Да оцветиш животворните сили: Иван Яхнаджиев

Иво Алексиев 17 декември 2022 в 08:10 6329 0

Художникът Иван Яхнаджиев

Снимка Иво Алексиев

Художникът Иван Яхнаджиев

Иван Яхнаджиев е цвят. Да го срещнеш в сив есенен ден си е късмет. Каквито и чернилки да наслагва ежедневието в душата, изсветляват. Преобразуват се в цвят. Сините очи, усмихнатото лице, несломимото чувство за хумор - сеанс по оптимизъм. Не е нужен друг антидепресант. Не познавам друг художник, който е толкова тъждествен с изкуството си. Яхнаждиев е като изваден от цветните си платна. Сякаш сам се е нарисувал на този свят, а боята по дрехите и обувките още не е засъхнала. Картините от своя страна са продължение на ведростта му.

Замислям се за оптимизма в изкуството. За видимия оптимизъм в творчеството на Иван Яхнаджиев. Възможен ли е въобще? Битието залага опасности, разочарования. Залага скука на всеки ъгъл. Не е ли опасно творец да заложи на оптимизъм? Не е ли предрешено да бъде набеден за наивник? Разглеждам изложбата „Рисувам Светлина, сънувам жизнерадост“, която Яхнаджиев понастоящем е подредил в галерия Сити Марк Арт Център. Възползвам се и от поканата му да посетя ателието на ул. „Бенковски“. (Колко са художниците, които допускат в ателието си…?) Виждам отговора. Оптимизмът на Яхнаджиев е зрял и технически избистрен. С натрупан през годините опит художникът умее да разложи действителността на цветни щрихи. Да опрости, за да онагледи. Решава нелесна задача. Разкрива животворни сили в непрогледното около нас. Доказва, че и баналното, потискащото, тъжното в света са само покривала, зад които се крият цветни възможности. С помощта на палитрата му тъжни образи и сюжети намират сили да се усмихнат. Изглеждат утешени. Разведрени. Не допуснали трагичното да ги повали. Това не е наивност.

За изложбата си Яхнаджиев е избрал платна от циклите Венеция и Рим. Научавам колко добре познава двата града. Може да ги рисува по памет. Рим за него е втори дом. От 25 г. синът му живее там. Освен че е художник като баща си, има собствена телевизия и картинна галерия. Престоите в Италия са дали възможност на Иван Яхнаджиев да общува с италиански живописци. Да сверява часовника, както сам се изразява. В картините му, струва ми се, нерядко проличава средиземноморско светоусещане. Разказва, че освен Рим Венеция му е вечно вдъхновение. Използва делови престои на сина си, за да посещава тамошния филмов фестивал. С известна доза гордост споделя, че Силвио Берлускони и сегашната министър-председателка Джорджа Мелони са станали негови почитатели. Показва ми снимка, на която Берлускони му пише посвещение. Изведнъж рязко сменя темата. Заявява, че на достолепната си възраст е време по примера на италиански колеги да се уедини с изкуството. Да осмисли и подреди натрупаното през годините в завещателни творби. Поети ангажименти обаче все пречели.

Яхнаджиев е признат майстор на пърформанса. Пръв представя пред българска публика изразните възможности на боди арт – рисунка върху голо тяло, обикновено женско. С бои улавя женските енергии. Прави ги видими. Създава повод да бъдат отпразнувани. През годините прави редица боди арт хепънинги, за които дори колеги благородно му завиждат. Три часа пряк контакт с красива женска голота. Само при мисълта всеки мъж на планетата се размечтава. В пърформанса майсторът се стреми да отприщи потенциала от преживявания, заключен в момента. С магията на цвета руши предразсъдъци, прегради, заблуди. Кани емоции да изпълзят от укритията си. Да изживеят и осмислят себе си. Летливото мимолетно се сдобива с ярка отчетливост. Превръща се в ориентиращ спомен.

С друг тип пърформанси пък цели да приобщава към света на изкуството. Обича да работи с деца, които явно са привлечени от цветната му душевност. От скоро мисионерства и сред хора от деловите среди. Сплотява екипи, като ги кани да рисуват заедно с него. Разчовърква творческата енергия на всеки участник. Показва, как може да допринесе за иновации и хармония в групата.

Миналата пролет Иван Яхнаджиев дарява свои картини на трите актриси в номинирания за ИКАР спектакъл „Жената е рибя кост“. Развълнуван е от начина, по който младите дами сценично интерпретират героините на Йовков Албена, Божура и Пауна. Във време, в което чуждопоклонничеството в политиката отново взима превес, Яхнаджиев възнаграждава усилието българският дух да погледне към своето, към корените. Защото модите и в политиката, и в изкуството ще минат и заминат, но трайното, непреходното – нашето си – ще остане. Това напомня с жеста си художникът.

Питам Иван Яхнаджиев за бъдещи планове. Споделя, че през следващата година предстоят изложби в Бургас и Благоевград. По време на изложбите възнамерява и в двата града да проведе и пърформанси за деца. Предстои и ново пътуване до Италия, където са откупени негови платна.

Докато разглеждам картини в ателието му, Яхнаджиев изведнъж изскача пред мен. Разперва завивките си. Виж, казва, изкуство ме топли и в съня ми. Спалното бельо е изрисувано с мотиви на негови любими художници. Спонтанният жест ме развеселява. В първия момент се оглеждам. Дали не съм станал неволен участник в пореден пърформанс? Не е това. Интуицията ми казва, че по негов си начин усмихнатият живописец все пак споделя нещо важно. Говори без думи. Разбирам. Щастие е възможно, ми казва усмивката. Нищо че напоследък се говори обратното. Но само ако превърнеш живота в игра. Ако всяко действие, към което съдбата принуждава, ти стане забавление. Ако във всяко действие разпознаваш и извличаш удовлетворение. А това, споделя с очи творецът, се случва, като не се взимаш чак толкова на сериозно. Като не допускаш суети да превземат свободата. Предразсъдъци да объркат. Черногледство да похаби.

Замислям се. От паметта ми изплуват наивни хвалебствени речи, които нерядко звучат на вернисажи. (Как похвалените не се усещат, сам не знам…) Сещам се и за художници, които откривайки изложба, измерват себе си в брой телевизионни камери. Разбирам, колко различен е Иван Яхнаджиев. Колко различен е успехът…

---------

 

Иво Алексиев е независим публицист. Широката перспектива поставя над теснозрението на тясната специализация.

Следва в САЩ философия, история и икономика в създадения от Томас Джефърсън колеж Алигени колидж. Завършва икономика в университета Георг Аугуст в гр. Гьотинген, Германия, където изучава също така философия и политология.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Предизборно със Светльо Витков