Окупираната власт

Антоний Гълъбов Последна промяна на 14 февруари 2014 в 15:32 21141 17

Антоний Гълъбов
Антоний Гълъбов

Овладяването на държавата от управляващото малцинство увеличава риска от трайна политическа дестабилизация. Това е единствената окупация, която постигна целите си през изминалите девет месеца. Съставното парламентарно мнозинство с непостоянен състав, което управлява от името на българските граждани, се опитва да наложи властта си с всички средства. То създаде правителство на малцинството, което се ползва с легитимната подкрепа на едва една трета от народните представители. Подкрепата на ДПС и Атака за законодателните проекти на КБ или за правителството остава предмет на неясни договорки, които нямат нищо общо с парламентарната демокрация.

Управляващият съюз между БСП и ДПС, с подкрепата на Атака, както го определя Лютви Местан, променя външнополитическите приоритети на България. Въпреки, че нито един български избирател не е гласувал за подобно управление, то демонстрира трайно оттегляне в периферията на Европа, плътно доближаване до позициите на Русия и повишен интерес към страните-членки на Шанхайското споразумение. В известен смисъл, оцеляването на управлението е възможно само докато България бъде възприемана като част от някаква разширена азиатска периферия на Европа и европейски коридор за влиянието на Руската федерация в Европейския съюз.

Съставното мнозинство на БСП зависи от отношенията между ДПС и Атака. Докато те поддържат помежду си „студен мир”, правителството може да разчита на парламентарна подкрепа. Този баланс на силите позволява на ДПС да реализира безпрепятствено собствените си цели, (без да носи отговорност за управлението!) както и на Атака да се ползва с необходимата защита, докато изразява крайните тези, които БСП не иска да бъдат свързвани с нейното име. В променливата геометрия на този управляващ съюз, дневният ред се определя единствено и само на базата на общия страх от загубата на властта. Ръководството на БСП разбира добре, че краят на този мандат ще промени радикално политическата ситуация в страната. Това ще бъде краят на БСП в сегашния й вид.

След окупирането на властта, политическият залог на предстоящите избори за български представители в Европейския парламент нарасна многократно. Именно затова крехкото равновесие на управляващия съюз зависи от това как ще бъдат проведени изборите. Електоралните нагласи не предполагат категорична победа за БСП и АБВ като представители на европейските социалисти. Резултатите на ГЕРБ и РБ дори и сега биха осигурили предимство на ЕНП в България. Резултатите на ДПС и НДСВ могат да осигурят присъствие на АЛДЕ в България, но не могат да преодолеят риска от тежка загуба на либералите в Европа. Останалите политически партии и коалиции, които ще участват на европейските избори, няма да излъчат депутати в парламентарните групи на нито едно от големите политически семейства.

Дори самата идея за приемане на ново законодателство, по-малко от сто дни преди изборния ден, звучи скандално. Щурмуването на изборното законодателство и опитът за силово налагане на неговата промяна не могат да бъдат приети като израз на загриженост за спазване на правата на българските граждани. Промените в съществуващия Изборен кодекс бяха необходими и трябваше да бъдат направени още в предходната сесия на Народното събрание. Но приемането на изцяло нов закон може да означава само амбиция за мащабна подмяна на изборните резултати.

Подготовката и провеждането на национални избори изисква най-малко шест месеца. Промените, които предвижда новия закон, изискват поне една година, за да бъдат спазени всички условия, необходими за спазването на минималните задължителни условия на изборния процес. Извънредните парламентарни избори през 2013 година показаха, че самото сработване на институциите за подготовка и провеждане на избори изисква повече време. „Пътната карта на парламентарни избори - 2103” на Асоциация „Прозрачност без граници” показва убедително това. Няма и не може да има правно, административно или каквото и да е друго основание за подобно намерение. Това е опит за провал на избори, които очевидно не могат да бъдат спечелени от БСП.

Ръководството на БСП в много по-голяма степен от ДПС и Атака разбира ключовото значение на европейските избори за собственото си оцеляване. Дори и Сергей Станишев да не се беше ангажирал с пряка връзка между изборните резултати и предсрочното прекратяване на мандата, подобно развитие щеше да стане неизбежно. В БСП разбират, че не могат да спечелят следващи парламентарни избори. Още повече след края на сегашното управление. Интересите на ДПС не предполагат трайно обвързване с БСП. Това е основната причина за повишената активност за създаване на нови политически субекти, които биха могли да изиграят сегашната роля на Атака, осигурявайки минимално мнозинство за БСП. Разбира се, нито един от тези ходове няма нищо общо с принципите на парламентарната демокрация или с ценностите на Европейския съюз.

Огромният залог за удържането на властта определя амбицията за „ударно” приемане на нов изборен закон. Ако това бъде допуснато, част от партиите и коалициите ще имат основание да обжалват изборните резултати. Но, по-същественият проблем е в това, че става въпрос за грубо нарушаване на демократичните принципи. Качеството на новите правни норми, които предвижда изборния закон, вече нямат определящо значение. Дори и да приемем, че някои от тези разпоредби са по-добри от действащите в момента, това вече не може да бъде основание за извънредното приемане на този закон. Няма обективни основания новият изборен закон да бъде приет едва сега. Ако управляващият съюз имаше желание да подобри изборното законодателство, това трябваше да се случи много по-рано. Сега приемането на закона може да означава само подготовка за компрометиране на изборните резултати.

Окупирането на властта е резултат на политически инженеринг. Възможността да бъде реализирано подобно настъпление се определя от представата за пасивността на мнозинството от българските граждани. Властта разчита на масовото стъписване и „снишаване” пред агресивното овладяване на държавата. Страхът от бъдещето, от онова, което ще последва изборите, определя обхвата на рисковете, които са готови да поемат управляващите, за да удържат властта си. Но рискът, който поемат управляващите, ще бъде платен от българските граждани.

Новият изборен кодекс не трябва да бъде прилаган по отношение на изборите за Европейски парламент в България. Очевидно ГЕРБ няма потенциал да блокира приемането и прилагането му. Парламентарната опозиция остава слаба и относително изолирана, както спрямо останалите политически субекти, така и от гледна точка на гражданска подкрепа. Съставното мнозинство вече се готви да преодолее евентуално отлагателно вето на Президента. Това означава, че за да бъдат спазени поне минималните стандарти за провеждане на демократични избори, е необходима решителна гражданска инициатива, която да се противопостави на окупирането на властта. Ако новият изборен закон влезе в сила, организацията и провеждането на европейските избори ще бъдат компрометирани, с всички произтичащи от това политически последствия.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.02 2014 в 13:52

Такава тенденциозна глупотевина може да се появи само тук. Дори и 'Дневник' не би я публикувал.

24.02 2014 в 06:56

Гълъбов,
каква Демокрация видя и къде?

БСП е 24 години във властта!
Нищо лошо!
Но когато беше Тройната коалиция,
управляваше Доган, а Станишев беше само фигурант!
Когато ОДС беше на власт, ДПС подкрепяше сините!
Единствено ГЕРБ управлява без ДПС,
но с участието на БСП и сините, та дори и на АТАКА!

Бедата е в това,
че Борисов управляваше България като ЕООД!
Сега отново управлява ДПС!
А БСП е просто фигурант!
АТАКА вече никой не я брои за политическа партия!
Този парламент е последното й присъствие в Парламента!
Но отпадне ли АТАКА,
ДПС няма как да може да си мобилизира електората,
затова измисли "Бирената коалиция"!

Предсрочните Парламентарни избори са неизбежни!
Независимо от резултата от Европейските избори!

19.02 2014 в 22:25

В България не беше осъществена парламентарната демокрация,в България имаме "фасадна демокрация"!Всичко е театър-лъжат ошашавения електорат ,че има ляво/бсп/,а то не е никак ляво,по-скоро олигарси ,които спонсорират бсп.Лъжат ,че имало "дясно",то пък не е никакво дясно ,а рожба на ДС за фалшиво дясно ,а зад него една редица олигарси със своите икономически интереси/когато фалшивото дясно е на власт- гЕрб разбира се/.И забележете ,гЕрб,като дясна опозиция няма потенциал да спре приемането на закона за изборите защото е слаба опозиция.Няма потенциал ,или не иска да спре приемането му.Много е прав Антоний Гълъбов!

17.02 2014 в 15:15

според мен авторът не харесва парламентарната демокрация . Разбираемо е . Колко по хубав е света по боко , прост , елементарен , ясен ....

15.02 2014 в 09:31

До ВИКТОР:
Формално погледнато - имате право. Не е "във", а "в българските..." Поднасям извинения за неволната грешка. Само че, ВИКТОР, аз правя грешка във форумен коментар, а не в официалното съдържание на сайта. Има разлика, нали? Освен това съм готов да се извиня (и се извинявам)за пропуските, които всеки прави при бързо писане. А вие ще се извините ли за двете удивителни? Такова нещо няма - или една, или три. Освен това да употребиш толкова възклицателни знаци в две или три поредни изречения е израз на слаб стил.

15.02 2014 в 03:32

проблема е в конституцията когато няма ясно и легитимно мнозинство се получава турлю гювеч както казва елин пелин селенина докато копае картофите и ти му се радваш че е работлив после разбираш че ти е копал гроба какво да очакваме от хора за който е по важен дрес кода от умствения багаж иначе статията е снимка на днешното време убийствено точна

14.02 2014 в 21:09

На Гълъбов плащате ли му нещо за броя използвани думи? Ако не, както предполагам, моля Ви да го попитате "Защо в толкова текст, пък нищо... ?

14.02 2014 в 18:23

Йончев , забрани копирането на текст в полето!
Аман от тия, които усмърдяват форума с фермани.

14.02 2014 в 17:43

За медиите и обръчите от фирми на Пеевски четем и слушаме до припадък в последните дни. Днес Би Ти Ви дори му посвети цяло разследване. Кой обаче стои отсреща?
„Рупорите на атаките срещу мен са Росен Плевнелиев и Иво Прокопиев. Битката в държавата е за възстановяването на кръга „Капитал” във властта”, обяви Делян Пеевски пред ПИК.
Предизвикани от думите му, решихме да „обърнем прожектора” в разследване за медийните тролове около Прокопиев.
Оказва се, че съществува мрежа от печатни издания и сайтове с трудно проследима собственост, обединени единствено от интересите на бизнесмена Иво Прокопиев и президента Росен Плевнелиев, които формират мощна пропагандна машина
В агитацията са впрегнати и бивши и привидно отделили се от него дългогодишни кадри на медийната му група. Те се водят едновременно издатели, независими публицисти, блогъри, но както и автори в изданията му. Чрез бившите си служители Прокопиев пробутва тези и манипулации, които обслужват бизнес и политическите му цели, като се позовават на „първоизточника“ - класически трик за изпиране на информацията.
Като ас в групата се откроява бившият кадър на „Икономедиа“ - Николай Стайков, за когото специално беше създаден сайтът „Норешарски“, предназначен основно за отразяване на протестите срещу правителството и за тиражиране на пропрезидентски новини.

Противно на правилата няма посочено седалище на претендиращото за прозрачност и демократичност електронно издание, въпреки че в репортажа на френско-немската телевизия за културни прояви ARTE Стайков се появява в луксозен офис.
Сървърът, откъдето се хоства и управлява страницата Noresharski.com, е в Сан Диего, Калифорния. Регистриран и поддържан е от компанията за предоставяне и поддръжка на домейни Tierra.net.
Стайков направи истинска кариера в площадната журналистика. В сайта на „Капитал“ от 1998 г. насам фигурират 157 негови статии, което не е голямо постижение за такъв дълъг период, но показва, че като журналист във вестника Стайков се е занимавал само с икономика. Сега е сменил ресора с политика. Като автор на седмичника, в който е бил на заплата, Стайков се изявява отново покрай протестите, преди да се създаде т. нар. Антиправителствена информационна служба (Норешарски.ком”), на която той се води координатор – непозната в гилдията позиция.
Николай Стайков има сестра и през нея е минала сделката за бивше пристанище в близост до Първа атомна, показа разследване на в. „Телеграф“. Чрез нея обкръжението около енергийния олигарх и медиен бос Иво Прокопиев и президента Росен Плевнелиев се е целело към една от най-апетитните хапки в родната енергетика – доставките за АЕЦ „Козлодуй”.
Стайков формално се е разграничил от бившия си работодател през юли 2007 г., когато влиза като миноритарен акционер във фирмата за създаване и поддържане на електронни сайтове „Финсити България”. Собственик на 76% от капитала й към онзи момент обаче е именно „Икономедиа”.
През 2009 г. излиза от дружеството, поне проформа. Собствеността също е променена. Така в момента Стайков има участие само в други три фирми. Две от тях са дружеството за предоставяне на интернет услуги и на медийно съдържание по електронен път „Диджитал Маркетинг Солюшънс”, където е съсобственик заедно с още двама души, и „Диджитал С”, където е съакционер със сестра си Искра Стайкова.
Проверката във финансовите отчети на фирмите показва, че поне на хартия оборотът и на двете е в рамките на суми, твърде скромни за размаха на Стайков, който освен координатор на антиправителствената информационна служба се оказва и представител за България на „Хюманлайн лимитед Хонконг”, регистрирана в едноименната офшорна зона.
Любопитен аспект впрочем е, че Законът за офшорките забранява участието на такива фирми и в медиите.
„Хюманлайн лимитид Хонконг” не е вписано в Търговския регистър, а единственото място, където има информация за обекта му на дейност, е сайтът на БТПП. Там пише, че се занимава с „консултантска дейност и прелицензиране на дигитални изображения”.
Бивш кадър на Иво Прокопиев е и коментаторът в „Дойче веле“ Иван Бедров, активно отразяващ протестите в посоката, която се харесва на кръга „Капитал“. Бедров работи за телевизията на Прокопиев Re:TV до 27 ноември 2009 г., когато е обявено, че каналът се закрива. По ирония на съдбата новината за спирането на Re:TV е прочетена в ефир именно в неговото предаване.
„Скоро може да има ниша за нов вестник“, съобщи сензационно преди няколко дни в профила си във фейсбук Николай Стайков.
В същия пост във той заявява: „Всичките ми приятели журналисти в печатни медии да се чувстват тагнати“.
Дни след това се разбра, че е тагнал първо приятеля си Бедров.
На 14 февруари изпълнителният директор на „Софарма” АД и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев съобщи, че дава старт на ново издание. На 1 март тръгваинформационно-аналитичен сайт „Зебра”, който е поверен на бившата главна редакторка на вестник „Труд“ Светлана Джамджиева. Предстои да бъде издавано и месечно политическо издание.
Офисите ще са в сградата на „Софарма”, а в Патентно ведомство, за класа „печатни издания”, марката е регистрирана на „Икономедия”.
„Заложих на хора, с които съм работил и мисля, че това ще е един успешен проект”, коментира Донев пред „Офнюз“. „Към сайта и списанието ще се присъединят хора от поне 4 медии, главно от пресата“, допълва Джамджиева, като посочи името на Бедров.
И Донев, и Джамджиева обаче пропуснаха да си припомнят за скандалната си скайп-кореспонденция, излязла в ПИК под формата на сериал. От нея личи, че Донев е бил изрекетиран от Борисов и Цветанов да продаде „Труд” и „24 часа”.

Опасни връзки

Активистите на протестите се позовават на „Дневник“ и „Капитал“. Те на свой ред ги отразяват и им дават трибуна. Същата избирателна критичност проявяват и няколко други медии, сред които присъдружната на Реформаторския блок агенция „Медиапул“.
Проверката в who.is показа, че съвпадението не е случайно. Това електронно издание чисто и просто се поддържа от capital.bg.
Свързва ги също така и това, че традиционно печелят най-големите грантове на фондация „Америка за България”. Финансираната от правителството на САЩ неправителствена организация е основен донор на изолирана група от медии и организации с активна роля в протестите за събаряне на правителството. „Америка за България“ е инжектирала в „Дневник“ и „Капитал“ 3.3 млн. лв., а в “Медиапул“ - 1.2 млн. лв.
Близкото до издателите на „Капитал“ списание „Едно“ е напомпано на няколко транша с 600 хил. лв. Тези данни бяха изнесени в края на миналата година на кръгла маса при представянето на резултатите от изследователски проект на Института за модерна политика и фондация „Фридрих Науман“ за темите табу в българските онлайн издания за 2012 г.
Напълно разбираемо, това също се оказаха теми табу за изданията на „Икономедиа“, отново солидарно подкрепени от „Медиапул“.
Същата обвързаност се вижда и при раздаването на награди за отличили се блогъри, журналисти и автори в споменатите медии, иначе казано – активно допринасящи за каузата на протестите.
Безспорният фаворит на кръга „Капитал“ е блогърът Иво Божков, титулуван за „Човек на годината“ в онлайн гласуването за наградата на Българския хелзинкски комитет.
Божков стана „Човек на годината 2013“ затова, че е стриймвал на живо протестите. Фаворитите на публиката бяха представени от Яна Бюрер Тавание, бивш кадър на „Капитал“ и автор пак там понастоящем.
Изданията на „Икономедиа“ и побратимът им по грантове „Медиапул“ върнаха жеста, като отразиха воплите на БХК по повод на стартирала данъчна проверка.
Медиите на пропагандата не видяха нищо нередно в самопризнанието на ръководството на БХК, че проверки не е имало от създаването на комитета през 1992 г., та досега. „Икономедиа“ се вреди и до друга специална награда - БХК и журито на „Човек на годината“ 2013 връчиха и три специални награди: Зорница Стоилова от „Капитал“ беше обявена за „Журналист на годината”. Предната година БХК отличи с награда и репортера Росен Босев.
Междувременно Божков и журналистката Полина Паунова от „Медиапул“ споделиха радостта от масовото награждаване на журналисти, критикуващи кабинета, и в призовете на „Валя Крушкина - журналистика за хората".
Отделно пък „стриймващият на живо“ грабна и специален приз от „БГ Сайт 2013“ за онлайн журналистика.
Блогърът не пропусна да се похвали с грамотата, на която се вижда името на Жюстин Томс, преподавател в НБУ по онлайн комуникации и медии, както и председател на въпросната фондация. Преди няколко седмици Томс се разходи с агитационна цел до Брюксел заедно с избрани представители на „Протестна мрежа“.
Кръгът „Капитал“ роди и явлението „площадна журналистика“. Малко репортери, отразяващи протестите в пиковата им форма, са били придружавани от главен редактор. Галя Прокопиева обаче събираше край себе си репортерите като пилци.
В компанията й се откроиха Росен Босев – единият от двамата консултанти на сериала „Четвъртата власт“, кадри на Иво Прокопиев. Както и репортерката от „Дневник“ Лора Филева, дъщеря на бившата шефка на политическия кабинет на Бойко Борисов Румяна Бъчварова.

Нова тв плаща наем на Прокопиев

Трите боздугана в медийната група на Прокопиев са седмичникът „Капитал“, розовата малотиражка „Капитал дейли“ и сайтът „Дневник“.
Официално в групата фигурират още: "Строителство ГРАДЪТ", TheSofiaEcho, Karieri.bg, ODIT.info, Computerworld, Регал, PC World, NetworkWorld, CIO, Бакхус, Gentleman, Medical Digest, Foreign Policy, Business to business.
От 1 януари съпругата на олигарха Галя Прокопиева е изпълнителен директор на издателската група “Икономедиа”, която печата седмичника “Капитал”, всекидневника “Капитал дейли” и поддържа сайта “Дневник”.
Силата обаче е съсредоточена в друга група от сайтове, които в началото на февруари се обединиха като онлайн тандем на телевизионната група „Нова броудкастинг груп“ и интернет радио групата „Дарик“. В групата с обща оценка за около 23.7 млн. лв. влизат сайтове и платформи като abv.bg, vesti.bgи редица други.
В акцентите и водещите новини се вижда съвпадението с изданията в групата на Прокопиев.
Друга подробност е, че Нова тв плаща наем на олигарха за сградата, в която е настанена. Тя пък междувременно е ипотекирана, което е запазена марка на Иво Прокопиев. Той ще бъде запомнен като първият и единствен издател, който заложи редакционната политика на медиите си срещу банков кредит.

14.02 2014 в 17:39

Благопожелател, радвам се, че си радетел на чистия и правилно изписан български език. Но преди да подлагаш някого на критика, погледни себе си!! "ВЪВ българските..." Губи ти се граматиката от 4-ти клас!!