И въпреки че беше от ромски произход...

В един от най-четените вестници в България прочитам изречението „И въпреки, че детето е от ромски произход, очевидците са потресени от жестокостта (с която беше бито детето)“.

Е, какво да си говорим?!

Но сега ще ви кажа: Ако ще правим анализ на расистките ни нагласи – да започнем от себе си!

И ето – аз веднага проверявам себе си!

И какво откривам? Откривам, без никакво колебание и без особено учудване, у себе си следния феномен. Аз съм лекар и не се смущавам да извадя и своите срамни болести на светло. Аз съм скептик - и знам, че и аз ги имам. Та откривам у себе си следното: Чета ли за кражба, за изнасилване, за побой или за нещо друго ужасно– още преди да съм си наложил цензурата на доброто възпитание – тоест, в момента на неблагородната първа реакция (това, което на разговорен език неправилно се нарича „първосигнално“) аз си казвам: Охо, това не може да са били българи…това ще да са били цигани…ако са били цигани – ясна е работата!…и ако са били цигани – какво пък толкова? – те си се бият, убиват си се там…и така нататък – но те някак си са по-ниско качество хора, те не са точно хора като нас, нали така? И въобще - те са си виновни…абе – само да не е бял човек, да не е българин – а ако е циганин, какво пък сега – да мре!

Така си казва моето мръсно съзнание, преди да се е включила цензурата на възпитанието ми.

Ужасно – нали? Но, аз се чувствам длъжен да си призная това. Не смятам, че е грях! Просто така съм възпитан. Цялото общество ме е изграждало – с всичките си педагогически инструменти – като именно такъв прост и елементарен расист! Слава Богу – това е преди да се включи цензурата ми! Която аз наричам чисто и просто хуманна съвест.

И знам, че ако бъдат честни – ще си признаят същото повечето българи. Ако сложат ръка на сърце – но наистина честно – ще им се наложи да признаят, че първите мисли – преди да се е включила и при тях цензурата на доброто възпитание – когато видят или чуят нещо за насилие, за грабеж и убийство – са подобни на моите. Какво пък толкова – щом са цигани – то е ясно!

Хич не ни е жал за тях! И също така: „те по принцип са престъпници“. Сигурен съм, че не само в моята глава се раждат такива мисли.

Хубавото е, че моята цензура се включва почти веднага. На петата секунда - да речем. И моят цензор, който всъщност е моята съвест, казва така: хората не се делят на черни и бели, и дори само един циганин да не краде, а всички останали да крадат – ти нямаш право да казваш, че циганите са крадци! Нямаш право – заради тоя, единствения. Заради малцинството от един (благорадя ти Емерсън!)

Но явно цензурата на други пишещи братовчеди (като тези от вестника, който споменах в началото) не се включва толкова бързо. Или по-точно – толкова добре.

Те се опитват да бъдат цивилизовани и хуманни, но изпод недобре пуснатата бариера на съвестта им, на хуманността им - се промъкват точно тия мътни, мръсни и антихуманни нагласи, за които говорих.

Които – за съжаление – всички имаме.

И носим – дълбоко напластени в душите си.

И именно така се прокрадват недомислени, странно и стряскащо звучащи изречения, като „И въпреки, че детето беше от ромски произход, очевидците бяха потресени от жестокостта, с която то беше пребито“.

Но като се замисля… Това е всъщност – едно изречение, препълнено с тягостен, суров, ясно отразяващ душевната действителност на българите, реализъм.

Още по темата

29/07/2015

Нашите автори

Нощен побой

23/07/2015

Нашите автори

Лаура отива на смърт

08/07/2015

Нашите автори

Защо мразим Гърция?

Следете новините ни в GoogleNews