Езикът като нож, езикът като цвете, езикът като нищо на света

Калин Терзийски Последна промяна на 09 декември 2020 в 10:40 5157 0

Калин Терзийски

Четвъртият съдия на мача между Пари Сен Жермен и Истанбул Башакшехир - Себастиан Култеску, обижда на расова основа помощник треньора на турския отбор, камерунеца Пиер Уебо; той го обижда само с една дума. Тази дума е име на цвят.
Веднага след обидата... двайсет и двама млади мъже застиват като статуи от сол, играта е спряна. След като накрая се окопитват - отиват да заседават в съблекалните.

Освен че показва какъв огромен казан с миш-маш е съвременният свят (камерунци треньори на турски отбори), това съобщение показва и друго. Езикът.

Езикът в новите времена, казваше Макс Вебер, се разомагьосва.

Макс Вебер е татко на социологията и той, естествено, не говореше точно за езика, а въобще – за света. За героичния и малко смешен опит на хората да обяснят всяко Нещо в Света с разума си; този див порив на съвременния човек към рационализация, към „обясняване на всичко необяснимо”... който вече очевидно се оттича и замира...

Но, така де – имахме времена, в които ни се струваше, че езикът вече не е средство на жреците и оракулите, с което те извършват заклинания или пророчества... а е просто едно еволюционно, човешко достижение (ха, достижение?!), едно чисто, ясно и лишено от мистичност средство за комуникация. Не по-различно от птичето чуруликане или лая на кучетата.

Ах, как хубаво беше казал един от сюрреалистите (мисля, че Бретон), че... и зад най-сложните и мъгляви изказвания на академика се крият ония страстни праисторически вопли, с които животното изразява своите първични чувства... Да, птиче чуруликане е човешкият език! Ясно, рационално (научно) обяснимо средство за общуване. Имаше светли времена (да речем – след дадаистите и абсурдистите на 20-и век), в които умните хора усещаха това, знаеха го, радваха му се и се възползваха от него...

В тия времена ние знаехме: езикът не е камшик на робовладелците – той не е нищо повече от средство за общуване! Той няма магични, заклинателни, дамгосващи, убиващи и свръхестествени свойства... Защото в нашия смислен и рационален свят няма място за магични и заклинателски неща, за клетви и проклятия...

Защото във времената, в които езикът е бил магичен инструмент – той е бил и винаги инструмент на робовладелците! Казваш дума – и чрез нея задължаваш, но не само задължаваш, но ти и обричаш, омагьосваш, проклинаш и запечатваш! Казвало се е: казана дума – хвърлен камък. Тоест – думата има собствена тежест и може да убива. Което е ужасяващо, само по себе си. Не само че показва зловещ примитивизъм в мисленето, но и чисто и просто дава още едно опасно оръжие в арсенала на насилниците, а именно – думите.

Във времената, в които езикът е бил такъв бич в ръцете на робовладелците, да се говори свободно е било немислимо! Мери си приказките! – това е бил винаги девизът в тези времена (и това всъщност са Всички времена до, да речем, 20-те години на 20-и век).

Играта на двата футболни отбора също е нещо крайно условно (като езика), също е въпрос на регламенти и на sacrificium intellectus (пожертване на интелекта), тоест – за да вярваме на една игра, все пак трябва да се вдетиним и оглупеем малко или повече...

И все пак, заради една дума да се спре работата на двайсет и двама възрастни човека, играчи и професионалисти... да се осуети мероприятие, за което са дадени милиони... и хиляди да изпаднат в ступор от възмущение... това не е ли малко прекалено. Поне така ми се струва.

Но какво да правим - това е съвременното положение! Средновековието се завръща с пълна сила. Имаме нова чума (макар че в смешно намален и несмъртоносен вид), имаме (най-важното) мрачен и ирационален страх от новата чума, имаме параноя, имаме суеверия (научни, най-често), имаме триумф на глупостта, имаме мътен ужас от бъдещето, подозрителност, враждебност, отказ от ценностите на цивилизацията и най-важното – страхлив, почти доброволен отказ от свобода... А ето – вече имаме и ново „омагьосване на езика”! Езикът отново е средство за заклинания...

...отново, вместо да е чист, ясен, рационален инструмент на общуването (което ще рече също, че на думите не се отдава по-голяма значимост от тази – на носители на информация), той е станал дивашко приспособление за проклинане и заклеване!
Отново има думи, които „не трябва да се казват, защото...” и след "защото" няма никакво рационално обяснение защо. Или има обяснение – но обяснението е толкова оплетено и ограничаващо мисленето, че всяка рационалност се забравя.

Тук ще си позволя да спомена един съвременен феномен: Убиване на рационалността чрез гротескна свръхрационалност. Новите цензори пускат такива заплетени обяснения, уж рационални, на своите съображения, че всяка светлина угасва. Книжничество и фарисейство, апропо.

В старите славянски езици (тоест, в славянския праезик, на който са говорели славяните в блатата по Днепър, представители на т.нар. Зарубинецка култура) дори не се е използвала думата... мечка!

Ето – за това говорех! В най-тъмните и мрачни времена на наколни жилища и ритуални изгаряния на живи хора за омилостивяване на боговете – в тия времена езикът е бил „свещен”! И в този смисъл – всяка дума е имала ритуално, мистично, магично свойство! Тоест – така са вярвали примитивните, диви наши прародители (ужасявам се, че сегашните диваци също съвсем откровено вярват в това, говорейки за разни „вибрации”). И те – тия диваци от блатата – вместо думата „мечка” са използвали един типичен евфемизъм! Вместо „мечка” те са казвали „онзи, който яде мед”! Така са казвали те на мечката! Само и само да не споменат името ѝ! Медо-ед! Откъдето се е получила и думата в много от славянските езици: медвед! Да ви прилича този исторически факт на нещо от съвремието ни? Или на много неща?

От мистичен ужас от една дума. Защото дори когато си я помислиш, тя може по магичен начин да „извика” това нещо, което се обозначава с думата. Тоест – като кажеш шибаната дума „мечка” и все едно... самата мечка е тук!

За диваците думата и нещото (означаващото и означаемото) са... едно и също.

И оттам идват наистина едни страховити колизии... и така започва Средновековието!

А ние вече сме свидетели как цели раздели от езика са наречени „език на омразата” и върху тях е наложено табу. И те вече се наричат така: „думата с Н” или „думата с К”.

Човешките чувства. Те са изтъкнати. Да не нараним нечии човешки чувства – така казват новите шамани като довод за своите мракобесни занимания с езика. И правят от езика отново една мътна, средновековна плетеница от магически заклинания и проклятия.

Една казана дума и мачът е спрян. Публиката се разотива, скандалът се разгаря. Казалият думата е надлежно санкциониран.

Кога ли ще се случи (отново) така, че заради една казана дума казалият я ще бъде изгорен на клада?

Примерно заради думите: И все пак тя... се върти!

Кога отново за думата „върти” ще се горят хора по площади?

Дано това са само тревожни предположения.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови