Предизборен блъф или част от цяло?

Антоний Гълъбов Последна промяна на 13 октомври 2016 в 13:15 8261 5

Привидната истерия, която обхваща все повече от участниците в президентските избори, „намери” нови основания за своето развихряне. През последните дни всякакви хора започнаха да обясняват, че се готви голяма манипулация, основаваща се на възможността да се гласува срещу всички кандидати. Този предизборен блъф отговаря на всички изисквания на класическия мит и изглежда, че не малко политически технолози разчитат на неговия ефект.

Преди всичко, изглежда че всеки горд собственик на джобен калкулатор може да пресметне в какво се състои „манипулацията”. След това, изглежда че е налице умисъл в привидното противопоставяне между конституционната норма за избор на президент на първи тур и възможността, която дава Изборният кодекс. В същото време, този зъл умисъл, като че ли е в състояние да облагодетелства един от кандидатите, така че той/тя да бъде избран на първи тур, въпреки че всъщност за него няма да са гласували повече от половината от българските избиратели, имащи право на глас.

Появата на този мит изглежда добре организирана. Неназовани експерти от ЦИК поставили въпроса, след това медиите го представили, а през последните дни той започва да изглежда като тема, за която ще се говори до самия изборен ден. Аргументацията, която се поддържа от различен по вид и калибър експерти, изглежда разумна – конституцията определя, че на първи тур на президентските избори може да бъде избран кандидат, който е получил повече от половината от подадените гласове, ако са гласували повече от половината от имащите право на глас. Но, отбелязването в квадратчето „не подкрепям никого”, всъщност е волеизявление и ще бъде броено като действителен глас. Оттук започва истинската митология.

Този блъф се основава на един наистина съществен проблем на българската политическа реалност. Изборите у нас се възприемат само като процедура, като обикновена технология, която може да бъде предмет на всякакъв вид манипулации. Именно затова този блъф печели все нови и нови поддръжници. Става въпрос за цялостен комплекс от фактори, които правят възможна подобна манипулация и дори й придават вида на достоверна заплаха за честността на изборния процес.

Всичко започна със задължителността на участието в избори. Доколкото няма финансови или административни санкции, които непосредствено да ощетят онези, които не желаят да изпълнят това задължение, задължитгелността се приема като някакъв вид игра с публиката. Тезата, че участието в избори е граждански дълг на всеки български гражданин, звучи неразбираемо и кухо в една дълбоко корумпирана представа за политика.

Вторият елемент е пряко свързан с първия – след като има задължение за участие в избори, логично би било онези, които не подкрепят нито един от кандидатите, но искат да изпълнят своя дълг или да изразят своето мнение, да го направят, гласувайки именно с опцията „не подкрепям никого”. Оттук започва „играта на играчките”, в която ни обясняват че това ще бъде действителен глас по отношение на участието на избирателите, но след това този глас щял бил да стане недействителен, тъй като няма да бъде взет предвид при определянето на крайните резултати на отделните кандидати.

Няма смисъл да бъде припомняна популистката истерия на тема „задължително участие в избори”. Тя е част от неадекватния отговор на политиците на задълбочаващото се обществено недоверие към тях. Посланието е кратко и неприятно – след като не ни харесвате, ние ще ви задължим да гласувате за нас. Днес същите политически субекти разпространяват упорито твърдението, че всъщност гласуването не е задължително, защото нямало санкции, които да го направят такова.

Истинският източник на предизборния блъф е пряко свързан с изявлението на Борисов, че ще подаде оставката на правителството, ако кандидатът на ГЕРБ не получи най-голям брой гласове на първи тур. Това съобщение бе умишлено изменено и озвучено в медиите като „победа на първи тур”. Следващите стъпки подлежат на прецизно установяване, тъй като авторите на този сценарий са започнали да търсят лесна и разбираема обяснителна схема, която да бъде разпространена като пропаганден трик сред избирателите. Резултатът е налице и изглежда, че започва да се разпространява безпрепятствено.

Участието на гражданите в изборния процес включва поне два относително ясно обособени елемента. Първият получи популярност чрез превърналата се в клише журналистическа фраза за „разхождането до урните”. Това е самото решение да се участва в избори, което в други страни предполага предварителна регистрация. Съвсем друг въпрос е защо българският законодател предпочете да пренебрегне тази възможност. Вторият елемент е подкрепата за конкретен кандидат. Задължителността на вота оказва влияние върху участието в изборите, а не върху това кого ще предпочете всеки български избирател.

Първите сондажи на електоралните нагласи, направени в самото начало на кампанията, очевидно разтревожиха партиите. Проблемът, който не могат да решат партийните технолози е каква част от българските избиратели наистина ще решат да изпълнят своя граждански дълг. Второстепенно значение за тях има въпроса какъв ще е относителният дял на онези, които ще гласуват с „не подкрепям никого”. Точно затова предизборният блъф е насочен именно към най-големите партийни страхове – възможността за по-високо гражданско участие.

Няма никакво съмнение, че тези избори не могат да бъдат спечелени на първи тур. Няма хипотеза, при която гласувалите срещу всички ще бъдат повече от половината от всички гласували. Най-малкото, защото гражданската политическа култура у нас, все още остава прекалено слаба и вътрешно разколебана. Рекордно високият брой кандидати и дълбоката вътрешна фрагментация в българското общество, не може да произведе мнозинство, което да избере един кандидат на първи тур. Повече от шест месеца преди изборите беше ясно, че те ще се решат в два тура. Но, всичко това не пречи на разпространението на предизборния блъф като горски пожар.

Онова, което изглежда очевидно в тази проста схема, е че се търси основание за оспорване на изборните резултати. Това е целта на не малка част от предизборните щабове, които знаят че техните кандидати нямат шанс да се доберат до втори тур. Напрежението сред тях се повишава и от изравнените възможности на поне три кандидат-президентски двойки да се доберат до балотаж. Именно затова, трябва да е ясно, че онези които насърчават разпространението на подобни трикове имат какво да губят. Те ще направят всичко възможно, за да придадат достоверност на поредния предизборен блъф, разчитайки на това, че броени дни след втория тур на изборите, мнозинството ще е забравило напълно поредната манипулация.

Крайната цел на политтехнолозите е в две насоки – да бъде снижена избирателната активност и да бъде намален броя на онези, които биха гласували с „не подкрепям никого”. Към всички избиратели, „посланието” е, че се готви поредна манипулация, която да облагодетелства един от кандидатите. Към втората група, това послание е модифицирано до това, че тяхното решение може да подпомогне подобна манипулация. Схемата е проста и именно затова изглежда успешна. Всичко се свежда до употребата на понятието за „действителен и недействителен глас”.

Обясняват ни, че всъщност вотът срещу всички е вид действителен глас, който след това ще стане недействителен.

И на тези избори ще има бюлетини, които ще бъдат определени като недействителни – поради технически грешки, отбелязване на повече от един кандидат или нещо друго. Но, това няма нищо общо с ясно изразената воля на онези, които ще отбележат, че не подкрепят никого. Те са истинската заплаха за партийните централи, защото това ще бъдат гражданите, които са решили да участват в изборите, за да изразят отношението си към всички кандидати.

Няма нищо по-нормално от това резултатите да бъдат определени само сред онези бюлетини, които са подадени за конкретен кандидат. Конституционният законодател е преценил, че ако участват повече от половината от гражданите, имащи право на глас, и повече от половината от тях са подкрепили един кандидат, то той/тя трябва да бъде избран на първи тур. Това е просто част от цяло. Въпросът е как се определя „цялото”. Няма противоречие между текста на конституцията и Изборния кодекс. Онези, които са гласували срещу всички, не са подкрепили никого и това би трябвало да е ясно дори за любителите на конспирациите у нас.

Същественият проблем е в това, че по-високата избирателна активност в нашите условия, няма да се формира от онези, които ще гласуват срещу всички. Ако схемата не успее и все пак повече български граждани участват в президентските избори, те ще изразят своите предпочитания към един или друг кандидат. Това ще обезсили ефекта на предизборния блъф, но няма да му попречи да окаже влияние върху нагласите на българските избиратели в периода преди изборите.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16696

4

Новак

14.10 2016 в 01:01

много думи, кухи препратки от рода на "някои политици", "някои партийни централи" и нищо конкретно. Никъде не е оборил тезата, че "Не подкрепям никого" е манипулация. Сто пъти е повторена думата "блъф" сякаш и той не вярва, но иска да убеди другите, че всичко е честно.
Изобщо - Матросов на амбразурата. Само, че оня я е затворил с гърдите си, а този е подал дупето. Но кой каквото има,това дава.

6569

1

Black Hex

13.10 2016 в 13:30

Не този няма да го чета!
Словоблудец.