Наясно ли е "Мета" - компанията собственик на Фейсбук и Инстаграм - със страстите около социалната мрежа в България? Забелязва ли руската пропаганда, предприема ли мерки и кой прави сега модерацията на български език след закриването на отдела към "Телъс" в София?

OFFNews разговаря с представители на компанията в офиса ѝ във Варшава, който отговаря за Централна и Източна Европа, на среща, организирана за медии от региона.

Модерацията на съдържанието на български език все още се поддържа от компанията "Телъс", но не в България. Разпределена е в офисите ѝ в няколко държави в различни часови зони, за да се осигури денонощно обслужване.

Периодичните тестове на качеството на модерацията в региона не показват отклонение, посочиха от "Мета".

Фейсбук разглежда дезинформацията в две направления - неумишлена (misinformation) и умишлена (disinformation), поясни Том Бонсънди-О'Браян, ръководител на отдела за политиката срещу дезинформацията за Европа, Близкия Изток и Африка.

Ако потребител напише, че в Буча не е имало масови убийства на украинци, мрежата няма да изтрие това мнение. Приема, че то вероятно е неумишлена дезинформация - поради заблуда на потребителя. Ако обаче се появи такава статия, тя ще бъде прегледана и към нея ще се появи предупреждение, че не отговаря на истината.

Усилията на социалната мрежа са насочени срещу умишленото разпространяване на неверни факти, които нарушават правилата на Фейсбук. Колкото до неумишлените, "Мета" не поема ролята на арбитър за това кое е истина и кое не и няма изискване всичко публикувано в платформата да е 100% истина, стана ясно от думите на Том Бонсънди-О'Браян.

3 стъпки при засечена дезинформация 

Ако платформата засече дезинформация през алгоритмите си или след докладване от потребители, вариантите са три. Първият е съдържанието да бъде премахнато, ако представлява сериозна заплаха. Втори вариант е да бъде намалено разпространението на акаунти, групи и страници, за които независими проверители на факти (fact-checkers) са установили честа употреба на фалшиви информации. Третият подход е информиране - на мястото на невярната информация се публикува предупреждение за това и кратка статия за реалните факти. За целта "Мета" работи с над 90 организации за проверка на фактите в целия свят. Най-много са те в Европа, Африка и Латинска Америка, а 20 - само в Централна и Източна Европа. "Мета" не им подава публикации за проверка - тази преценка е оставена на проверителите на факти. Насоките към тях са обаче да дават приоритет на съдържание, което набира популярност и би имало последствия.

"Гори склад за електромобили в САЩ, след като двигателят на една от колите се е възпламенил" - гласи типична фалшива новина във Фейсбук. проверка на фактите е показала, че това е стара снимка от пожар в Австралия.

"Фалшивите новини имат своя живот и извън Фейсбук. Затова премахването им не слага край на тяхното разпространение", коментира Том Бонсънди-О'Браян. Политиката на социалната мрежа е да не ги трие, ако не носят висок риск, а да ги отбелязва с удивителен знак и предупреждение за фалшива информация.

Кога Фейсбук трие постове

Социалната мрежа разглежда дезинформацията в различни категории според степента за потенциална заплаха. Най-висока е тя, ако носи риск от физическо нараняване или насилие. Такива публикации и групи/страници биват премахвани от платформата. Трият се и напълно изфабрикувани (deep fake) видеа, както и информации за умишлено отклоняване на избиратели - посочване на грешна дата на изборите или твърдения, че избирателят трябва да носи допълнителни документи като акт за раждане и международен паспорт, което би го отказало да упражни вота си. Не се допуска и невярна информация в рекламите. Единствено в тези случаи, както и при нарушаване на т.нар. правила на общността (напр. сравнение на група хора с животни), Фейсбук директно би изтрил публикации.

Социалната медия не проверява политици

Не се трият и не се изпращат за проверка на фактите публикации, ако са лични мнения; политически изказвания или сатира. Аргументите са, че хората могат да грешат в личната преценка без зла умисъл, a политиците трябва да бъдат проверявани от медиите, посочиха от компанията. Това обяснява защо националистически партии с пропагандна реторика като "Възраждане" процъфтяват в социалната мрежа и се радват на щедра дистрибуция на постове.

На въпрос на OFFNews не отчита ли "Мета", че Фейсбук сам по себе си е медия и би следвало да е по-критичен към разпространение на проруска пропаганда от политици, от компанията коментираха, че не преглеждат техните мнения, освен ако не нарушават общите "правила на общността". Политици биха били наказани, ако например ползват език на омразата или подтикват към насилие. Освен това, не всяко мнение "за" Русия е пропаганда и потребителите имат право да споделят, че харесват Русия, допълниха от "Мета".

Сатира или фалшива новина? На световното първенство по футбол в Катар няма да бъде позволено футболистите да ликуват за головете, защото прегръдките са "твърде гейски", твърди популярна публикация във Фейсбук, придружена с емотикони на смеещи се лица. Това е пример за сатира, която може да бъде възприета и като фалшива новина.

Броят докладвания няма значение

Дали един акаунт, група или страница ще бъдат санкционирани, няма общо с броя докладвания, увериха от "Мета". Ако проверката покаже, че правилата не са нарушени, санкция няма да последва дори при хиляди едновременни докладвания. И обратно - дори едно е достатъчно, ако има нарушение. Всеки доклад се разглежда и класифицира според степента на заплаха. С приоритет са заплахите за сигурността.

Проверка на фактите: кои новини са с приоритет

Сред независимите организации, които проверяват истинността на постове във Фейсбук, е полската Demagog. Изискването на "Мета" е тези организациите да са сертифицирани от международната мрежа на проверителите на факти. От 2019 г. досега момента Demagog са идентифицирали над 1800 фалшиви информации. С приоритет разглеждат публикации на медицинска и здравна тематика (напр. за Ковид ваксините), дезинформация за войната и руска пропаганда, информации за малцинства, защитени групи, технологии, конспиративни теории и онлайн измами. Не могат обаче да оценяват откъм достоверност речи на политици и партии.

Павел Терпиловски от Demagog разказва за една от знаковите фалшиви новини от първите часове на инвазията в Украйна. В Полша тогава "вирусно" се разпространява видео, в което се вижда как мъж качва хора във влак. Твърди се, че влакът пътува от украинската гара Лвов за Полша и че на него се качват не бягащи от войната украинци, а бежанци мюсюлмани, които са били струпани на границата с Беларус.

Нашата проверка установи, че кадрите са от гарата в Харков. Мъжът е пътувал от Харков за Киев и е помагал на хора да се качат във влака, разказа Павел Терпиловски. Екипът на Demagog е анализирал снимки от гарата и е открил пост в Туитър, в който мъжът от видеото разказва какво се е случило.

Oт "Мета" припомниха, че в началото на войната са премахнали от платформата си съдържанието на прокремълските медии като "Спутник" и Russia Today.

Акциите срещу организирани групи от акаунти, които суфлират на гласовете на пропагандата, обаче остават инцидентни.

През септември 2022 г. от социалната мрежа съобщиха, че е бил неутрализиран най-мащабният досега опит за дезинформация чрез фалшиви акаунти и десетки "клонирани" сайтове на големи медии - като "Гардиън" и "Билд". На тях са били качени опорни точки от руската пропаганда - например лъжата, че кланетата в Буча са измислица на украинската пропаганда. "Операцията" е била идентифицирана и деактивирана преди да набере голяма популярност.

Дезинформацията тревожи всички държави членки на ЕС и НАТО, коментираха по-рано тази седмица на форум в София посланици на западни държави.

ЕС разпознава дезинформацията като един от острите проблеми за континента и създаде единен набор от правила с т.нар. Законодателeн акт за цифровите услуги (Digital Services Act - DSA). Еврокомисията определи и кои са големите платформи и търсачки, които влизат в неговия обхват. Според DSA платформите трябва да ограничат риска от дезинформация или манипулиране на избори, от насилствено или обидно отношение към жени или малолетни и непълнолетни лица онлайн. Тези мерки трябва да са балансирани и да не ограничават свободата на словото и да подлежат на независими проверки. Ползвателите ще имат нови права, включително правото да подават жалби до платформата, да искат извънсъдебни споразумения, да подават жалби до своя национален орган на собствения си език или да търсят обезщетение за нарушения на правилата. За територията на ЕС Еврокомисията е основният регулатор за много големите онлайн платформи и търсачки (с до 45 милиона потребители), а другите платформи и търсачки ще бъдат под надзора на държавите членки, в които те са установени.

Младото европейско законодателство в тази сфера все още е бедно на прецеденти и предстои да видим как то ще се отрази на работата на големите платформи.