Гешев като отложена радост

Последна промяна на 09 ноември 2019 в 11:09 3821 1

В стилистиката на изборното време, когато демократите мижнаха очи, запушиха носове и гласуваха за червената Мая Манолова, аз ще забравя дълбоките си идейни, политически и особено геополитически различия с президента Радев и ще го похваля за това, че се възползва от пълномощията, които му дава конституцията и върна кандидатурата на Гешев за главен прокурор. Браво, г-н президент! Още по-склонен съм към похвала, защото не очаквах, че ще има кураж да се изправи срещу обединените сили на злото. Битката за избора на главен прокурор за някои хора е на живот и на смърт (в краен случай на дълъг затвор!) и за намесата в нея се иска кураж. Още повече, че по гузното мълчание на БСП ясно личи, че издигналата Радев партия явно участва в заверата.

Ще уточня, че одобрявам конкретната постъпка на Радев, което няма да се отрази на оценката ми за цялостната личност и поведение на президента. Имам проблем с русофилството и путинофилството на Радев, проблем с това, че Решетников бабува на неговото политическо раждане. И изобщо, има много неща, за които той да бъде критикуван и ще бъде. Но връщането на кандидатурата на Иван Гешев не е сред тях. Дали зад изложените официални мотиви за това действие има и други, скрити пружини, в случая не е толкова важно.

Главното основание за връщането на кандидатурата на Гешев, което Радев посочва, е процедурно – липсата на втора кандидатура, липсата на „истинско състезание между кандидати“ и подмяната му с „формално изпълнение на процедурата“.

На много хора им се искаше Радев да изтъкне моралната и професионална негодност на Гешев за поста. Не мисля, че можеше и трябваше да го направи. Гешев е „освидетелстван“ от съответните комисии във ВСС и е получил отлични препоръки. Комисията по атестирането и конкурсите при Прокурорската колегия на ВСС и Комисията по професионална етика към ВСС са единодушни, че Иван Гешев има всички необходими нравствени и професионални качества, за да бъде избран на поста главен прокурор. Оспорването на това е равносилно на обвинение в лъжа на ВСС – висшият административен орган на съдебната власт.

Мисля, че Радев каза максимума, който един държавен глава може да си позволи да каже, без да засегне престижа на съдебната власт и прокуратурата специално, доколкото им е останал… Затова президентът не го каза, но ясно го намекна. „Бъдещият главен прокурор трябва да се ползва с високо обществено доверие.“ Явно Гешев не го притежава, щом е нежелан! Общественото доверие, изтъква президентът, е било подменено с „масираната служебна институционална подкрепа“ – МВР, ДАНС, ГДБОП…

„Трябва да бъдат разсеяни всички съмнения дали назначеният на тази длъжност ще защитава обществения интерес, правата на гражданите и върховенството на закона.“ Не се налага да се разсейва нещо, което не съществува, не ли?

Какво следва оттук нататък е ясно. ВСС може да се съобрази с мнението на президента и да започне нова процедура, да издигне нови кандидати. Но едва ли. Почти сигурно е, че ВСС ще реши да преодолее ветото на държавния глава и да предложи отново Гешев. И Радев ще бъде принуден да подпише, защото по конституция „президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.“

Срещнах тълкувания, че в конституцията не бил указан срок, в който президентът трябва да направи това. Тоест, ако пожелае, би могъл да забави и дори да забрави Гешев някъде из чекмеджетата си. Тоест, Радев да цака процедурата с процедура. И докога така? До второ пришествие? Това не е решение, поне не е демократичното решение.

Други пък твърдят, че Радев трябвало да сезира КС или да инициира промяна на конституцията. И двете твърдения са тупик. Да, по конституция (чл. 154) Радев има право на инициатива за промяна на основния закон, но предложението му ще се разглежда от НС и депутатите трябва да решат и приемат съответния закон за промяна. Интересно как Радев би могъл да събере две трети от депутатите в своя подкрепа. А колкото до сезирането на КС, то също ми се струва causa perduta. В този си състав КС едва ли е способен на героизъм. Тези съдии решиха, че Истанбулската конвенция изцяло противоречи на конституцията ни. И свършиха мръсната работа на ГЕРБ.

И така, краят е предизвестен. ВСС ще предложи отново Гешев. Главният прокурор Цацаров го заяви категорично: Ще гласувам за Гешев, ако трябва - и два пъти. И самият президент очаква подобна развръзка: „Аз и да сложа вето… те ще го преодолеят“. Говорителят на ВСС Боян Магдалинчев обяви решимостта на членовете на ВСС, ако Радев откаже да назначи Гешев, номинацията му да се прегласува, без да се издигат други кандидати.

И работата излиза малко от пусто в празно. Но не е така. Ветото на президента има голямо символично значение. За пръв път несъгласие с кандидатурата на Гешев беше изказано от човек/институция, към които не могат да се прикачат епитетите соросоид, жълтопаветник, грантаджия… И медиите този път нямаше как да премълчат и пренесоха неговото послание да всяко кьоше на родината.

И именно заради това символично значение протестиращите срещу избирането на Гешев направиха митинг под прозорците на президента и го призоваха да върне кандидатурата. И ветото на президента има смисъл за българските граждани, има смисъл и за външния облик на страната ни, показвайки, че все още има фактори, които застават на страната на демократичните ценности. Има смисъл и за самия Радев, защото го различава от мръсната троица (Борисов, Пеефски, Цацаров), които стоят зад Гешев.

Така че Гешев вероятно ще си остане „радост“ за определени кръгове у нас. Но ще бъде малко накърнена, нащърбена радост, радост втора преснота. И малко ще надъхва, като нещо веднъж вече ядено…

Препечатваме текста от reduta.bg със съгласието на автора му.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

1

Boyana Koleva

09.11 2019 в 22:49

Благодаря Ви, Докторе, няма много оптимизъм в тази "нащърбена радост", но, все пак, и тази почти "символична" подкрепа за протестиращите трябва да бъде оценена по достойнство - "mieux que rien" ( както казват французите).