На 26 юли сабахлем Росен Плевнелиев, в качеството си на Президент на страната, облича мундира на Върховен главнокомандващ на въоръжените сили и навярно нарочният секретар по Сигурността му включва патриотичен диск с величавите и родолюбиви български военни маршове.

Звучи музиката на всичките ни победи! Плевнелиев се оглежда в огледалата на Огледалната зала и всичко му изглежда от розово по-розово. Като документален филм за собствената му скромна, но креативна и печеливша личност. Но такъв е животът! Иначе секретари и секретарки с развълнувани сърца проверяват все пак достъпните за простолюдието сайтове на институцията, да не би там темата на Конституционния съвет по Национална сигурност, който се свиква в сряда, да е отбелязана палаво и игриво като: show of Burgas, както са свикнали да общуват с пространството младите и необуздани сътрудници на Президента. Колко мило и незлобливо и по народному те бяха нарекли мургавите ни сънародници в един официален документ с топлото, нашенско, българско – mangali.

Мм - да, след като преди ден оправи селското стопанство на страната и получи като хонорар 1 милион лева от държавния бюджет за екскурзии, в сряда Държавния глава нямаше как да не се справи с темата на съвета. А тя звучеше като професорска защита: „Терористичния акт в Бургас - анализ на средствата за сигурност. Организационни функции и решения за способността на държавата за борба с тероризма. Изпълнение на Националния план за противодействие на тероризма”.

Мм - да, многовато за един ден, но той ще се справи... Няма начин да не се справи. Той, отличникът... И пак всичко в Огледалната зала му заблестя в розово. Удари 10 часа. Под балкона сменяха караула пред пост №1 в Република България. Мм - да... Добре, че махнаха мавзолея на Димитров. Макар, че... Но това е друга тема. Бъдещето ще реши.

Убеден съм, че в повечето утрешни информационни емисии и по първите страници на „сериозните” вестници с подобна лексикална стилистика ще бъде отразено днешната работна среща на „Дондуков”№1! И няма как да бъде огласена по друг начин, защото от такива седянки и бодряшки матинета и съвещания, правени от лаици за лаици, нищо стойностно не може да произлезе. И то наистина за ден. До пладне.

След това ще се решават други важни държавни въпроси. А у нас забатачени случаи дал Господ. Собствено, като споменахме Всевишния, не е зле да отбележим, че съвещанията при Плевналиев копират тези в Светия Синод. Защо ли? Защото палеативните мерки в страната така са блокирали движението на всички механизми за реакция, че те се оказаха неспособни да реагират. Въпреки всесветската кандърма и милите национални усмивки и изблици на излишна радост и оптимизъм.

Не ви ли се струва, че у нас логорейните експерти са прекалено много?

След това злощастно за България лято, ако някъде нещо се движи и работи, макар на празен ход, то това са единствено камерите в телевизионните студия и машините на вестникарските печатници. Забравени и от роднините си специалисти от всякакъв вид и ранг изведнъж изтупаха нафталина от демодираните си мундири и тръгнаха да обясняват пропуските и да хвалят успехите при разразилите се кризи. Земетресения, наводнения, пожари, фискален скок, междуетнически конфликти и спокойности, верска толерантност, съдебна несъвместимост и монетарна етика. Въжени лиинии, олимпийски дисциплини, бране на шведски боровинки и естествено бъдещето на Сирия.

Само темата с женитбата на новия корейски лидер и пресен маршал Ким Чен Ун с тяхната им фолк дива И Сол Джу остана някак настрана. Но не е късно, ще разучим проникновените й хитове: „Ние сме войни на партията” и „Обичам Пхенян”. И ще ги запеем. След като наизустим преди бъдещите наши избори шлагера: „Да бъдеш гербер никак не е лесно”. Аз, честно, не виждам голяма разлика, в посланията (както е модерно да се говори) между посочените наднационални музикални шедьоври и на двете „проспериращи” държави?

Докога ще живеем в паралелен свят?

Убеден съм, че този въпрос не си го задава само онази все още неиндентифицирана машинописка в Президентството, която пише откровено „мангали”, а произвежда никому ненужен документ за интеграцията на ромите в България.

Просто защото съзнанието й е заето от понятието „мангал”, а „меката дрога”, която бълва от компютърната си машина, е губи време и харчене на излишни пари.

Нито жителите на Филиповци и Смядово вярват на подобни документи, нито тези, които ги преписват от остарели европейски брошурки. Ромите си остават на същото дередже и все повече „се интегрират” в европейския кадифен подземен свят.

Нали не мислите, че заминали в Швеция уж да берат боровинки, те са променили мисленето си и афинитета си към промяната на собствеността на шведските портфейли, неохраняемите медни проводници и прочее благородни завоевания на шведския социален монархо-капитализъм?

Нали не се заблуждавате, че офертата за бране на боровинки и други горски плодове в онзи географски пояс е получена от Председателя на кралския съюз на шведските билкари, който иска непредубедените деца на българската градска природа да берат плодовете на шведската дива боровинка. Щото, ако е така, е много зле за нашенските лекари-психолози, които управителят Бойко Борисов награди преди дни за заслуги след инцидента в Бургас. Даже един от тях нарече ласкаво: „Огромен касапин!”. Колко мило? А ние, данъкоплатците пък, от своя страна наградихме над 500 наши съпаспортници с безплатна екскурзия до Скандинавия и обратно.

Е, 170 хиляди лева, ще речете вие, държавата бълха я ухапала? Принципно е така, но защо тези любители на шведската горчивка не отидоха да берат лавандула в Средногорието, по добив на която сме сред първите в света? Защото там, в Средногорието, няма какво да се краде. Не остана... Защото мургавите леконравни дъщери на циганските барони предпочитат да общуват епидермално с платежноспособни шведи, а не с безработните нашенци. И защото пазарната политика е доказала, че ако откраднеш шведски телефон в България можеш да го продадеш по-изгодно. И най-вече по-сигурно, от юридическа гледна точка.

Министърът на безработицата Тотю Младенов е с доказано кахърна физиономия, още когато беше синдикалист-подкрепаджия. Този господин е ноторно известен като интелектуално непродуктивен типаж. Що сега не вземе да се бръкне и не плати тези 170 хиляди лева, дето изпътуваха поверените му безработни мечтатели за шведски стандарт, та белким след това се научи как да отваря работни места. Може първо в родната Враца? А това може да се случи (както пак е модерно да се говори и пише) не като се преповтаря мантрата, че Иван Костов е виновен за всичко, а като се работи с общините и като хората работят това, което могат да работят. Мога да му дам няколко полезни идеи, но скъпо взимам... Е, по нашите стандарти.

Почти като Българския Лувър, който щял да струва 24 милиона лева. Ето и тук пак се докосваме до поредния шизофренен акт на управленска негодност. Едва ли някой здравомислещ ще нарече известния ни от романа на Стендал Пармски манастир - Пармската Рилска Света обител и ще тръгне да й добавя и строи балкони и Хрельови кули за 12 милиона евро? Но знае ли човек, при тази европейска интеграция? Иначе, все си мисля, че след като само с лична карта можем да пътуваме до Париж, защо ни е да строим собствен Лувър? Или да караме супругата на Ким Чен Ун да пее песните на Веселин Маринов, след като можем да го изпратим директо там. Самия Весо Маринов, заедно с песента „Моята полиция ме пази”. Знам ли?

Какво да очакваме?

Разбира се, нищо добро не можем да чакаме, след като цените на горивата и стоките са пощурели в олимпийски размери. Разбира се, че есента и зимата ще бъдат къде-къде по-проблемни за българи, роми, израелтяни и мюсюлмани. Просто ще бъдат гладни, болни, обезверени и студени. Безработицата трайно ще се настани вече и в големите градове и никой, ама никой повече няма да вярва на бутафорните сълзи на управлението.

На лозунгите за успехите и на парченцата срязан трибагреник в джоба на Бойко Борисов. Оня, на сакото, в който Т. Живков си държеше гребенчето. Но вижте как времената се менят, макар и да не се мръднали напред. Скептичен съм, че във фактурите, оправдаващи локалните празненства из общините ще има графа: ритуален хляб за посрещане, с който премиерът ще запушва устенцата на местни фолклорни мечтателки. Но сол ще има. Сол за раните, както пишеха комунистическите поети. И понеже поколения сме възпитавани в тази феноменология на толерантност към тиранина, то ние ще мълчим дори и със сол в натритите и напуканите си, гладни бърни.

Това се приема като даденост, вярност в успехите, като вяра в бъдещето, като национално единение и като държавническа мъдрост. Глупости до едно. Това просто е политически далтонизъм, който се лекува със смяна на пейзажа. Съм смяна на местата. Макар че у нас знаковите промени ни се струват винаги болезнени и ненавременни, а изборите предрешени. И това не е вярно. Ако сега отидем на избори, кого ще изберете? Едва ли тези, които са на власт и се хвалят, че само и единствено заради тях терористите до преди седмица са ни заобикаляли от 1925 година. Което също не е вярно. Едва ли Плевнелиев ще сложим за президент, който да провежда експертни съвети,с участието на такива специалисти, които мислят с категории от Втората световна война и разведряването от 1962 година. Прочее нали знаете, че Сталин никога не е умирал, макар догодина да стават 60 години от неговото физическо отстраняване?

Ето затова не ни искат в Европа. Не само заради берачите на боровинки, заради царица Костадинка или заради Трактора. Не ни искат заради самите нас, които можем да си зарежем лавандуловите ливади и да хукнем да берем шведски боровинки. Ама ние го правим от немотия и глупост, оправдаваме се. Направете си държавата такава, че да ви е приятен мирисът на лавандула, отговаря ни светът. И е прав. Никой не дава шофьорска книжка на далтонисти. Казвам ви го като потърпевш. Много лесно се бърка разрешеното зелено с опасното червено. А тогава прошка няма. Дано сега разберем защо уредените и уж партньорски страни не ни симпатизират, въпреки че сме най-добре, ама най-добре... в нашия вход, зад нашата си заключена отвън врата. Това е горчивата истина за Шведската горчивка...

Любен Лачански

Още по темата

21/08/2012

България

Безработицата скочи с 10%

09/08/2012

Анализи и Коментари

Любен Лачански: Бандокрацията в България или рецепта за чорба от камъни

07/08/2012

България

Социалното министерство прави карта на ромските гета

03/08/2012

България

409 хил. българи са без работа