползи, които първата безсмъртна клетъчна линия, отгледана в лаборатория, е донесла на науката. Но преди това да се върнем към трогателната житейска история на жената зад тях.

Хенриета и Дей се женят на 11 април 1941 г., когато тя е на 21, а той – на 25. Нямало нито голямо сватбено тържество, нито меден месец. Работата на тютюна ги увлякла веднага. А и те вече имали две деца – синът им Лорънс, който се родил малко след четиринадесетия рожден ден на Хени, и сестра му Лусил Елзи Плезънт, която страдала от непознато дотогава умствено смущение. Не след дълго младото семейство се мести в Търнър Стейшън, където има работа за мъже в металургичен завод, работещ за нуждите на войната. От прозореца на влака младата Хени – с две деца на ръце и с гръб към тютюневите ниви – вижда морето за пръв път.

Вероятно гледката ѝ носи екстаз от надеждата за нов живот. Напускайки дървената барака, в която тя и поколенията зад нея израстват, може би се изпълва с носталгия. А може и с гняв – заради всички онези умопомрачителни трудови часове и дни. За периода в работническото градче и раждането на останалите деца на Хени можем да прочетем в документалния роман на Ребека Склут, преведен на български език от Марин Загорчев – езикът, с който Склут разказва, е магнетичен и завладяващ, но в същото време лек и разбираем.

През времето преди съдбоносната дата на прегледа в болницата за афро-американци „Джонс Хопкинс“ – 29 януари 1951 г. – Хенриета споделя с братовчедките си, че има нещо като бучка отдолу. Болезнена бучка, която я притеснява. Когато в крайна сметка отива на лекар, той ѝ прави биопсия – макар и без нейното и на близките ѝ съгласие. На 5-ти февруари същата година диагнозата е поставена: „епидермален карцином на маточната шийка, стадий I”. По-късно се оказва, че карциномът е от друг вид, но така или иначе лечението и на двете форми на рака тогава било еднакво.

Благодарение на пробите, които лекарят взима от заболялата тъкан на жената, днес познаваме – в много отношения и в много случаи – медицината, каквато е. Клетките на Хенриета Лакс са известни като HeLa клетки. Те единствени – след дългогодишни неуспешни опити с други клетки – успяват да се размножат в лабораторни условия. И с годините се превръщат в база за познанието на множество методи и препарати за лечение на различни заболявания. За този световен принос нейните наследници не получават нито цент. Моралната награда обаче би била огромна, ако роднините ѝ не са били така необразовани и толкова дълбоко религиозни. Едва с появата на интерес към случая на Хенриета от журналиста Ребека Склут, децата на „най-важната жена в историята на медицината“ съумяват донякъде да приемат, че са наследници на жена с велик принос към света.

Хенриета Лакс умира в болки от рак на маточната шийка след проведени операция, терапия с радий и лъчелечение, които не дават добър резултат.

Ето някои от ключовите за човечеството открития и въведения, постигнати благодарение на клетките на Хенриета и изведени от Technologynetworks.com.

Отстраняване на полиомиелита в световен мащаб

В началото на 50-те години на миналия век Джонас Солк извършвал усилени опити да разработи ваксина срещу полиомиелит. Той правил опитите си върху традиционно използваните за тази цел клетки от маймуни резус, но така или иначе те се оказвали прекалено скъпи за подобно мащабно проучване. През 1952 г. било установено, че клетките HeLa са чувствителни към полиомиелита, но той не ги убива. Това ги прави отличен източник на клетки-домакини. В университета Tuskegee е създадена лаборатория за производство на клетъчни култури HeLa, която в най-силните си периоди е доставяла по 20 000 култури на седмица. Днес сме извървели 99% от пътя за изкореняване на полиомиелита в световен мащаб.

Подобряване на практиките с клетъчни култури

По време на интензивното производство и разпространение на HeLa клетките за тестване на полиомиелитната ваксина водещите изследователи Браун и Хендерсън въвеждат нови правила, касаещи практиките с клетъчни култури. Между тях са използването на шишенца и епруветки, покрити с гума и завинтени с капачка на винт, както и строги мерки за контрол и измерване на качеството. Тъй като HeLa клетките са чувствителни към температурния фактор, учените започнали да използват множество инкубатори и въвели нови решения за превоз – като изолираните контейнери например. Изследователят Гартлер от своя страна открива, че тези клетки могат да се придвижват във въздуха и да замърсяват други култури. Това станало повод да се разработят големи подобрения в практиките с клетъчни култури, предотвратяващи скъпите щети от замърсяванията.

Ново преброяване на хромозомите

Един лабораторен опит в Тексас през 1953 г. случайно открива възможност пред изследователите да откроят и преброят всяка хромозома с HeLa клетките, с които работят. След това откритие учените Тихо и Леван разработват техника за броене на хромозомите, обявявайки, че човешките соматични клетки имат 23 двойки хромозоми, а не 24, както се е смятало до този момент. Това откритие е от ключово значение за диагностиката на някои генетични заболявания, свързани с отклонения в броя на хромозомните двойки – като синдром на Даун например.

Проектът за човешкия геном

Харис и Уоткинс осъществяват първото сливане на клетки на мишка и HeLa клетки през 1953 г., създавайки по този начин хибрид между човек и животно. Въпреки страховете и колебанията в обществения барометър по това време, постижението на двамата учени дава огромен тласък в изследването на гените спрямо специфични хромозоми, а по-късно и в проекта за човешкия геном.

Разработване на ваксина срещу ЧВП (Човешки Папилома Вирус)

През 80-те години в HeLa клетките е открит Човешки Папилома вирус (ЧПВ-18) от Харалд Цур Хаузен, който по-късно намира връзка между ЧПВ и рака на маточната шийка, за което получава Нобелова награда. Работата върху тази основа отвежда до разработването на ваксина срещу ЧПВ, която днес се прилага в много страни. Очаква се ваксината да помогне да се намалят случаите на смърт поради рак на маточната шийка със 70%.

Дебора – единствената жива до момента на написването на книгата дъщеря на Хенриета Лакс – умира от инфаркт девет месеца преди излизането на произведението на Ребека Склут. Продадени са над 1,25 млн. екземпляра от книгата, която дълго време оглавява класацията за бестселър на Ню Йорк Таймс. През 2017 г. имахме възможността да се насладим на брилянтната игра на Опра Уинфри в ролята на Дебора във филма „Безсмъртната Хенриета Лакс“ на режисьора Джордж Уолф.

Ребека Склут

Днес, след създаването на фондация за подкрепа на семейство Лакс, авторът Ребека Склут работи върху следващия си голям проект, който очакваме с нетърпелив плам. В едно интервю тя издава част от тайната – предстоящата ѝ книга засяга животните в тяхната огромна сложност и техните права. Не е ли прекрасно? А междувременно Склут подкрепя правата на афро-американците и децата в неравностойно положение и се бори с усещането, че е загубила любовта на живота си, разсъждавайки върху теми като моногамията, емпатията и поведението на някои животински видове.

____________________________________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на адрес: diana.markova@gmail.com.

Следете новините ни в GoogleNews