Вярно, че заглавието на дописката звучи като диагноза, нежели надслов за текст в който ще се опитам да припомня на управляващите Чукове и Гекове древната максима: Non skole set vita disciмus, тоест, че се учим не за училището, а за живота. И не само за това е дописката.
Заглавието наистина е термин, който установява оня неизбежен сблъсък между знанията и убежденията на един човек и принудената информация, която постъпва от заобикалящия го свят. С две думи: митове и реалности.
Датата 15 септември в българския календар ме докарва до носталгична сълзливост, която пък е плод на благородната радост, че въпреки Парламент и Правителство, държавата по някакъв интуитивен начин продължава да съществува. Да крета горката и да дава някакъв полъх от надеждици поне на родителите на първолаците. Може би за нещо екстазно и неосъществимо. За жалост понятие като "просто човешко щастие" не съществува. Някак не върви, хем да е просто, хем да е щастие. Когато един премиер- министър си признае, че той самият е прост и избралия го народ е прост,това е напълно разбираемо. Ето затова сме достигнали и такива висини на съответното си развитие. Но това съвсем не значи, че сме щастливи. Едно е да кажеш - прост та му лесно. Обратното - щастлив, защото е прост, е нонсенс. Или психиатрична категория. Макар, че много искат онова посленото внушение да ни го набият в главите с чук. /Вж. книгата „Чук и Гек”, спомената по-горе/.
Оня ден титанът Борисов, по законите на колхозната реклама награди 65 „най-умни деца от София”, както пишат газетите, защото на Олимпиади по точни науки, те донесли в София 65 медала. /Е, как, та нали Борисов е най-големия приятел на децата. Чудя се защо още не са го снимали с някое китайско дете на ръце, чиито родители са отвлечени в момента за откуп по Каргото/.
Числото 65 медала респектирало физкултурната душа на шефа на държавата и той с болярско благодушие отпуснал към полагаемите се бонуси по такъв повод, още 10 хиляди лева: ”За наука и веселие”, както отбелязаха едни писачи.
Ние понеже не вярваме в маймунския произход на индивида, помним повече от 10 минути. Та, услужливата ни памет подсказа че преди 15 дни другият корифей на мисълта, словото и физкултурата - душеведецът Цветан Цветанов подари същата сума от 10 хилядарки на пострадал овчар, та да си купи ново стадо, щото вълци изяли предишното поголовие. Пак класическо подзаглавие се получава:
„ВЪЛЦИТЕ ПАЗЯТ СТАДОТО”.
Комедия от пролетарския писател академик Людмил Стоянов. Показвана е и в Народния театър. Абе, от народа, за народа. Но според науките на виенския ни чичо доктор, изследващ всички недъзи на Егото - Фройд, генерал Борисов обаче с тази допълнителна награда е препотвърдил тезата си, че и овчарите, и най-младите ни умове- математици имат една и съща цена.
И тъй като у нас празнодумството е издигнато в култ, похвално е, че за Първия учебен ден книжните лавици на ведомствата се обогатиха с ново и официално издание на Правописен речник на Българския език. В него имали участие над 20 хиляди нови думи и други полезни наукообразни постулати. Ще зарадва ли това „пособие” учениците? Глупост за наивни родители и печалба за повратливи склададжии. Децата ни ... та те милите знаят пряко сила не повече от 1000 езикови щампи и кройки и то уж на родния си език, който в устите им звучи, като изказване на Искра Фидосова. Напомням, че става дума за вербална комуникация, не за орфография.
Щерка ми, която има всички белези за госпожица и е бесен тийнейджър/също дума с премиера в новия речник/, твърди, че знае майчиния си език, но говори като в българската версия на филма : ”Женени с деца”. И тук аз съм си виновен, че участвам в такъв домашно-разговорен „Макдоналс”. Щях да добавя и за количеството от думи, които е употребявал в творчеството си „пройдохата” Ботев, но ще стане супер интелектуално, а може и да ме обвинят в нихилизъм. Длъжен съм да река,че Христо Ботьов Петков си служи с над 50 хиляди думи/според изследователи/ и то в онези години, когато за нас той е бил носител и на възраждане, и на поезия и на вестникарлък, и революционер, и външен министър, и свободен човек. Което е най-важното.
За клюкарите, мога да спомена, че и гейовете могат да го турят на байряка, не защото е бил такъв, а защото е станал макар и за минути Капитан на парахода „Радецки”, кръстен на австрийски генерал, който и до днес е икона за австрийските и унгарските различни.
И като казах различни, се сетих, че в училището ни ще има нови и различни правила. Примерно, всеки директор ще удари звънеца на 17 септември, когато му е удобно. Бургаските ученици пък ще имат нови униформи. Дано да не приличат на тези, с които се обличат „хората” на Митьо Очите. Различно, ще е и отношението към самите ученичета. Тям най-официално ще им бъдат заведени досиета, скрити уж, зад ритмичния брюкселски термин: ”Портфолио”. Сигурно вече са назначени и агентите, които някога вербуваха и слухтяха. Тогава ползвахме смразяващият русизъм: ”Завуч”, довлечен в България от другарката Мария Козовска. Селска даскалица от Украйна, която обаче ставайки интимна другарка на другаря Фердинанд Козовски, титаничен руски шпионин и агент на КГБ в собствената си страна, тя „работи” министър на „Българската народна просвета”. Поколения я псуваме, не само заради лилавото мастило, което въвежда в образованието, но и за още хиляди макаренковски издевателства, които понесохме, защото такава ни бе съдбата, отредена от историята.
За епиграмата от Радой Ралин посветено на министера на културата можем само да свалим шапки:
”На туй кресло седеше нявга дядо Вазов,
а сега някой си Папазов!”
Да, и той е доста оперетна фигура на флайтокса в съдбините на нашето образование.Нему принадлежи пък крилатата фраза:
”Кво ще праим толкоз вишисти знаещи японски език?/Ставаше дума за 10 студента/да започнат да учат китайски!”
И го направи. Разбира се, никой от пренасочените не научи китайски, но всеки забрави японски...
Какво ново тази година още? Ами нищо, освен дето децата сами ще се оценяват и ще пишат оценка на учителите си. И сами ще се представляват на т. нар. родителски срещи. Прочее, в София има 12 685 преподаватели, 5 хиляди от които са над петдесет годишна възраст, а 1000 над 60. Учениците естествено намяляват и ако можем да вярваме на статистиката, на 17 септември химна на България ще слушат през пиърсингите на ушите си 116 540 бъдещи гении и гастарбайтери. Нашенците в Сърбия пък ще учат роден език от сръбски буквари, а Пиер дьо Ронсар ще се настани в „Овча Купел”. Не... той наистина отдавна е покойник, макар също да е бил нашенски емигрант във Франция, която и тогава е събирала „цялата сиромашия на Европа”. Особено художествено-творческата. За благозвучие, комунистите обаче си я донаправиха: Идейно художествена. Та този българин Ронсар, тогава е оставил и писмен паметник че е Българин, а днес една известна ГЕРБ-ова културтрегерка, изпълнявайки нечия заръка, прекръщава едно сокаче в квартал „Овча купел”, на този наистина забележителен и планетарен поет.
Ама лельо, след като си толкова отворена/казано в стилистиката на младата интелектуална смяна/що не прекръстиш и целия квартал на „Фуенте Овехуна”, както ни припомня отново една класическа драматургична творба, че е испанското име на Овчата купел.
И на края, но не на последно място ми се ще да помоля тандема Плевнелиев-Попова, които са назначени на привременна работа на бул „Дондуков” 2, да си намерят други, по- подходящи занимания. Защото след като мина през Паисий, прочете арменските старопечатни книги, сега бившата коректорка Попова летува /открива някакъв много имагинерен фестивал „Орфей и Италия” в градчето Лидо ди Езало, близо до братска Венеция.
Там/по примера на Ронсар наверно/ участвали също много млади нашенски дарования, закриляни от незаурядната творческа и човешка доброта на един бивш композитор от Кърджали.
Бе, това, в Италия толкова ли си нямат замесник-кметове на 22 хилядните градчета, та им изпращаме български вицепрезиден да им върши работата. Това е или глупащина на някой от гавазите, или намирисва на подарена почивка.
Наистина, кой друг европейски вицепрезидент би отишъл да летува в италианския Обзор и да се мотае там по джапанки цели седем дни. С охрана, дипломати, журналисти и цялата присъединила се рода на изброенитее? Ама,” българска работа”. Това не е моя констатация, а нарицателна италианска ругатня за тъпотия и пошлост.
Да, пошлост е най-точното понятие на всичко което се върши у нас и то дори в такъв ден, като първият учебен. И него го натоварваме с политика и мерзавщина. Но... обещават, че това щяло да се промени много скоро. След като влезе новия проектозакон за нещо си около образованието и децата пак тази есен.
А дотогава нека да се смеем на египтологът Игнатов, който ще остане наистина в историята на тъпотата и подмазвачеството с епичното си телевизионно съобщение, че Бойко Борисов наредил Ботев да остане в читанките?
Мисля си, че ако някога Начо Папазов не бе съкратил японоведите, за сметка на египтолозите, днес учениците щяха да бъдат на друг хал.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
17.09 2012 в 11:22
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Mumko
Условни присъди за двама души след изборния скандал ''Чичо Цено, кой номер''
yoghurt
Радев за Пеевски: Тази наглост на стероиди няма да се осъзнае или да изчезне от само себе си
yoghurt
Влизането в Шенген е близо, австрийското вето за България и Румъния пада през декември
Човека
Кючюк реагира на изключването му от ДПС: Пеевски e като едноличен търговец и диктатор
Johnny B Goode
Условни присъди за двама души след изборния скандал ''Чичо Цено, кой номер''