Четвъртият съдия на мача между Пари Сен Жермен и Истанбул Башакшехир - Себастиан Култеску, обижда на расова основа помощник треньора на турския отбор, камерунеца Пиер Уебо; той го обижда само с една дума. Тази дума е име на цвят.
Веднага след обидата... двайсет и двама млади мъже застиват като статуи от сол, играта е спряна. След като накрая се окопитват - отиват да заседават в съблекалните.
Освен че показва какъв огромен казан с миш-маш е съвременният свят (камерунци треньори на турски отбори), това съобщение показва и друго. Езикът.
Езикът в новите времена, казваше Макс Вебер, се разомагьосва.
Макс Вебер е татко на социологията и той, естествено, не говореше точно за езика, а въобще – за света. За героичния и малко смешен опит на хората да обяснят всяко Нещо в Света с разума си; този див порив на съвременния човек към рационализация, към „обясняване на всичко необяснимо”... който вече очевидно се оттича и замира...
Но, така де – имахме времена, в които ни се струваше, че езикът вече не е средство на жреците и оракулите, с което те извършват заклинания или пророчества... а е просто едно еволюционно, човешко достижение (ха, достижение?!), едно чисто, ясно и лишено от мистичност средство за комуникация. Не по-различно от птичето чуруликане или лая на кучетата.
Ах, как хубаво беше казал един от сюрреалистите (мисля, че Бретон), че... и зад най-сложните и мъгляви изказвания на академика се крият ония страстни праисторически вопли, с които животното изразява своите първични чувства... Да, птиче чуруликане е човешкият език! Ясно, рационално (научно) обяснимо средство за общуване. Имаше светли времена (да речем – след дадаистите и абсурдистите на 20-и век), в които умните хора усещаха това, знаеха го, радваха му се и се възползваха от него...
В тия времена ние знаехме: езикът не е камшик на робовладелците – той не е нищо повече от средство за общуване! Той няма магични, заклинателни, дамгосващи, убиващи и свръхестествени свойства... Защото в нашия смислен и рационален свят няма място за магични и заклинателски неща, за клетви и проклятия...
Защото във времената, в които езикът е бил магичен инструмент – той е бил и винаги инструмент на робовладелците! Казваш дума – и чрез нея задължаваш, но не само задължаваш, но ти и обричаш, омагьосваш, проклинаш и запечатваш! Казвало се е: казана дума – хвърлен камък. Тоест – думата има собствена тежест и може да убива. Което е ужасяващо, само по себе си. Не само че показва зловещ примитивизъм в мисленето, но и чисто и просто дава още едно опасно оръжие в арсенала на насилниците, а именно – думите.
Във времената, в които езикът е бил такъв бич в ръцете на робовладелците, да се говори свободно е било немислимо! Мери си приказките! – това е бил винаги девизът в тези времена (и това всъщност са Всички времена до, да речем, 20-те години на 20-и век).
Играта на двата футболни отбора също е нещо крайно условно (като езика), също е въпрос на регламенти и на sacrificium intellectus (пожертване на интелекта), тоест – за да вярваме на една игра, все пак трябва да се вдетиним и оглупеем малко или повече...
И все пак, заради една дума да се спре работата на двайсет и двама възрастни човека, играчи и професионалисти... да се осуети мероприятие, за което са дадени милиони... и хиляди да изпаднат в ступор от възмущение... това не е ли малко прекалено. Поне така ми се струва.
Но какво да правим - това е съвременното положение! Средновековието се завръща с пълна сила. Имаме нова чума (макар че в смешно намален и несмъртоносен вид), имаме (най-важното) мрачен и ирационален страх от новата чума, имаме параноя, имаме суеверия (научни, най-често), имаме триумф на глупостта, имаме мътен ужас от бъдещето, подозрителност, враждебност, отказ от ценностите на цивилизацията и най-важното – страхлив, почти доброволен отказ от свобода... А ето – вече имаме и ново „омагьосване на езика”! Езикът отново е средство за заклинания...
...отново, вместо да е чист, ясен, рационален инструмент на общуването (което ще рече също, че на думите не се отдава по-голяма значимост от тази – на носители на информация), той е станал дивашко приспособление за проклинане и заклеване!
Отново има думи, които „не трябва да се казват, защото...” и след "защото" няма никакво рационално обяснение защо. Или има обяснение – но обяснението е толкова оплетено и ограничаващо мисленето, че всяка рационалност се забравя.
Тук ще си позволя да спомена един съвременен феномен: Убиване на рационалността чрез гротескна свръхрационалност. Новите цензори пускат такива заплетени обяснения, уж рационални, на своите съображения, че всяка светлина угасва. Книжничество и фарисейство, апропо.
В старите славянски езици (тоест, в славянския праезик, на който са говорели славяните в блатата по Днепър, представители на т.нар. Зарубинецка култура) дори не се е използвала думата... мечка!
Ето – за това говорех! В най-тъмните и мрачни времена на наколни жилища и ритуални изгаряния на живи хора за омилостивяване на боговете – в тия времена езикът е бил „свещен”! И в този смисъл – всяка дума е имала ритуално, мистично, магично свойство! Тоест – така са вярвали примитивните, диви наши прародители (ужасявам се, че сегашните диваци също съвсем откровено вярват в това, говорейки за разни „вибрации”). И те – тия диваци от блатата – вместо думата „мечка” са използвали един типичен евфемизъм! Вместо „мечка” те са казвали „онзи, който яде мед”! Така са казвали те на мечката! Само и само да не споменат името ѝ! Медо-ед! Откъдето се е получила и думата в много от славянските езици: медвед! Да ви прилича този исторически факт на нещо от съвремието ни? Или на много неща?
От мистичен ужас от една дума. Защото дори когато си я помислиш, тя може по магичен начин да „извика” това нещо, което се обозначава с думата. Тоест – като кажеш шибаната дума „мечка” и все едно... самата мечка е тук!
За диваците думата и нещото (означаващото и означаемото) са... едно и също.
И оттам идват наистина едни страховити колизии... и така започва Средновековието!
А ние вече сме свидетели как цели раздели от езика са наречени „език на омразата” и върху тях е наложено табу. И те вече се наричат така: „думата с Н” или „думата с К”.
Човешките чувства. Те са изтъкнати. Да не нараним нечии човешки чувства – така казват новите шамани като довод за своите мракобесни занимания с езика. И правят от езика отново една мътна, средновековна плетеница от магически заклинания и проклятия.
Една казана дума и мачът е спрян. Публиката се разотива, скандалът се разгаря. Казалият думата е надлежно санкциониран.
Кога ли ще се случи (отново) така, че заради една казана дума казалият я ще бъде изгорен на клада?
Примерно заради думите: И все пак тя... се върти!
Кога отново за думата „върти” ще се горят хора по площади?
Дано това са само тревожни предположения.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
2900
1
09.12 2020 в 17:10
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Орбан: Преминаваме от военно време към ера на мир
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста
Шефът на НАТО призова за увеличаване на разходите за отбрана за сметка на образование и пенсии
Орбан: Преминаваме от военно време към ера на мир