В миналото бях лекар. Сега се чувствам по-скоро като писател.
N.B. За пореден път ще повторя – искаш ли честно да описваш Света – описвай собствените си преживявания от и в Света.
Интересното е, че ние наричаме Свят това, което е на поне петнайсет сантиметра от носа ни, от дрехата ни, от върха на обувката ни. Рядко си даваме сметка, че Свят е и дебелото ни черво, Свят е и мозъкът ни, Свят е и аортната ни клапа, Свят е и мисълта ни за Света, възникнала рано сутрин.
Философът Мерло-Понти, когото все пак трябва да прочета някой ден, стар приятел, а по-късно - и опонент на Жан-Пол Сартр – говори за тия неща. Той се хванал и изследвал границите на това, което наричаме „себе си”, това, което е външно за нас, това, което е Свят и това, което е обратното на Свят – и то е вероятно това, което наричаме Аз.Наблюдавал примерно паралитици. Хоп – ето сега се замислям – ако ръката ти е като дърво – и ти не я усещаш и не можеш да я движиш – тя част от Света ли е или от тебе самия?
Когато човек има болка в стомаха – Светът е друг. Когато има любов към жена или към мъж в сърцето (по-вероятно – в лимбичната система) – Светът за него е още по-друг. За всеки Светът е друг. И то е така „друг” в зависимост от тази част от Света, която той не приема като Свят, а като Себе си. Светът за всеки отделен човек е един, друг или трети, в зависимост от това какво има в сърцето, в червата, в ума и в кръвта му.
Тук ще направя един малък скок и то в посока, в която не съм съвсем сигурен: вероятно, казвайки „сърцето”, „червата”, „кръвта” – и в пряк, и в метафоричен смисъл – все съм прав.
Ето, примерно: ако „по кръв” (по наследство, по традиция) си ляво ориентиран, ако пра-прадядо ти е бил да речем учредител на БРСДП, някой Благоев или Сакъзов, ти ще разполагаш и ще виждаш един Свят съвсем по-различен от този, с който разполага и вижда един човек, чиито корени са десни и експлоататорски. (Ех, какви клишета, Бога ми).
Но и ако по кръв си анемичен, тоест в съвсем буквалния смисъл, кръвта ти е непълноценна и има малко феритин – ти ще възприемаш Света доста по-иначе, отколкото един човек с полицитемия вера (поставям тук тия термини без обяснение, защото натискът над съзнанието на четящия сега е необходим). Когато видиш хълм, който всеки може да изкачи на шега – ти ще си казваш: Ох, това е цяла планина, още по средата ще падна в несвяст!
Аз съм пълнокръвен човек. В прекия и преносния смисъл. Това не ме прави по-малко флегматичен, меланхоличен и холеричен. Има на моменти в мене и повече жлъч (холе) и повече черна жлъч (мелан-холе) и лимфа (флегма). Но по принцип в мен играе една доста алена кръв. Видя ли несправедливост – рипвам!
И така: дойдоха времена, в които хората отново се разделиха и озлобиха един към друг както си му е редът. Ужасно и чак смешно.
Всеки носи у себе си своя си Свят. Всеки Е своя си Свят.
Всеки има своите си възприятия и представи и чрез тях оформя своя Свят.
Казват: ще носите маски задължително и на открито!
И аз – защото като сангвиничен (а куп хора ще кажат – ти си флегматик – но – аз най-добре си знам!) – просто подскачам един метър от земята!
Моят Свят е свят на борба и свят, в който всяко ограничаване на свободното е повод за бунт. Казвам „свободното” и разбирам под „свободното” едно доста общо и широко състояние на духа и тялото – на физическа и душевна неограниченост, на липса на пречки и ограничения от всякакъв характер. Бих могъл успешно да използвам и думата „волност”.
Свободното движение, свободното мислене, свободното чувстване, свободното взимане на решения, свободното невзимане на решения!
N.B. Нека никога не забравяме, че свободата има и най-конкретни – физически, телесни измерения.
Понякога съм казвал – ако в сърцето си имам воля, смисъл и увереност – и затворен на един километър под ледовете на Антарктика в двуметрова титанова херметична капсула – пак ще се чувствам чудесно!
Но казвайки това – аз не съм бил нищо повече от един по младежки превъзбуден волунтарист! В смисъл – глупости съм говорел. Нека ти отрежат двата крака – пък ти се чувствай много волен и много свободен...
Малко е перверзно, малко е налудничаво, малко е подло да превръщаме Свободата в нещо толкова условно, толкова абстрактно, толкова неясно... Свободата, както казах – има съвсем конкретни физически измерения.
Когато си вързан – не си свободен. И тия бръщолевения за мъдрия човек, който е свободен и в затвора – са продукт на младежки романтичен кретенизъм.
Свободата има най-вече чисто материални и конвенционални измерения. Пътешествайки с пълен джоб с долари и без багаж, в блестящо здраве и без ангажименти към никого – ти си свободен. Ако си в затвор за длъжници (подобно на генерал Иволгин), на плещите ти тежи цяло бедно семейство и при това си с болна жлъчка и диабет – ти не си свободен.
Размиването на границите на свободата чрез философски спекулации е едно от най-вредните неща за свободата.
Свободата има (и ние трябва да държим на това) чисто физически, материални измерения. Вързан ли си с юлар – не си свободен. Жените в мюсюлманския свят, с техните фереджета, винаги са били за Западния свят символ за брутално физическо ограничение. За несвобода.
Но аз знам своя Свят. Аз пораждам от себе си своя Свят.
Има куп мои колеги, които дали заради това, че са болнави, дали заради това, че са страхливи – създават чрез умовете си свои Светове. И това е най-естественото нещо.
Аз никак не мога да им се сърдя. Но се надявам и те да не се сърдят на мене.
В техните Светове това да бъдеш брутално ограничаван физически не е някак си страшно – не е ограничаване на свободата и т.н.
Овцата, затворена в кошара и чакаща да бъде заклана, за тях не е символ на несвобода. Тя е символ на ред.
Просто това е техния Свят. Такива са те и затова техният Свят е такъв.
А за някои от тях Светът става такъв, какъвто е и заради съдържанието на джобовете. Когато някой променя съдържанието на джобовете ти регулярно, обогатявайки го с известни количества авоари, твоите възприятие и мислене стават някак по-различни. И представите ти за свобода също.
Така че – спокойно. Различията не са повод за война.
Но дали тя вече не е започнала?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
6015
1
24.10 2020 в 09:14
Последни коментари
Путин разговаря на четири очи с премиера на Словакия Роберт Фицо
Иван Костов - човекът, който промени България
Пеевски оглави еднолично ДПС. Партията е с нов устав, няма вече ''почетен председател''
Пеевски оглави еднолично ДПС. Партията е с нов устав, няма вече ''почетен председател''
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас