Оценка на ценностите

Омръзна ми всевъзможни професионални, полупрофесионални и чисто битови анализатори да се упражняват по темата „европейски ценности“. Ето, преди време в някакъв град решили да поставят педерастка пиеса с голи мъже в еротични ситуации. Здравите сили веднага скочиха. Обаче не скочиха срещу педерастките сеири, а срещу „еврогейските“ ценности, както духовито обичат да се изразяват. А между двете няма нищо общо. Ако два манафа в Анадола се обичат, пак ли е виновна Европа със своите ценности?

Толерирането на „различните“ във всяка тяхна форма на проявление е част от същия обществен процес, който позволява на критиците на „еврогейските“ ценности да ругаят по-най-груб начин, с най-войнствени и просташки изрази, без да очакват за себе си никакви последици. Всъщност, тези ценности не са нито европейски, нито атлантически. Те са социалистически. Произтичат пряко от доктрината за „социалната държава“ (welfare state), в която всеки би трябвало да има право не само да получава блага, без да ги е произвел, не само да изисква от обществото да се грижи за благоденствието му, без сам да дава нещо за благоденствието на другите, но и с шумни крясъци да изисква за себе си всевъзможни права, включително и правата на „самоопределяне“, „самоизтъкване“ и „изразяване на собствената неповторимост“. Много хора се научиха грубо да настояват за „политическа коректност“, без да им минава през ума, че и те я дължат на онези, от които я изискват.

Да, изнервящо е. Съгласен съм. Но нека великоруските фенове и кандидати за евразийския съюз си дадат сметка, че буйното им развихряне из социалните мрежи е възможно благодарение на същите (малко сбъркани според мен) мисловни нагласи, които правят възможно и безнаказаното парадиране с всякакъв вид странности. В държави, в които не се допускат гей прайдове, обикновено са ограничени и достъпът до интернет и свободата на словото.

Свободата е ценност, но нейното извращаване не е. Свободата винаги е целенасочена и никога стихийна. В свободата винаги има смисъл, безсмислената свобода не е свобода.

Добре би било авторите и потребителите на термина „еврогейски ценности“ да си спомнят кои са истинските ценности на европейската цивилизация. Истинските европейски ценности са християнските ценности, сред които има две, които определят общественото мислене на целия съвременен свят: хуманизмът и свободата.

Защо хуманизмът и свободата да са християнски ценности? Ето защо.

Християнството е уникална доктрина, защото е единствената, която поставя човека наравно с Бога. Смисълът и целта на живота на християнина не са просто да стане като Христос, а да стане Христос, да се обожи, да повтори за себе си чудото на Боговъплъщението, да умре в този свят на грехопадението и да се роди в Царството Божие. Това е основата на християнския хуманизъм, който понякога наричат и „ренесансов хуманизъм“ – човекът е ценност No. 1, защото е образ и подобие Божие, роден като образ и призван да осмисли живота си като стане и подобие. В този свят по-голяма ценност няма. От това схващане произтича и схващането за неотменимите права и свободи на човека, върху което се градят в частност и демократичните ценности. Но тези права и свободи не биха били неотменими, ако не бяха природни. Тоест, те са неотменими, защото са обективни и не зависят от условности, договорки, дефиниции и трактовки. Тези права и свободи са част от естествения нравствен закон, който за мнозина философи и теолози е тъждествен с Бог. Ето я християнската, а оттам и европейска ценност хуманизъм.

Свободата. Тя е дар и предизвикателство. Фундаментална ценност на християнството. Човекът може да се обожи и сам да стане Христос единствено доброволно. Бог допуска съществуването на злото в този свят, за да може човекът да има възможност за духовен избор. Не е подвиг да живееш в Доброто, Истината и Красотата, ако си нямал друг избор. Изкушението е необходима част от изкуплението. Човекът трябва да отиде при Бога не по принуда и не от страх. Той трябва да отиде след осъзнат избор и с любов. А за да направи избора, нужда му е свобода. Ето я и другата християнска, а оттам и европейска ценност.

Ето как с разбиранията си за хуманизма и свободата християнството създава тази цивилизация, която днес прави човеците по цял свят по-сити, по-здрави, по-дълголетни и по-сигурни. Също и по-многобройни. Днес всички народи, всички раси и всички вярвания по света ползват микропроцесора, двигателя с вътрешно горене и антибиотиците. Всички имат някаква правосъдна система и всички очакват от нея справедливост. Ето това са европейските ценности. Гей парадите и популизмът, както е модерно да се нарича социализмът днес, не са. Те са само извращение, шум в ефира и алергия, която прекрасното цвете може да предизвика като страничен ефект.

Добре е тези, които се упражняват да плюят по европейските ценности, да се замислят преди да започнат да го правят. После, ако все още не ги харесват, евразийският съюз е отворен за тях – сигурно и там ще има оперативна програма „Човешки ресурси“, но мерките в нея ще бъдат съвсем различни.

Всъщност, има една европейска ценност, която и най-ревностните ругатели приемат с удоволствие – еврото. Вероятно мнозина от тях даже получават хонорарите си именно в тази ценност, а не в рубли, донги или тугрици. Да са живи и здрави! И освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Още по темата

08/07/2014 Анализи

Иван Стамболов – Сула: Лявото, дясното, членството и лидерството

20/11/2013 Нашите автори

Иван Стамболов – Сула: Питат ли ме де е Картаген

11/11/2013 Нашите автори

Иван Стамболов – Сула: Вулгарна утопия за властта

15/05/2013 Нашите автори

Иван Стамболов - Сула: С лявото рамо напред, марш!

Следете новините ни в GoogleNews