50 години от смазването на Пражката пролет

Днес отбелязваме 50 години от смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор. 

В нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. Москва и нейните съюзници преминават чехословашката граница, за да се сложи край на реформаторското движение "Пражка пролет".

250 000 войници от 20 дивизии на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия, а 10 съветски дивизии попълват освободените от тях позиции. Те са подкрепени от хиляди ядрени бойни глави, насочени към Западна и Централна Европа. България изпраща танкова бригада с 33 танка „Т-34“.

Около 5 часа сутринта Радио Прага обявява, че столицата и страната са окупирани, и призовава гражданите да не оказват съпротива на чуждите войски. 

Малко след това стотици хора се събират на протест пред съветските войски.

От оръжията и танковете на "братските" страни загиват над 100 души и 500 са тежко ранени.

Окупацията принуждава между 70 000 и 300 000 души - предимно висококвалифицирани професионалисти, да емигрират на Запад. 

Събитията около Пражката пролет разочароват много западни левичари с ленинистки възгледи и допринасят до разпадането на много от тези партии в западноевропейските страни.

България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет. Това става с решение на Народното събрание през 1990 г., но публично и на високо равнище - едва по време на посещението на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.