Дефиле

Юрий Йорданов 24 юли 2014 в 15:51 4366 0

Ако успяхте да видите и да усетите, радост от (от)падналото (от употреба) правителство нямаше. Имаше усмивки, които бяха кратки. След повече от година протести, които накрая се разтвориха в едно безвремие, радостта я няма, защото всеки мислещ знае какво ни чака.

Чака ни ужасът след края на опиянението и илюзията, че махмурлукът не ни хваща.

Ако някой има илюзии, че от утре или след едно временно правителство идва прозрението и светлото бъдеще, тези напразни надежди ще се изпарят бързо.

Складът с илюзиите няма ново зареждане, складът опустява - всеки може да провери душата си и да се увери.

България все още не знае коя е, не се познава, не се интересува от себе си, замисляйки се над причините за днешното ни дередже. България (и) днес е едно дете. Сираче на самата себе си. Тъжно обидена на безсилието си и неосъзнала провинциалността си.

Днес в Парламента тече елеен "дебат", редят се думи, разказват "представи" за бъдещето, но е ясно само едно - нищо не е научено. От никой!

Днешната сесия на случайно събралия се парламент е като модно дефиле на празнословието и наглостта. Сигурно сте виждали възбудената публика, пред която на "котешката пътечка" минават дългокраките девойки. Едни си точат зъбите, на други им текат лигите, на трети им е естетично, на четвърти им се купува. А по пътечката крачат крачетата на девойките, които са неистински красиви и нагиздени с надежди, които те продават. Дефиле май му казват!

Дефиле на празното слово и любезността, в което България я няма. Кому ли е нужна тази "подробност"?

Нещо подобно на дефиле се случи днес в парламента, гримираната илюзия, че публиката е изключителна селекция от наивници, походи през думите на "загрижените".

Научих само, че за 25 години словото, което бе изнасилено и покорено от пошлото, може да говори по "прекрасен" начин за своята изнасиленост. И да се опиянява от себе си и невинността си.

Без да съм Ванга (тя се оказа руска), без да съм собственик на кристална топка, не мога да гледам на боб или леща. Но си мисля, че мога да мисля (много си го мислим, че мислим) - България не я чака нищо добро!

Влизаме в нов епизод на сериала "Сървайвър".

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице