Държава при Теодосий от Казанлък няма (и слава Богу), но бизнесът къде е?

Владимир Каролев Последна промяна на 03 ноември 2014 в 16:17 21679 19

Снимка Сергей Антонов

Владимир Каролев

Вчера по Нова видяхме един съвременен будител – учителят по физика Теодосий* вече десетки години използува всичките си спестявания от скромната учителска заплата в това да прави от талантливи млади българи световни шампиони по физика, математика, а в последствие и водещи учени в най-престижните западни университети и компании. Всичко това започва от един порутен и изоставен техникум, без отопление, често без електричество и осветление, с течащ и рушащ се покрив.

Гледайки това, вчера стотици хиляди българи са си казали „ето, държава няма“. Всъщност, държава има. Всяка година българските политици и бюрократи изземват и преразпределят над 40% от това, което обществото (икономиката) произвежда. От много години, всеки следващ държавен бюджет е по-голям от предишния. И всъщност въпреки публичното говорене, затягане на колана в държавния сектор никога не е имало.

Тогава може би сега някои от вас ще си кажат „окей, държава има, ама не е на правилното място“. Но откъде накъде очакваме повечето политици да отидат на „правилното място“? Какво би стимулирало политиците и бюрократите да отидат в порутения и изоставен техникум в Казанлък? Вътре Теодосий преподава на 10-20 деца. Да, явно всички от тях са невероятно умни, но това не им дава повече електорална тежест от гласовете на 10-20 необразовани роми или възрастни пенсионери. А за повечето политици това е важно. Докато аз пиша този текст, а вие го четете, в едно средно голямо северно видинско село, населено от около хиляда пенсионери и с голяма циганска махала, се строи футболен стадион за 6 милиона лева. За политиците от Видинския край тези села и тези хора са правилното място – строителната фирма ще се „погрижи“ стадионът да бъде построен „евтинко” (така и така ще бъде разграбен от циганите след това, т.к. селската община няма пари да го поддържа), а с щедрата горница ще се „погрижи“ много от пенсионерите и ромите да гласуват „правилно“. Както, между другото, гласуват вече над 20 години. Просто разберете, че „правилното“ за мен и вас място се различава от „правилното“ за политиците и много други хора място.

Между другото, Теодосий правилно отбелязва, че „за да постигне човек нещо голямо в живота си, трябва да има необходимия минимум неблагоприятни условия“. Така че да не въздишаме и съжаляваме много, че политици и бюрократи не са се изсипали върху Теодосий. Като нищо щяха да му наложат важни регулации (така че учениците да не се различават прекалено много от държавния стандарт), стандарти (които да му затворят школото) и да го напълнят набързо с деца, чието последно желание и бъдеще би било свързано с физиката. Тогава надали Теодосий щеше да помогне на толкова млади деца да станат световни лидери по физика. Напротив, много от тях нямаше изобщо да се включат в неговата импровизирана школа и щяха да си останат неоткрити таланти.

Но големият и важен въпрос тук е не „къде е държавата“ или „защо нямаме държава“, а къде е българският бизнес. Като млада капиталистическа икономика, българските бизнесмени са все още първо или второ поколение и е нормално да нямат необходимия опит да работят максимално ефективно в пазарна икономика. Но е и също толкова нормално да разберат, че няма как милиони хора да не харесват предприемачите (понякога заслужена, понякога незаслужена и следствие на постсоц комплекси) и това да не се отрази и на техния живот и бизнес. Видяхме го в казуса с енергийните протести, видяхме го при зелените протести на Лъвов мост, видяхме го при местни референдуми, когато хора от малки градове гласуват против нови инвестиции, защото били на „злите капиталисти“. С такъв конфликт между бизнес и голяма част от общество съвсем нормално е икономиката да буксува.

Социалната отговорност е пътят, по който бизнесът може да тръгне, за да преодолее този конфликт. Например, ако виждаш, че определена част от населението е против това да се отсекат 200 дървета, за да се обнови един стар лифт, защо не залесиш предварително 2000 дървета? Хем иновативно, хем социално, хем полезно за теб като бизнесмен, хем полезно за обществото като цяло. Или ако виждаш, че някои хора се притесняват от това, че някаква девствена природна местност ще се съсипе вследствие на твоя инвестиция в близост, защо не поемеш ангажимент да я консервираш в сегашния й вид и ти самият да попречиш на каквото и да било застрояване в бъдеще? Отново хем иновативно (за България), хем социално, пък хем и полезно за твоята инвестиция, която ще придобие съвсем нова репутация. Разбира се, има и много компании, провеждащи мащабна социална отговорност, но твърде често тя пък не се вписва с конкретните им проблеми и притеснения на обществото за тях или пък не е получила нужната публичност (някои от спонсорствата на канадската Дънди в България са добър пример в тази насока).

А на Запад това се прави успешно от поне двеста години (а в Италия датира дори от древен Рим, където е имало зародиш на капиталистическа икономика) и е взаимноизгодна практика, от която не губят нито общество, нито бизнес.

Нека се върнем обратно към Теодосий и неговата импровизирана академия в порутения изоставен техникум. Сега го видя цяла България. Включително много големи български бизнеси и компании, които имат нужда (поради една или друга причина) от подобряване на диалога си с обществото. Ще е повече от чудесно, ако някой от тях отиде в Казанлък и даде нужното на този човек да продължи невероятната си просветителска дейност в едни нормални условия. И то преди държавната власт да му е „хвърлила око“. А нужното не е много – един оправен покрив, една ремонтирана стая и една месечна стипендия за ток, отопление и консумативи. Гениалните български деца и будител с огромно сърце ги има.

*Който не е гледал Темата на Нова, може да види видеото тук

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!