Защо мразим Гърция?

Калин Терзийски Последна промяна на 08 юли 2015 в 11:32 273186 59

Калин Терзийски

Това е такъв въпрос, че…

Най-малкото е силно политически некоректен. Но какво, кажете ми, ако не лицемерие е политическата коректност!?
Този въпрос освен това ме дразни с чевръстата си, нагла, типично журналяшка преднамереност. Тенденциозен и нахално подвеждащ въпрос е той. Търси евтина сензация, дърпа читателя за ухото, улавя го с кука като муден сом и го повежда към най-долното любопитство – любопитството за мръсни и некрасиви неща: Омраза и Провал На Друг.

Не е добър тоя въпрос, защото не е И верен. Води към един поток от разсъждения, а съвсем загърбва друг. Загърбва примерно потокът наречен „Защо обичаме Гърция“.

Вие сте умни хора и знаете, че ако някой рече едно – друг ще рече противоположното – и и двамата ще са прави. Или по-скоро – и двамата ще имат достатъчно доводи, за да подкрепят своята теза и да оборят чуждата. Реториката е велико нещо. Вие ще се ядосате, но аз ще ви кажа: прав е и Хитлер, прав е и Сталин, прав е и Чърчил, прав е и Чан Кай Шъ. Както, естествено, прави са и Путин и Обама – в равна степен.

По-начетените от вас ще извикат гневно: Та това е най-жалък морален релативизъм! Как така ще е прав и татенцето на демокрацията Чърчил, и разлигавеният луд паркинсоник Хитлер? Еднакво прави? Не може да бъде! Така ще извикате. Но аз не ви слушам. Ха.

Питайте осемдесет милиона германци - от Кьонигсберг (Калининград хаха) до Трир - питайте ги: Прав ли е вашият фюрер? Питайте ги обаче през 1938-ма. И ще получите близо осемдесет милиона Да.

Който смята, че правдата е тая, която е наложена в момента от силните; или тази, която той самият смята за правда – нека се позамисли. Дали все пак моралният релативизъм не е мъдро нещо?

Аз бих казал по-скоро следното: нито Хитлер, нито Сталин, нито Обама нито Путин – никой от тях не е прав. И по принцип: Никой не е прав. Просто има играчи с по-силни карти при настоящото раздаване. И играчи с по-слаби карти.

Тъжно наистина – но ако намесим моралът в цялата тая работа, замирисва на глупост или на психоза.

Гадничък въпрос е този: Защо мразим Гърция? Но щом така ловко и нахално се плъзна – като електрическа змиорка – в съзнанието ми – значи не е случаен въпрос! Значи се е въртял доста време в сумрачното предверие на Съзнанието ми и ме е мъчил. Тропал е и е драскал по вратата. Аз съм подвиквал: Кой драска по вратата, мразя котки! Но той се е спотайвал и ето – като усети момента – хоп появи се! Защо мразим Гърция?

И друго: Всеки - ако е честен – ще отвори вратата на предверието на съзнанието си и ще открие този въпрос – Защо мразим Гърция? – ще го види да кисне там. Като смрадлив просител пред кабинета на адвокат.

1. Ами мразим я защото така ни учеха в училище! – казва скромният човек, приел с въздишка, че цял живот някой нещо му казва. И го учи какво да мисли и какво да говори. И този скромен човек с увлечение ще ни разкаже за уроците по история. За Византия. За коварните, задължително коварни и подли византийци. (Апропо Византия никога не се е наричала Византия по време на съществуването си – наричала се е Романия и се е самовъзприемала – напълно оправдано, между другото - като единствен законен приемник на Рим. А името Византия и е поставено от германският учен Йероним Волф през 1557 – доста след падането на Константинопол в 1453-та. И това е направено пак от омраза към Гърция – за да няма претенция към славното минало на Римската империя). М-да. Така ни учеха в училище. Ще каже скромният човек, запомнил от училище само насажданата омраза. Милото ни училище, в което ни учат да мразим. Ще ни разкаже той и за учените гръцки глави от квартал Фенер в Истамбул (и пак - апропо – Истамбул е тюркизиран вариант на гръцкото Ис тин полин – Към града! – което е бил възгласът на защитниците на Града именно в тая съдбоносна 1453-та година.) Ще ни разкаже за това как тия ми ти фанариоти са искали (хаха каква хубава неисторическа дума „искали“) да ни претопят верски, а след това – и културно. Ще ни разкаже скромният човечец за Василий българоубиец, но няма да се сети за Калоян гръкоубиец. Също ще ни разкаже за насилствената асимилация на българите в Тракия. За бежанците от Беломорието. Училището ни винаги добре ни е подготвяло да мразим съседите си. Така си е. Някой патриот би казал – ами, въобще не е достатъчно. Ако беше свястно училище охо – щяха да ни учат направо да колим тия мръсници – съседите ни. Но аз бих казал: Доста добре ни учи да мразим. И това е обяснимо. Не оправдано – обяснимо е. Просто светът се движеше от омразата. До сега. Как ще е от сега нататък е друг въпрос. Сигурно пак същото. Ние мразим Тях. Те мразят нас. Ние сме добрите – Те – Лошите. Те са всички, които не сме Ние.

Странно обаче - как жарко обича скромният български човек и германци и руснаци и американци. Тоест – всички господари. (Той ги и мрази де – но ги мрази както се мразят господари – почтително, злобно). А българските жени, о българските жени! - с какво пъргаво удоволствие се женеха и женят за мъже от господарски и богати народи!

Та така де. За тия подробности няма да се сети скромният човечец, учен на умни неща в училище.

2. Гърците са богати. А пък приличат на нас. Направо – същите са. (Е, били създали в миналото разни акрополи, разни илиади, разни велики цивилизации на които се основава цялата сегашна човешка цивилизация - ама това не се брои). Същите като нас са си – защото ги виждаме. До нас. Усещаме миризмата им – узо, калмари, това онова - виждаме че и те ядат и пият. Даже по нужда ходят! Че какво им е великото тогаз?! Хора са. Мързеливи. Ей ги – когато почиват нищо не вършат! А ние само тогава работим! Хора като хора. Като нас. Съседи са ни. Как тогава, мама му стара, те са богати а ние бедни?! Така – прегракнали от злоба – си викаме ние.

И тук се сещаме за този тъжен феномен на човешката психика; на робската човешка психика: На далечния и на чуждия можеш да простиш богатството. Но на съседа си – не. Та той е същия като мен! Казваш си ти. А аз съм беден – той – богат! Това не е честно! Това ме кара да се късам от най-черна завист и злоба. Които – както ни е известно – когато се изпитват на ниво родини, държави и история – са оправдани чувства и се наричат патриотизъм и родолюбие.

Германците може да са богати – те са далече и са заслужили. Разправят че много работели. Ама тия гърчоля – в никакъв случай.

Това, Бога ми, прилича на вица: Знаеш ли, че Иван станал министър? – казва един. Кой Иван бе, тоя от квартала ли? – пита другият. Мхм – вика първият. Е как бе, не може да бъде?! Е що? – пита първият. Ми аз съм е..ал сестра му! – смее се вторият.
Ето го феноменът: Не уважаваш себе си, презираш себе си. И когато видиш прилика между себе си и някой успял човек – почваш да презираш и него, смятайки, че и той е като теб. Тоест – достоен за презрение. За този феномен говоря.
Как така тия гърци дето по цял ден седят и нищо не правят…Само крадат тия, окрадоха Европа. - така се чува наоколо.
Пада им се. – това е нашата сегашна песен.

3. Гърците бяха богати, ама обедняха. – А това вече е наистина чудесна, най-приятната от всички причини да мразиш някого.
Имам една приятелка. Актриса. Бих я нарекъл Елада, макар че по-скоро се нарича Елена. Тя беше прочута. Беше една от най-харесваните. Беше блестяща надежда за изкуството. Но се ожени за милионер. И тогава – край на обичта. Дори ще ви кажа нещо, което бих искал да ви накара силно да се замислите: Повечето, които обожаваха таланта и и му възлагаха огромни надежди - някак съвсем безкритично – веднага след като се събра с милионера – отрекоха да има какъвто и да било талант! Оженване за милионер и - цак! – талантът като докоснат с магическа лайняна пръчка изчезва. На какво се дължи това? На някакви тайнствени сили? Или на нашата безкритична, малоумна, зла способност да завиждаме – без дори да се даваме сметка че завиждаме?

Но ще ви кажа - докато беше женена за милионер за нея се говореше някак под сурдинка. (ще ми се да припомня, че сурдинката е част от музикален инструмент). Говореше се със злоба, но овладяна злоба. Даже представете си – как изпитваха благородно чувство някои (чувстваха себе си благородни и всеопрощаващи, защото е лесно да прощаваш на богат и силен) – та казваха наляво и надясно: О, тя не е виновна, че така се ожени. Ние няма да си вадим лоши изводи за нея. Няма да я съдим!

Но когато тя се раздели с милионера. Охооо. Да видиш ти тогава! Та повечето хора, които попиташ, даже не я и намразиха! Какво ще я мразят?! Те направо почнаха да я съжаляват. Да я презират с надменното и самодоволно презрение на гледащия острани. Цъ цъ цъ. Цъкаха с езици злорадо. Именно - Злорадстваха. Нищожествата обичат да злорадстват. Съжаляваха я. Но така – извличайки най-пълната наслада от унизителното съжаление, което стоварваха върху нея.
Така и се пада! – казваха те. Назидателно.

На богат човек може да се прости, но на обеднял богаташ…оооо…мамооо…само да ми падне тооой…

…………..

Та така де. Това са разни притчи. Това са разни неща за напомняне и за размишление.

По въпроса защо и как мразим Гърция.

Искам да завърша с две неща.

Първото са думи на Буда. Милият Сидхарта Гаотама Шакиямуни. Той казва така: Да мразиш е все едно да замеряш някого с живи въглени. Болката ще изпиташ само ти.

А другото аз си го измислих: Омразата и презрението са чувства, които унижават и правят низък този, който ги изпитва. А на нас май са ни напълно достатъчни униженията и низостите, та да поемаме и това.

Така мисля.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.07 2015 в 04:51

Бях настроен да критикувам Калин Терзийски за нравоучителния тон... Но трябва да призная, че е прав за много неща. А съ-форумците явно пропускат факта, че авторът ни кара да се огледаме в гръцката криза, за да си видим кирливите душички, а не да защитава или онеправдава гърчолята. Моите две лепта...

12.07 2015 в 17:21

Напълно съм съгласна!завист и омраза сс грозни чувства. Обичам гърците и всички хора по света!

11.07 2015 в 21:33

Въпрос с повишена трудност - на коя историческа личност е кръстена гръцката верига магазини оперираща в България Germanos и какъв е приносът на тази личност за гръцко-българската история?

11.07 2015 в 18:19

Многословието на Калин доказва, че е доста хаотичен и разсеян автор.
Също има много неясни познания за историята на Балканите .
Това че разни редакторки го канят да им запълва тъпите предавания не означава нищо. Игра на думи и понятия употребявани доста нелепо и не в тон с темата за която е започнал да говори. Кой ли му купува книгите ? Колко ли милиона лв е платил данъци ????

11.07 2015 в 17:00

Патетично и нравоучително! В стил "Калин Терзийски"! Всичко си има текстчето - увод, изложение, заключение. Или ако щете теза, антитеза, синтеза. И е досадно като рождественското слово на българския патриарх, независимо от името му. Нито обичам, нито мразя Гърция. Харесвам крайбрежните градчета и невероятното синьо на гръцкото море, за което е писал един истински голям писател, не Терзийски. Харесвам книгите на Казандзакис и Роидис. И не понасям наглостта и глупостта, независимо дали нейният носител е грък, българин, руснак или марсианец. Толкова по темата!

10.07 2015 в 19:23

Не мразим гърците. Мразим тарикатите които живеят на чужд гръб и високомерно обясняват колко са велики.
Случайно в Гърция живеят много такива тарикати и те определят политиката на тази държава. Сега се пробутва идеята че Ципрас бил измамил народа си. Глупости! Гърците си избраха Ципрас защото се надяваха че той ще запази статуквото и те няма да си платят дълговете.
Авторът на статията прави свободно съчинение по тема която не му е позната, или някой му плаща за да повдига имиджа на гърците.

10.07 2015 в 16:32

Отново поръчкова статия на този псевдоинтелектуалец.Нагледен пример,за манипулативна журналистика.

10.07 2015 в 13:08

Истанбул!
Това се казва от девет блата вода да донесеш. И пак да не става за пиене!

10.07 2015 в 11:08

ИстаНбул

10.07 2015 в 07:36

С какво право шепа манипулатори ни заливат от медиите, че мразим гърците, че мразим руснаците, че мразим македонците или сърбите? И това ако не е антиправославен заговор! НЕ Е ВЯРНО! МРАЗИМ ВИ ВАС, ДОЛНИ ИНТРИГАНТИ!!!