Правителство на всяка цена

Последна промяна на 17 октомври 2014 в 08:25 8794 19

Антоний Гълъбов
Антоний Гълъбов

Страната ни спешно се нуждае от нормално функциониращи институции. Час по-рано трябва да има работещо Народно събрание и правителство, което да поеме отговорността за неизбежните тежки и непопулярни решения. Времето изтича, а проблемите се трупат. Отлагането на решенията и бягството от отговорност вече нанесоха тежки щети на страната ни, а ни предстоят и нови трудности. Все повече публични сектори навлизат в критично състояние, публичните средства са на приключване, а частният бизнес изчаква развитието на политическата ситуация, за да планира действията си. И все пак, нужно ли ни е правителство на всяка цена?

Структурата на тази политическа цена има няколко компонента. На първо място, онова, което замества производствените разходи или производствената цена са политическите компромиси. За разлика от разходите за производство в индустрията, в политиката компромисите увеличават цената си в зависимост от продължителността на управлението. Те са необходими при съставянето на управляващото мнозинство, както и за неговото функциониране, но се натрупват и много лесно могат да се окажат по-скъпи от постигнатите резултати.

Пазарната цена на произведената политическа стабилност трябва да бъде заплатена от гражданите и институциите. Тази стойност варира в зависимост от избраната политическа стратегия – ако се опитваме само да постигнем стабилност в условията на дълбока криза, това означава да спрем потъването. Ако целите ни са по-дългосрочни и се опитваме да използваме енергията на кризата, за да извършим реформи, тогава първоначалната цена изглежда висока, но рентабилността също нараства. Поемането, а не избягването на рисковете в името на необходимите реформи струва скъпо, но инвестираните политически усилия се възвръщат във вид на разширяване на обществената подкрепа.

Нормата на печалбата в българската политика остава ограничена от алчността на политиците и ниската ефективност на управлението. Нейното разпределение остава неравномерно. Ако стратегическите цели бъдат постигнати, няма гаранции че това ще се отрази по осезаем начин върху качеството на живота на мнозинството от българските граждани. Достатъчно е да си припомним периода от 2001 до 2008 година, когато страната ни генерираше висок икономически растеж, но това не се отрази съществено върху жизнения стандарт и качеството на живот в България.
Част от цената се определя от предвидимостта на производството. Ако продуктът, който продължаваме да определяме като „политическа стабилност”, бъде постигнат за ограничен период от време, след който няма яснота относно перспективите за неговото възпроизводство, то в крайна сметка ще се окаже, че цената която сме платили за него не си струва. Общественото доверие – този най-ценен капитал в политиката, не би нараснал значително, ако постигнатата стабилизация спре потъването, без да е в състояние да генерира развитие.

Нужно ли ни е правителство на всяка цена?

ГЕРБ лансира процес на предварителни политически консултации за постигане на съгласие относно определен брой теми на бъдещото управление. Засега, дори и с БСП бяха установени повече сходства в позицията на най-голямата политическа сила, отколкото различия. Съвпадението с ДПС и РБ не доведоха до постигането на съгласие за необходимостта от продължаването на консултациите с тези политически сили, а приблизително същите резултати при разговорите с ПФ бяха използвани като сигнал за напредък. С ББЦ, най-вероятно ще бъде постигната сходна степен на съвпадение по отношение на темите на разговорите, а АБВ и Атака ще се опитат да обозначат по-ярко собствените си различия спрямо предложения от ГЕРБ дневен ред.

Въпросът е с какво ни помага това, когато става въпрос за управлението на страната?

Така като са предложени, темите за предварителни политически консултации, не предполагат отчетливо разграничаване. Формално, всички парламентарно представени политически партии са „за” евро-атлантическата интеграция на България, за възстановяване на европейските фондове и изплащане на гарантираните влогове в КТБ. Но, зад това привидно съгласие, на терена на конкретните политически решения, които ще доведат до постигането на резултати в тези направления, всъщност няма и не може да бъде постигнато съгласие. Декларираното принципно съгласие не означава готовност за следването на определен дневен ред, който да доведе, например до повишаване на качеството на европейската интеграция на България.

Разговорите продължават да се водят спрямо различни политически хоризонти. В предложения от ГЕРБ дневен ред са съчетани крактосрочни и средносрочни приоритети, като принципни въпроси от типа на това в каква степен държавата трябва да се ангажира с тяхното решаване, са оставени на заден план. Тази комбинирана система се оказва удобна за водене на преговори с партии, разчитащи на общи декларации. Това е причината да бъде постигнато известно съгласие с БСП и висока степен на съвпадение с ДПС, но да се стигне до конфронтация с предложенията на РБ.

Прокламираното съгласие с ПФ, отчасти имаше за цел да увеличи натиска върху РБ, но всъщност не води до съществен напредък по темата за характера на следващото управляващо мнозинство и правителство.

Проблемът, всъщност е в това съществува ли перспективно мнозинство, което споделя не само едни и същи декларирани цели, но и общи политически подходи за тяхното постигане. Отговорът, за съжаление е отрицателен. В състава на 43-то Обикновено Народно събрание, няма достатъчен брой политически партии, които могат да формират мнозинство, основано върху споделянето на общи политически принципи. Няма отчетливо мнозинство, което да подкрепя последователно либерални или социални решения на основните проблеми пред развитието на България.
Каква е тогава цената, която сме готови да платим за съставянето на правителство на всяка цена?

Политиците, които се договарят от наше име, не искат да се стигне до нови избори. Парите свършиха, а и последните резултати увеличиха страха на политиците от избирателите. Почти никой не е готов да прогнозира как биха изглеждали резултатите от нови предсрочни избори, проведени през следващите няколко месеца. Затова правителство ще има, както и мнозинство, което ще го подкрепя, поне до пролетта на следващата година. Под въпрос в момента е успешното реализиране на първия проучвателен мандат, който ще бъде връчен на ГЕРБ. Няма съмнение, че при евентуален провал на този мандат, БСП също ще се опита да сглоби четиристранна коалиция, която би могла да се превърне в предизвикателство дори за най-скептичните прогнози. Подобен политически Франкенщайн би могъл да нанесе непредвидими по мащабите и последствията си щети.

Тогава, необходимо ли ни е правителство на всяка цена?

ГЕРБ се нуждаят от мнозинство, а не от партньори в осъществяването на собствената им програма за управление. Оптималният вариант би бил коалиция от политически партии, които биха подкрепяли управлението, без да проявяват претенции към неговия дневен ред. При определени условия, подобна роля биха приели да играят както ПФ, така и ББЦ. Ако този сбор не постигаше едва 118 мандата, ГЕРБ може би биха се отказали от всякакви усилия да постигнат минимално съгласие с РБ. Формирането на управляващо мнозинство и правителство с относително цялостен политически профил изглежда математически невъзможно, а почти всяко математическо мнозинство ще съдържа в себе си съществени противоречия.

Необходимо ни е мнозинство, което не само да спре потъването, а и да генерира енергия за трайни промени. В известен смисъл, ако бъдещото управляващо мнозинство не може да постигне съгласие за провеждането на решителни реформи, то не би могло да гарантира и стабилност. Цената на неговите компромиси ще продължава да расте, докато възвръщаемостта на инвестираното в него обществено доверие ще продължава да спада, докато стойността на пропуснатите възможности и щети не надвиши общата стойност на собствения ни политически капитал.

Нужно ли ни е тогава правителство на всяка цена?

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

17.10 2014 в 22:58

"Времето изтича, а проблемите се трупат. Отлагането на решенията и бягството от отговорност вече нанесоха тежки щети на страната ни, а ни предстоят и нови трудности."

С това съм съгласен. С останалото от статията не съм, Гълъбов ми падна в очите с последните си писания.

Времето изтече. Или ГЕРБ се съгласяват на реформи, или след това ще бъде вече късно. Не е извиване на ръце, няма място за шикалкавене и отлагане - реформи сега. И ако Боцето се прави на застрелян - да се коалира с ДПС и да се самоубие.

Между другото - я си помислете за правителство с мандата на РБ? Герб биха ли подкрепили правителство с програмата на РБ, ако не успеят да съставят правителство?

Гълъбов, в последно време просто си се сдухал, чета те с отвращение

17.10 2014 в 15:03

Ами като са толкова умни(а аз мисля, че са), хора като г-н Гълъбов трябва да спрат с въпросите и да почнат с директни съвети.
Да, трудно ще е с нови избори, но и да - по-добре да се промени нещо трудно, отколкото да се умира бавно по един и същ начин.
Има служебно правителство. Да тръгва парламента и да поправи изборния закон, колкото може по-бързо.
После да подготви нови избори още по-бързо.

17.10 2014 в 14:50

браво!
Много точно и оригинално, право в целта.Отговорът е ясен-правителство на всяка цена не трябва да има.
За съжаление и прогнозата е вярна-страх ги е от избори и правителство ще има.Правителство на уплашените от народа си политици, които знаят, че да допуснат реформи, значи да отидат в затвора.....такива правителства рано или късно свършват с хвърчащи павета....тепърва ни предстои мъка

17.10 2014 в 13:36

все пак някой трябва ДА СЛОЖИ КРАЙ да изневерява на себе си и на обещанята на избирателите. ББЦ и ПФ няма да го направят. Те ще помогнат на ГЕРБ да не изневери на избирателите си. Право е на РБ също да не изневерява на себе си и на избирателите. Ще кажете- значи ББЦ и ПФ са отговорни национално, а не РБ. А кой ще каже че ГЕРБ води единствено правилната национално отговорна политика след като вече веднъж бяха свалени от власт и народът им дава по малко доверие? Историята ни е пълна с примери когагото парви се оказват тези които обикновенно са били против една или друга политика.

17.10 2014 в 13:23

Tragedia, опасявам се, че най-малко ще намалеят "кинтите" на ДПС и при едни бързи избори, с гарантирания си електорат и с около 30% общо гласували, тази фирма (ДПС) ще стане поне втора политическа сила.

17.10 2014 в 12:35

Ако ГЕРБ наистина не иска реформи се самоубива. Затова мисля, че е прибързано да се правят изводи, че ГЕРБ нямал намерение да прави реформи, а само да управлява.

17.10 2014 в 12:29

Братя българи, слушайте какво ви казва Антоний Гълъбов. Дори си записвайте. (Ако истината не ви досажда.)

17.10 2014 в 11:50

"Нужно ли ни е тогава правителство на всяка цена?"
-------------------------------
Очевидният отговор е "НЕ", защото няма с какво да платим.
Още няколко очевидни неща:
1)ситуацията е различна и никой освен ГЕРБ няма реална възможност да състави правителство.
2) ГЕРБ не желае реформи, особено в съдебната система, следователно РБ няма място в една коалиция с ГЕРБ
3) Естественият коалиционен партньор на ГЕРБ е ДПС, защото именно ДПС обладяха тотално съдебната и правоохранителната състеми - прокуратура, съд, ДАНС, МВР и т.н.
4) Явно участие на ДПС във властт ще изхвърли ГЕРБ зад борда, затова най-вероятния вариант на правителство е формална коалиция на ГЕРБ с ПФ, ББЦ (и евентуално АБВ) и реална парламентарна подкрепа от ДПС

17.10 2014 в 11:30

Думи, думи, думи. Ама наистина, само думи. На този май му плащат на дума. За да преразказва усукано нещата, които всички знаят. И да вмъква оправданията за невъзможността сглобената псевдокоалиция РБ да вземе някакво единодушно решение. То и се знаеше, направиха този блок, за да се докопат до парламента. Е успяха, макар и скромничко. А сега накъде? Ами май всеки ще си посъбере багажа и давай по собствена пътечка. Ще останат само излъганите избиратели и потрошените пари. Както и споровете, кой да налапа субсидията.

17.10 2014 в 11:27

Е ЦЯЛАТА СТАТИЯ! АМАН ОТ ВНУШЕНИЯ! ТРЯБВАЛО НЕПОПУЛЯРНИ МЕРКИ? НАПРОТИВ, ТРЯБВАТ ПОПУЛЯРНИ МЕРКИ! ОТ ПОПУЛ - НАРОД! ЩОТО ИНАЧЕ НАРОДА ЩЕ СКОЧИ И ЩЕ ГИ ЗАВРЕ В КУЧИ ГЪЗ МАСКАРИТЕ!