Църквата почита днес подвига на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София – имената са много популярни в българската традиция, тъй като в тях са вплетени основи християнски добродетели.

Преданието разказва, че четирите мъченици загинали за вярата си през II век. Подложени на мъчения от император Адриан, трите девойки не се отрекли от Христос и били обезглавени. Майка им, станала свидетел на техните мъки, погребала телата им и предала душата си на Бога.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

Но и народът ни е показал своята нравствена сила, спазвайки отколешните си правила – на този ден странник не се връща от прага и не се изпраща с празно, на молителите се помага, на сирачета се дава, а на своите деца се прощава. Погазването на повелята за доброта и щедрост се наказвало и до девето коляно. Това е и нашенски ден на влюбените: момите давали бели цветя на избраника си, за да му подскажат чувствата си, а момците със запалени свещи се надявали обичта на харесаната девойка да е с тях цял живот.

Имен ден празнуват София, също Соня, Соса, Цоца, Севда, Драга, Вяра, Вера, Верка, Верной, Верадин, Надежда, Надя, Надин, Надан, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо и Любен. Значение на имената: София - от гр., "мъдрост", "знание"; Вяра, Надежда и Любов - бълг., пожелания за вяра, надежда и любов.

* На имен ден се ходи без покана, освен ако виновникът за тържеството е изразил изрично желание да не празнува. Някои имена могат да бъдат почетени на различни дати през годината - според избора на именяка.