Quantcast

От COVID-19 към политическа пандемия?

Димитър Аврамов Последна промяна на 23 октомври 2020 в 14:52 6375 0

С този текст трябваше да Ви представя откъс от книгата си Новата държава, която излезе в началото на октомври и която можете да намерите във всички книжарници. Част от нея, включително и видеоматериали, можете да видите на уеб адрес NovataDarjava.com. Написаното в книгата обаче си е там и смятам, че от уважение към читателите на Offnews не трябва да преписвам последната й глава “Новата държавата на България”. По-важно е да Ви споделя нещо, което е важно за всички, сега. То е, че българската държава е във фактическо състояние на политическа пандемия! Защо?

Осем месеца, след като държавата, тоест правителството, разбра, че в света има COVID-19 пандемия, България е в по-лоша ситуация, отколкото беше в началото. Част от причините за това сигурно са обективни – не пазим дистанция по между си, не носим маски, безотговорни сме към себе си и към околните. Нашата безотговорност обаче е в пълен синхрон с тази на българската държава. Осем месеца след началото на всекидневното плашене от екрана и след предупрежденията, че ще има камиони с трупове, резултатът от адаптацията на българската държава към коронавирусната пандемия е нулев.

Днес лекарите ни казват, че условията в болниците не само не са се подобрили, а дори се влошават, че няма достатъчно медицински персонал, а ако броят на хоспитализираните продължи, няма да има и достатъчно болнични легла. Добре е да им повярваме. Осем месеца след началото на коронавирусната пандемия и вероятно след десетки милиони похарчени от бюджета, българската държава не е подготвена логистично за COVID-19.

Независимо, че не подготви здравната система на страната за пандемията, правителството отвори детските градини и учебната година. Зная, че те са много важни за родителите и за децата. Още в началото на септември обаче беше ясно, че разпространението на коронавируса ще се увеличи с отварянето на учебната година. Още тогава бе ясно, че при голям скок в броя на заразените, детските градини и училищата ще бъдат затворени.

Не настоявам постфактум, че учебната година трябваше да започне с дистанционно обучение, въпреки, че съм убеден, че ще продължи или дори да завърши така. Резултатът от отварянето на детските градини и учебните заведения за месец и половина или два, както и от размяната на слюнки в нощните заведения, е ясен. Всеки момент може да бъдат наложени нови рестрикции. Те ще доведат до нови фалити на малкия и средния бизнес и до стотици хиляди безработни. Вторият удар върху икономиката и върху стотици хиляди работните места ще е ужасен и по-тежък от първия. Защо трябва да го допускаме? Заради лукса децата да прекарат по-малко от два месеца в градините и класните стаи? Нали уж през март се гордеехме колко бързо се е настроила образователната ни система към дистанционното обучение?

Този лукс сега ще затвори десетки хиляди малки бизнеси, ще остави стотици хиляди без работа. Такъв лукс може да си го позволи или безнадеждно богата държава, или безнадеждно неподготвена страна, с правителство, което се движи в тъмното без фарове. Нямам предвид само и единствено настоящото правителство. В обхваната от политическа пандемия за българска държава сегашното и всяко следващо правителство са еднакво лоши. Единствената разлика е кой управлява? В качеството на управлението няма никаква разлика? Защо?

Първо, позволихме да се превърнем в общество, което създава йерархични политически състояния, конструирани около авторитета на една личност. Чрез гласуване създаваме представителна власт, която прилича на аристократичната държава – а именно в нея всичко зависи от характеропатията на владетеля (тоест на този, който държи властта). В такъв вид държава е важна личната обвързаност, а некомпетентността. Обвързаността започва отгоре и върви все по-надолу.

Второ, всяко йерархично политическо състояние постепенно създава своеобразна социална мрежа на хората пряко свързани с държавата. Тя се създава вертикално и функционира като управляваща каста. Увеличаването на властта на управляващата каста, отслабва обществото с всеки изминал ден.

Този институционален сюжет е в напреднала фаза в обхванатата от политическа пандемия българската държавна система. Формално има независимост на властите и баланс между парламентарната, изпълнителната и съдебните власти. Само формално обаче! Неформално съществува управляваща каста, разположена във всички власти, която става все по-алчна. Тя притиска обществото, централизира разпределението на икономическите ресурси и болшевизира обществото.

Резултатът е, че през 2020 г. обществото е разделено буквално на две части. По-малката е управляващата каста. Условно можем да я наречем “новите български патриции”. Те са “патриции” само е единствено по силата на свързаността им с държавата. Тази свързаност им осигурява специален статут! В най-високата част на условно очертаното патрицианско съсловие са родните олигарси. Понякога ни изглежда, че те воюват по-между си, че някои от тях са добри, а други лоши. Това са само роли. Битката сред българските олигарси и патриции е единствено и само за контрол върху ресурсите на държавата. В нея няма ляво, дясно, либерално, консервативно, социалистическо, патриотично или каквито и да било политически идеи.

Втората, много по-голяма група български граждани са превърнати в плебеи. Те са такива, защото не са свързани пряко с държавата и властта, която тя дава. Привилегията им е да издържат чрез бюджета все по-хищното и стремящо се да разшири властта си патрицианско съсловие.

Нека сега се върна към COVID-19 кризата. Всяко ново частично или цялостно затваряне на икономиката работи изцяло в полза на българските патриции. Властта им се увеличава, защото държавата става все по-могъща, а мнозинството хора все по-зависими. Увеличаването на безработицата, фалитите на малки и средни бизнеси, дават възможност на властта и нейните патриции да ни раздават помощи. За нас остава да сме благодарни!

Най-накрая. Моля Ви, не разпознаваме никого персонално сред “лошите патриции” или “добрите плебеи”. Не това е целта на този текст. Той изразява единствено страха ми, че от ден на ден хората стават все по-малки и по-слаби, а държавата и владетелите й все по-големи и по-силни. Единствената цел на написаното е плахата надежда, че ще направим нещо да променим тази тенденция.

Ако пък започнем проявим солидарност да се пазим един друг от коронавируса и ако стане чудо, че България остане отворена, ако правителството изведнъж започне да се държи адекватно?