Quantcast

Огюст Роден. Изваяно сърце в краката на любимата

Диана Маркова Последна промяна на 08 януари 2021 в 10:58 5606 0

Онези от нас, които са посещавали Париж, вероятно помнят специфичната атмосфера на малките улички с кафенетата, възвишението на Монмартр със старите бардаци, бреговете на Сена и прочие парижки чудеса. А някога зад тези мъгливи ъгли се помещавали и малки шивашки цехове, колбасарници и гостилници, които предлагали вино за утеха на жадните мъжки гърла след дълъг трудов ден. Богат и беден, работник и началник, хлебар и кръчмар, обущар и пекар – всички те живеели съвместно като в сладко опиянение, редуващо се с оскъдица и гнет.

В такава среда отраснало и добре сложеното, дори яко момче на име Огюст, което произхождало от семейство на чиновник и жена от провинцията. Роден през 1840 г., той прекарва трудно детство, което обаче го възпитава в дисциплина и вяра, че всичко се постига с много труд. Голяма част от упованието му идвало от сестра му Мария. Тя била здрава, силна и успешна. Обаче съдбата не била толкова благосклонна към нея и след една нещастна любов, завършила почти трагично, тя загърбва окончателно светския живот и се посвещава на религията.

Първият досег на Роден до изкуството се оказва кесията, в която бакалинът слагал сливите, които майка му купувала за десерт вкъщи. Книжният плик бил декориран с образи, които се оказват първите модели на малкия Огюст – лицето на скулптурата, днес издигнато в култ. По-късно, след като се оказва, че момчето не го бива за нищо друго, посещава училище за изобразително изкуство. Там научава нещата, които винаги ще му бъдат от полза, но никога няма да са достатъчни и всъщност винаги ще ги оборва с работите си. Ето защо – в резултат на дълги препирни у дома – след този курс той се оказва студент в Академията по изкуствата в Париж.

Голям успех, при това вероятно заслужен; бъдещето му е в кърпа вързано. Това вероятно си мислят всички, когато Роден попада в Академията. Но всъщност там той се опълчва на статуквото; показва се като бунтар, инакомислещ и новатор и именно с този антиконформизъм се представя в артистичните среди. Когато вече е показал своя характер, и е започнал да работи – със свой стил, Роден немалко пъти си пати от своите ментори. Те, без никаква толерантност към навлизащите в бранша, завземат апетитните поръчки, а за своите ученици, между които и Роден, оставят само трохи. Това огорчава младия автор и често се стига до конфликти. Междувременно той е успял да се влюби и да създаде свое дете.

Огюст Роден така и не признава сина си за свой наследник. Въпреки всичко при всеки възможен момент той дава (или изпраща от Белгия и Италия) парите, с които да бъдат поети поне част от разноските на малкия Огюст. Извънбрачното дете на егоистичния, потънал в свои планове, търсения и копнежи скулптор – както често се случва с децата на художниците – израства благодарение на грижите на своята млада и изтерзана майка.

Всичко това, както и още много интересни факти, научаваме от тънкото томче „Роден“ на Бернар Шампиньол, преведено от френски на български от Никола Георгиев и издадено от „Български художник“ през далечната 1982 г. Яркият фон на изображението на корицата ме примами като пчела върху цвете – книгата стоеше подпряна върху други стари, събиращи прах книги върху масата на букиниста, който продава до метростанцията в квартала, и сякаш ме зовеше да я взема. Рядко и добре запазено издание, при това на удачна цена – то премина от домашната библиотека на някой голям и богат аристократичен род, подпечатал книгата с родовия си печат, в моята скромна колекция от книги за изкуството. Усмихнах се на книжаря и мислено му пожелах топла и мека зима.

Първите значителни успехи в професионалния живот на Роден идват, когато той използва чара на озареното си лице с червеникава брада, а може би и плахия поглед, с който скулпторът удостоява видните светски особи на различните приеми, които посещава. От уста на уста, от писмо на писмо и от покана на покана – Роден постепенно се прочува сред влиятелните личности и ето че скоро идват продажбите и поръчките. Първият „голям удар“ е откупуването на работата му, наречена Йоан Кръстител, от бившето културно аташе в управляващия по онова време кабинет на Леон Гамбета. После сякаш късметът се усмихва на Огюст Роден, който вече е преживял няколко скандала около името си. Ако се замислим, днес нещата се случват по аналогичен случай: младият артист попада в светските кръгове, за него научават големите клечки и благодарение на нечия сърдечна препоръка, той прави първата от многото си крачки.

Но истината е, че успех, постигнат по този начин, невинаги е пълноценен. Още по времето на Роден е имало известни, успешни и добре възнаградени автори, но те са останали завинаги в рамките на занаятчийството, което не успява да запълни потребностите от духовност. Нещо, за което талантът на Огюст Роден успява да се погрижи.

Интересно е да се отбележи, че Роден е бил и ценител на изкуството на другите. В зряла възраст, при всяка възможност, той купувал предмети от свои колеги, събирал отломки от антични статуи, окачвал платна на именити художници и подреждал голямата си библиотека, състояща се предимно от подарените му томове с поезия и проза – с автограф от автора. Но колекцията на този творец не била събирана с цел, каквато гонели останалите художници – да придава артистичност на собствените им особи и да създава някакъв уют в домовете им, който да привлича клиенти. Напротив. Роден разхвърлял със замах своите притежания по рафтове, постаменти и по пода на ателиетата си и нощно време „разговарял“ с тях, учейки се по този начин от безценното наследство на миналото, а може би и разучавайки смисъла на настоящето, преди то да се превърне в бъдеще. Казват, че стойността на колекциите на Роден през 1917 г. (при смъртта му) се оценявала на четири милиона франка.

Българският почитател на блестящия скулптор познава и аферата му с Камий Клодел, възхитително представена от едноименния филм от 1988 г. Ролята на Камий е изиграна от Изабел Аджани. Филмът проследява сложните и изпълнени с много страст отношения между двамата скулптори. Тя е муза и творец, последователка и любовница, ученичка и колега. Той е суров и… велик. Но статия в сайта на световния аукцион Sotheby’s подчертава, че Клодел – независимо от факта, че е жена и е срещала затруднения да получава заплащане за труда си – немалко пъти на практика надминавала Роден. „В своята смела работа тя се стреми да достигне сакралното и да изследва вътрешното съществуване на човека.“ В края на дните си тя, след като вече двамата не се срещат, но по всичко личи, че в тях все още бушуват силни чувства, обикаля къщата, в която Роден живее с официалната си жена и се крие из храсталаците, дебнейки го. Имало ситуации, разказва Жудит Кладел, в които Роз – майката на детето на скулптора, която плисирала полите на знатните дами от града срещу скромно заплащане – излизала нощем и тършувала из гъсталака край къщата; а когато попаднела на Камий, я засипвала с ругатни и тежки клетви.
Животът на Камий приключва в лудница, след преживяната разкъсваща обич, белязана от ревност и ярост.

Сред най-известните скулптурни работи на Роден е „Гражданите на Кале“ – творба от шест фигури, всяка от които показва някое от състоянията на духа на унизените и оскърбените жертви на Стогодишната война. Монументалният размер и преплитащата се конфигурация помагат на зрителя да приеме творбата в нейната емоционална цялост.

BBC определя друга работа на Роден – „Целувката“ – като най-честното, а вероятно и най-популярно изображение на плътската любов в историята на изкуството. Но тя не е само художествено претворяване на сексуалното увлечение; по всичко личи, че това е образ и на всичко останало; идеализиран образ, който надскача всяко време. Във всеки случай още при първото ѝ публично излагане, творбата забива звучна плесница в лицето на скованото от предразсъдъци общество (за справка ще кажем, че по онова време пудрата за лице се използвала само от недвузначно проявени „леки“ жени).
А относно „Мислителят“, някога символ на демокрацията, първоначално Роден възнамерявал да кръсти работата „Поетът“. Прототип му бил самият Данте, както Роден си представял, че Данте седи над своя Ад и размишлява върху своето творение. Оригиналът на „Мислителят“ е изложен в музея на Роден в Париж.

През 2017 г. – сто години след смъртта на големия скулптор – бе реализиран игралният филм „Роден“. Режисьор е Жак Доайон. Френско-белгийската продукция бе показана и у нас, три години след изложбата на Огюст Роден в Националната художествена галерия в София.

При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - свържете се с автора на адрес: [email protected].

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !