Вярно, че заглавието на дописката звучи като диагноза, нежели надслов за текст в който ще се опитам да припомня на управляващите Чукове и Гекове древната максима: Non skole set vita disciмus, тоест, че се учим не за училището, а за живота. И не само за това е дописката.

Заглавието наистина е термин, който установява оня неизбежен сблъсък между знанията и убежденията на един човек и принудената информация, която постъпва от заобикалящия го свят. С две думи: митове и реалности.

Датата 15 септември в българския календар ме докарва до носталгична сълзливост, която пък е плод на благородната радост, че въпреки Парламент и Правителство, държавата по някакъв интуитивен начин продължава да съществува. Да крета горката и да дава някакъв полъх от надеждици поне на родителите на първолаците. Може би за нещо екстазно и неосъществимо. За жалост понятие като "просто човешко щастие" не съществува. Някак не върви, хем да е просто, хем да е щастие. Когато един премиер- министър си признае, че той самият е прост и избралия го народ е прост,това е напълно разбираемо. Ето затова сме достигнали и такива висини на съответното си развитие. Но това съвсем не значи, че сме щастливи. Едно е да кажеш - прост та му лесно. Обратното - щастлив, защото е прост, е нонсенс. Или психиатрична категория. Макар, че много искат онова посленото внушение да ни го набият в главите с чук. /Вж. книгата „Чук и Гек”, спомената по-горе/.

Оня ден титанът Борисов, по законите на колхозната реклама награди 65 „най-умни деца от София”, както пишат газетите, защото на Олимпиади по точни науки, те донесли в София 65 медала. /Е, как, та нали Борисов е най-големия приятел на децата. Чудя се защо още не са го снимали с някое китайско дете на ръце, чиито родители са отвлечени в момента за откуп по Каргото/.

Числото 65 медала респектирало физкултурната душа на шефа на държавата и той с болярско благодушие отпуснал към полагаемите се бонуси по такъв повод, още 10 хиляди лева: ”За наука и веселие”, както отбелязаха едни писачи.

Ние понеже не вярваме в маймунския произход на индивида, помним повече от 10 минути. Та, услужливата ни памет подсказа че преди 15 дни другият корифей на мисълта, словото и физкултурата - душеведецът Цветан Цветанов подари същата сума от 10 хилядарки на пострадал овчар, та да си купи ново стадо, щото вълци изяли предишното поголовие. Пак класическо подзаглавие се получава:

„ВЪЛЦИТЕ ПАЗЯТ СТАДОТО”.

Комедия от пролетарския писател академик Людмил Стоянов. Показвана е и в Народния театър. Абе, от народа, за народа. Но според науките на виенския ни чичо доктор, изследващ всички недъзи на Егото - Фройд, генерал Борисов обаче с тази допълнителна награда е препотвърдил тезата си, че и овчарите, и най-младите ни умове- математици имат една и съща цена.

И тъй като у нас празнодумството е издигнато в култ, похвално е, че за Първия учебен ден книжните лавици на ведомствата се обогатиха с ново и официално издание на Правописен речник на Българския език. В него имали участие над 20 хиляди нови думи и други полезни наукообразни постулати. Ще зарадва ли това „пособие” учениците? Глупост за наивни родители и печалба за повратливи склададжии. Децата ни ... та те милите знаят пряко сила не повече от 1000 езикови щампи и кройки и то уж на родния си език, който в устите им звучи, като изказване на Искра Фидосова. Напомням, че става дума за вербална комуникация, не за орфография.

Щерка ми, която има всички белези за госпожица и е бесен тийнейджър/също дума с премиера в новия речник/, твърди, че знае майчиния си език, но говори като в българската версия на филма : ”Женени с деца”. И тук аз съм си виновен, че участвам в такъв домашно-разговорен „Макдоналс”. Щях да добавя и за количеството от думи, които е употребявал в творчеството си „пройдохата” Ботев, но ще стане супер интелектуално, а може и да ме обвинят в нихилизъм. Длъжен съм да река,че Христо Ботьов Петков си служи с над 50 хиляди думи/според изследователи/ и то в онези години, когато за нас той е бил носител и на възраждане, и на поезия и на вестникарлък, и революционер, и външен министър, и свободен човек. Което е най-важното.

За клюкарите, мога да спомена, че и гейовете могат да го турят на байряка, не защото е бил такъв, а защото е станал макар и за минути Капитан на парахода „Радецки”, кръстен на австрийски генерал, който и до днес е икона за австрийските и унгарските различни.

И като казах различни, се сетих, че в училището ни ще има нови и различни правила. Примерно, всеки директор ще удари звънеца на 17 септември, когато му е удобно. Бургаските ученици пък ще имат нови униформи. Дано да не приличат на тези, с които се обличат „хората” на Митьо Очите. Различно, ще е и отношението към самите ученичета. Тям най-официално ще им бъдат заведени досиета, скрити уж, зад ритмичния брюкселски термин: ”Портфолио”. Сигурно вече са назначени и агентите, които някога вербуваха и слухтяха. Тогава ползвахме смразяващият русизъм: ”Завуч”, довлечен в България от другарката Мария Козовска. Селска даскалица от Украйна, която обаче ставайки интимна другарка на другаря Фердинанд Козовски, титаничен руски шпионин и агент на КГБ в собствената си страна, тя „работи” министър на „Българската народна просвета”. Поколения я псуваме, не само заради лилавото мастило, което въвежда в образованието, но и за още хиляди макаренковски издевателства, които понесохме, защото такава ни бе съдбата, отредена от историята.

За епиграмата от Радой Ралин посветено на министера на културата можем само да свалим шапки:

”На туй кресло седеше нявга дядо Вазов,

а сега някой си Папазов!”

Да, и той е доста оперетна фигура на флайтокса в съдбините на нашето образование.Нему принадлежи пък крилатата фраза:

”Кво ще праим толкоз вишисти знаещи японски език?/Ставаше дума за 10 студента/да започнат да учат китайски!”

И го направи. Разбира се, никой от пренасочените не научи китайски, но всеки забрави японски...

Какво ново тази година още? Ами нищо, освен дето децата сами ще се оценяват и ще пишат оценка на учителите си. И сами ще се представляват на т. нар. родителски срещи. Прочее, в София има 12 685 преподаватели, 5 хиляди от които са над петдесет годишна възраст, а 1000 над 60. Учениците естествено намяляват и ако можем да вярваме на статистиката, на 17 септември химна на България ще слушат през пиърсингите на ушите си 116 540 бъдещи гении и гастарбайтери. Нашенците в Сърбия пък ще учат роден език от сръбски буквари, а Пиер дьо Ронсар ще се настани в „Овча Купел”. Не... той наистина отдавна е покойник, макар също да е бил нашенски емигрант във Франция, която и тогава е събирала „цялата сиромашия на Европа”. Особено художествено-творческата. За благозвучие, комунистите обаче си я донаправиха: Идейно художествена. Та този българин Ронсар, тогава е оставил и писмен паметник че е Българин, а днес една известна ГЕРБ-ова културтрегерка, изпълнявайки нечия заръка, прекръщава едно сокаче в квартал „Овча купел”, на този наистина забележителен и планетарен поет.

Ама лельо, след като си толкова отворена/казано в стилистиката на младата интелектуална смяна/що не прекръстиш и целия квартал на „Фуенте Овехуна”, както ни припомня отново една класическа драматургична творба, че е испанското име на Овчата купел.

И на края, но не на последно място ми се ще да помоля тандема Плевнелиев-Попова, които са назначени на привременна работа на бул „Дондуков” 2, да си намерят други, по- подходящи занимания. Защото след като мина през Паисий, прочете арменските старопечатни книги, сега бившата коректорка Попова летува /открива някакъв много имагинерен фестивал „Орфей и Италия” в градчето Лидо ди Езало, близо до братска Венеция.

Там/по примера на Ронсар наверно/ участвали също много млади нашенски дарования, закриляни от незаурядната творческа и човешка доброта на един бивш композитор от Кърджали.

Бе, това, в Италия толкова ли си нямат замесник-кметове на 22 хилядните градчета, та им изпращаме български вицепрезиден да им върши работата. Това е или глупащина на някой от гавазите, или намирисва на подарена почивка.

Наистина, кой друг европейски вицепрезидент би отишъл да летува в италианския Обзор и да се мотае там по джапанки цели седем дни. С охрана, дипломати, журналисти и цялата присъединила се рода на изброенитее? Ама,” българска работа”. Това не е моя констатация, а нарицателна италианска ругатня за тъпотия и пошлост.

Да, пошлост е най-точното понятие на всичко което се върши у нас и то дори в такъв ден, като първият учебен. И него го натоварваме с политика и мерзавщина. Но... обещават, че това щяло да се промени много скоро. След като влезе новия проектозакон за нещо си около образованието и децата пак тази есен.

А дотогава нека да се смеем на египтологът Игнатов, който ще остане наистина в историята на тъпотата и подмазвачеството с епичното си телевизионно съобщение, че Бойко Борисов наредил Ботев да остане в читанките?

Мисля си, че ако някога Начо Папазов не бе съкратил японоведите, за сметка на египтолозите, днес учениците щяха да бъдат на друг хал.

Още по темата

10/09/2012

Нашите автори

Любен Лачански: Деветите ни септември

09/08/2012

Анализи и Коментари

Любен Лачански: Бандокрацията в България или рецепта за чорба от камъни

26/07/2012

Анализи

Любен Лачански: IntegrateMangali с шведски боровинки