Ядреният шантаж

Антоний Гълъбов 14 юли 2016 в 07:46 10113 14

Ставаш по-умен: разказ от Здравка Евтимова

На кого бе необходимо изграждането на АЕЦ „Белене”? Още от самото начало на проекта, единствено и само на Съветския съюз. Никога не е имало икономическа логика в изграждането на „Втора атомна”, дори във времето на гигантоманските строежи от типа на Червена могила.

Никога този проект не е имал за цел да създаде по-добри позиции за България. Неговият единствен смисъл е дългосрочното обвързване на страната ни със съветските, а по-късно и с руските интереси.

В началото на 90-те години, правителството на Андрей Луканов спря проекта „Белене” след комплексна експертиза, реализирана от почти всички институти на БАН и водещи експерти в различни области. Отвъд политическата целесъобразност, винаги е стояла категоричната оценка за непригодността на проекта, както по отношение на неговите финансови и икономически показатели, така и по отношение на местоположението, избрано за площадката на новата централа.

Решението на България да изгражда „Козлодуй” на брега на Дунав, доведе до ответната реакция на режима на Чаушеску, който дислоцира румънските химически производства от другата страна на реката. Срещу всеки български град, в тази необявена екологична война, бе разположен по един румънски химически завод. Това доведе до огромни щети за здравето на българските гражданин по поречието на Дунав, които удобно бяха забравени през изминалите години.

Правителството на Луканов бе започнало сондажи за изграждане на депо за ядрените отпадъци на територията на България. Една от зоните, в които можеше да бъде изградено подобно съоръжение се намираше в Западните Родопи. Русия беше заявила, че след разпадането на Съветския съюз няма повече да загробва отработеното ядрено гориво от „Козлодуй” на украинска територия. Тази „процедура” десетилетия наред се извършваше с обикновен кораб по Дунава. Може би това бе и причината втората централа да бъде планирана отново по поречието на реката. Във всеки случай, никаква икономическа или каквато и да било друга логика не би могла да бъде открита в избора на Белене за изграждането на „Втора атомна”.

Новата фаза в руския рекет на тема ядрена енергетика започна с идването на власт на Владимир Путин. В българския политически живот, тази промяна бе реализирана чрез избора на Симеон Сакскобургготски за министър-председател, след победата на изборите през 2001 година. При първата си неофициална визита в Гърция през есента на 2001 година, на среща с тогавашния румънски министър-председател, Сакскобургготски заяви, че България ще строи „Белене”. Това бе първата „мисия” на новото правителство, което получи задачата да гарантира дългосрочните руски интереси в България.

Днес, когато голяма част от някогашните функционери на несъществуващата през 2001 година партия НДСВ, се опитват да се завърнат в политическия живот на България, е редно да си припомним всичко това.

В хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, България не положи необходимите усилия, за да продължи „живота” на т.нар. малки реактори на „Козлодуй”. Това създаде необходимите условия, както тогава, така и до днес да бъде лансирана пропагандната кампания за дългосрочната енергийна необходимост от изграждането на „Белене”. Дежурните енергийни експерти, завършили единствето и само в Съветския съюз, положиха огромни усилия да ни обяснят, че след тридесет години България ще трябва да внася ток и затова, трябва да приеме всички условия на руската страна.

В края на 2006 година, броени дни преди практическото присъединяване на България към Европейския съюз, с което трябваше да влязат в сила всички европейски норми и стандарти за изграждането на мощности от типа на „Белене”, бе договорен „големия шлем”. Финалните разговори през декември 2006 година, бяха проведени в пиано-бар „Синатра” от Президента Първанов, който беше иззел изцяло инициативата за тяхното водене, в нарушение на Конституцията. Шестте проекта, които бяха договорени тогава и които изграждаха въпросния „большой шлем”, имаха за цел да осигурят трайното руско влияние върху България, независимо от членството й в Европейския съюз.

Без да има подписан договор, България инвестира средства в изграждането на централата. Германският инвеститор, който бе привлечен, за да бъде прикрит руския интерес, се оттегли от реализацията на проекта, след като стана ясно, че няма гаранции за финансирането на проекта, а очевидно Русия настоява за незабавното изграждане на оборудването. Така България бе вкарана за пореден път в капана на руския рекет. Изграждането на реакторите беше в ход, без да е постигнато каквото и да било окончателно споразумение за изграждането на централата. Никой не започва подобно строителство, без да е сигурен в това, че ще получи стойността им и ще формира необходимата печалба. В същото време, България продължаваше и продължава да инвестира в изграждането на площадката.

„Ядреният” референдум, предложен от БСП бе поредната фаза в развитието на руския рекет. Пропагандата на Кремъл в България успя да генерира огромно количество лъжи за необходимостта от този проект. Лъжеше се безогледно – за очакваната стойност на произведената електроенергия; за работните места, които щял бил да генерира проекта; за геостратегическото значение на България, което щяло било да ни осигури руския проект; за чуждестранните инвеститори, които се редели на опашка, за да участват в изграждането; за високите технологии и за какво ли още не. Към цялата тази какофония се добави и проекта за изграждане на нова мощност на площадката на „Козлодуй”, а въпросът бе модифициран така, че почти никой не разбра за какво всъщност бе проведен този референдум.

След решението за спиране на строежа през 2012 година, рекетът се превърна в шантаж. Русия заведе дело срещу България в международен арбитражен съд заради произведена и незаплатена продукция. Така стигнахме до тук. България инвестира по волята на Русия средства в изграждането на инфраструктурата на централа, а руската страна произведе продукция, която не бе гарантирана чрез официален договор. В резултат от всичко това, в момента страната ни е изправена пред необходимостта да продължи да плаща, независимо от това дали ще изгражда „Втора атомна” или не.

Същият сценарий се реализира и с т.нар. Южен поток. Тръбите за газопровода продължават да пристигат и да се сглобяват в България, докато не се стигне до окончателното прекратяване, след което страната ни ще бъде отново обект на шантаж и рекет. Решението на арбитражния съд, което все пак не удовлетвори двойно по-големите претенции на Русия, бе използвано за нова пропагандна офанзива в България. Българските рубладжии отново са мобилизирани, за да окажат натиск върху общественото мнение за рестартиране на проекта „Белене”. Изглежда, че при липсата на каквато и да било политическа алтернатива, БСП, АБВ и останалите говорители на Кремъл в България, ще се опитат да превърнат „Белене” в тема на предизборната кампания за президент.

Никой не потърси отговорност за извършените разходи и за поетите ангажименти от страна на България в енергийната пирамида, наречена „Белене”. Голяма част от действията, довели до днешното положение могат да бъдат квалифицирани като национално предателство, доколкото увеличиха зависимостта на България срещу лично облагодетелстване. В капана на този ядрен шантаж бяха поставени и следващите поколения български граждани, доколкото ще трябва да плащат цената на осребрената в швейцарски банки „любов към Русия”. Това е престъпление, което някога ще бъде разследвано, но най-вероятно едва след като всички, които носят отговорност за случилото се отдавна вече няма да бъдат на този свят.

Решението, което сега трябва да вземе управляващото мнозинство няма да бъде лесно. България е поставена трайно в ролята на губещия, независимо дали централата ще се изгражда или не. Трябва да плащаме, каквото и да се случи, защото българските рубладжии решиха така. Въпросът е дали сме готови да платим, за да прекратим този ядрен шантаж или отново ще се примирм с разбирането, че ако продължи да плащаме цената на този рекет, все някога ще успеем да реализираме и българските интереси.