Петата поправка

Петата поправка на Конституцията се превърна в заложник на политическо изнудване. На фона на привидно широките пространства на съгласие по отношение на необходимостта от промяна в начина, по който функционира съдебната власт у нас, различни партийни фракции решиха да осребрят своето участие. Но това не е само стратегията на малкия изнудвач, който се опитва да увеличи цената си. Става въпрос за разрастваща се битка за позиции и предоговаряне на зони на влияние.

Говоренето за съдебна реформа изтощи до такава степен общественото внимание, че днес изглежда все по-трудно да си припомним изходните позиции на всеки от участниците. В началото на тази година Народното събрание прие с впечатляващо мнозинство Стратегия за продължаване на съдебната реформа. В нея бяха заложени конкретни промени, които трябваше да придобият завършен вид. Формално, в стила на останалите гръмки декларации, почти всички политически партии заявиха, че подкрепят необходимостта от продължаване на реформите. Доколко невярно бе това пролича още през следващите месеци, когато възникна напълно измисления спор относно необходимостта от промени в основния закон, тъй като разделянето на ВСС на две колегии по отношение на оценката за работата на магистратите било промяна във формата на държавно управление.

С течение на времето, стана ясно че прословутото решение на Конституционния съд за промяната на формата на управление не е само резултат на колективна некомпетентност. Събитията, последвали това решение показаха, че всъщност то е част от цялостната съпротива срещу опитите за нормализация на страната. Днес това решение може да бъде прочетено така – ако институциите на съдебната власт бъдат поставени в условия на ефективно взаимодействие и заработят, това би променило политическото статукво. Именно затова, всеки опит за нормализация в съдебната власт се сблъсква с подобна яростна и разноцветна партийна съпротива. Само в този смисъл, промените в организацията и дейността на институциите на съдебната власт би могло да доведе до промяна в държавното управление. И именно тази вероятност бе надлежно блокирана с решението на Конституционния съд.

Изглежда, че почти никой у нас не е удовлетворен от дейността на съда. Резултатите от проучванията на общественото мнение показват, че одобрението за съда (и прокуратурата, което се движи в същите граници) е между 8 % и 13 %. Няма съществени промени, няма динамика, независимо от партийната принадлежност на управляващите, промените в Закона за съдебната власт, различните опити за съдебната реформа или реалните промени, които бяха извършени. Общественото мнение остава все така индиферентно спрямо начина, по който се упражнява съдебната власт, независимо от това кой е министър на правосъдието, колко критичен е бил доклада по Мониторинга за сътрудничество и проверка или колко дела „с висок обществен интерес” са били завършени успешно.

На фона на публичното незаинтересуваното неодобрение към работата на следствието, прокуратурата и съда, се оказа възможно да бъдат разгърнати всевъзможни сценарии на противопоставяне и изнудване, които проектираха амбициите на участниците си върху приемането на промените в основния закон. Всеки пореден скандал замъгляваше все повече целта на тези промени, така че днес мнозинството от българските граждани знаят по-малко за проблемите в съдебната власт и са много по-отвратени от пазарлъците, свързани с подкрепата за поредната промяна, която би трябвало да подобри работата на съда през следващите десетилетия.

БСП се противопоставя на почти всички промени в организацията и дейността на структурите на съдебната власт. Това е разбираемо, тъй като въпреки изминалото време, една достатъчно компетентна и независима прокуратура би могла да организира и да ръководи достатъчно сериозни разследвания срещу престъпленията на онези, които днес с обявяват за защитници на независимостта на съда и против политическата намеса в неговата дейност. Като и в много други отношения БСП дава „заето” по темата за промените в Конституцията. Сигналът остава все така неразбираем, но без съмнение, БСП се опасява, че промените ще доведат до избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет, а с това и до загуба на собствените си възможности за оказване на политическо влияние върху неговите действия.

ДПС също няма интерес от ефективно работещи институции на съдебната власт. Тактиката на Движението се различава от БСП в това, че неговите представители успяват да запазят мястото си в процеса на преговорите, въпреки че всъщност не желаят радикални реформи в съществуващото състояние. След серия от консултации, ДПС успя да ограничи първоначалните предложения за промени в основния закон, възползвайки се от неадекватна позиция на партиите от Реформаторския блок и амбициите на АБВ и Патриотичния фронт. Така се стигна до онази формула, която глуповато бе определена като „исторически компромис”.

Атака няма конкретни цели в законодателен план. През изминалите десет години след първото появяване на предизборната коалиция Атака в Народното събрание, това е политическата сила, която има най-неадекватно законодателно поведение. Целите на партията са извън парламента, към оказването на натиск и провокирането на напрежение по всички теми от руския дневен ред в България. Заради всичко това, подкрепата на народни представители от Атака има само статистическо значение, но не и съществен принос по отношение на постигането на съгласие за целите, средствата и критериите за оценка на ефективността на реформата в съдебната власт.

Патриотичният фронт подкрепя по принцип – това е може би най-краткото определение за дейността на неговите представители. Поведението на формацията, зад която първоначално застанаха шестнадесет други партии и движения, днес е сведено до деликатния баланс между ВМРО и НФСБ, който в минимална степен се определя от съгласието или липсата на съгласие относно бъдещето на съда и прокуратурата.

АБВ е изцяло посветена на две теми – запазването на руските интереси в България и разширяването на представата за собственото си влияние в управлението. Поредният опит за наддаване относно „цената” на подкрепата за конституционните промени, показва единствено и само желание за запазване на представата за значението на АБВ в управлението. Местните избори показаха, че тази игра дава резултат, още повече на фона на сигнала „заето”, който продължава да дава БСП.

Партиите от Реформаторския блок продължават да демонстрират не само липсата на единство, но и нарастващите си амбиции за по-добро представяне в управлението. Ако в началото, основният говорител по темата бе ДСБ, то много скоро това говорене бе конфронтирано от ДБГ, а през последните седмици и от СДС. Другите две политически формации от Блока са по-мълчаливи, но това не винаги е признак на мъдрост. Липсата на дори минимално съгласие относно взаимодействието им в рамките на РБ, превръща дори и най-аргументираните предложения в поредно бойно поле за преодоляване на комплекси за малоценност.

Именно това прави РБ удобна мишена, през която се търси възможност за усилване на натиска срещу ГЕРБ.

Доминиращата управлението партия предпочита да се придържа към умерени промени, които ще създадат представата за реформи, без да доведат до драматични противопоставяния. Позицията на ГЕРБ остава изцяло прагматична – изглежда, че ГЕРБ няма собствен залог в конституционните промени. Депутатите на ГЕРБ ще подкрепят безапелационно промените в основния закон, но биха приели и промени, ако от това зависи постигането на необходимото мнозинство. За разлика от тях, депутатите на РБ не са единни в разбирането си за промените, но декларират, че няма да приемат каквито и да било промени извън вече постигнатото съгласие.

Остава да разберем дали народните представители ще потвърдят собствената си воля, изразена в подкрепата на първо четене на промените от 184 гласа. Много отдавна тук не става въпрос за първоначалните предложения на министъра на правосъдието. Дори вече не става въпрос и за подкрепа на законопроекта, внесен от Министерски съвет. Въпросът е дали народните представители ще потвърдят собствената си позиция и ако това не се случи, какво е довело до подобна промяна?

Още по темата

09/06/2015

Свят

Путин и ислямският фундаментализъм са най-големите заплахи за ЕС

07/01/2015

Политика

Антоний Гълъбов: И 2015-та ще е година на политическа криза

30/06/2014

Политика

Антоний Гълъбов: Идва краят на БСП, каквато я познаваме

Следете новините ни в GoogleNews