Тийнейжърите трудно се ориентират коя новина е фалшива и дали ги подлагат на пропаганда

22% от българските тийнейджъри не могат да преценят дали една новина е истинска или фалшива, трудно се ориентират дали ги подлагат на пропаганда и мнозина не знаят какво всъщност е това. Това показват резултатите от изследване за нивото на медийната грамотност на 642-ма ученици между 15 и 19 г., проведено от Центъра за развитие на медиите в 10 общински средни училища и професионални училища в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора между 1 април и 10 юни 2019 г.

Целта на изследването е събирането на първата, основаваща се на факти систематизирана информация за текущото състояние на медийната грамотност в българските гимназии. То трябваше да установи доколко младежите разпознават достоверното медийно съдържание, като същевременно изследва нагласата им да избират каналите за информация, споделяне и развлечение.

Могат ли тийнейджърите да се ориентират и да боравят с информацията в социалните мрежи е допълнителна информация, която се извлича от изследването.

В проведената анкетата са били включени 16 отворени и затворени въпроси.

Резултатите сочат, че:

1. 26% се информират от социалните медии за случващото се в България.

2. Младежите се интересуват най-много от: образование и социални теми, технологии и иновации, политика и икономика, наука, спорт, анимации, музика, скандали, времето, известни личности, филми и сериали. От всичко изброено на върха е отговорът "Технологии и иновации".

3. Близо 1/2 признават, че се съмняват във всичко публикувано. От една страна, това показва критично мислене. От друга, е тревожен сигнал за качеството на информацията в мрежата като цяло.

4. 70% твърдят, че разпознават фалшивите новини, но има и ученици, които приемат всичко в интернет за истина, тоест не допускат, че има такива. 30% не могат да преценят що е фалшива новина, а авторите на изследването смятат, че това може да означава, че те или нямат адекватна база за сравнение, или познания, които да им позволят да разпознаят фалшивото съдържание. Смятат също, че е наложително да се работи допълнително с тази група тийнейджъри в училище или в извънкласни форми.

5. За 40% от учениците фалшивата новина е тази, която не им звучи достоверно. Те се доверяват на интуицията си, която може и да ги подвежда.

6. 22% признават, че не могат да преценят дали една новина е истинска.

7. Над 30% не се съмняват в достоверността на големите медии.

8. 56% твърдят, че не са попадали на пропаганда; 44% са уверени в противоположното.

9. 1/3 обаче не могат да дефинират какво е пропаганда. Смятащите, че знаят, я обясняват с думите: измама, злоупотреба, агитация, реклама, насилие, фалшиви новини, фалшиво съдържание с цел заблуда, лъжа, манипулация, влияние над хорското мнение и поведение, разпространение на невярна информация и възгледи, опит да се въздейства върху чуждото мнение с цел изгода или облагодетелстване, Кремълски новини, Русия, популяризация.

10. Младежите не могат без интернет, общуването им преминава основно през мрежата, като някои буквално живеят там. Ппочти 50% влизат в мрежата над 10 пъти на ден, грубо казано - на всеки час от деня.

11. Учениците не се вълнуват много от това, че публикуваното от тях в социалните мрежи оформя тяхното "дигитално досие", което, за разлика от автобиографията, се допълва всекидневно с техните постове, снимки и публикации, трудно може да бъде поправено или манипулирано.

12. Социалните мрежи размиват и значението на думата "приятел". Те не са сигурни, че трябва да познават приятелите си в мрежата лично. На въпроса „Кой е срещу теб в мрежата?“ учениците не винаги мога да отговорят точно. Близо 1/6 не се притесняват от общуване с непознати. Тревожни са данните за тези ученици, които общуват в мрежата без съмнения. Налага се изводът, че често те няма защитни механизми, с които да се предпазят от фалшиво съдържание в мрежата.

Разпознаването на фалшивите новини и пропагандното съдържание е проблем сред голяма част от анкетираните ученици, заключават авторите на изследването. Друга част вярно се ориентират в съдържанието на информационните канали, но в същото време признават, че пропагандата е непознато понятие за тях. Младежите се нуждаят от допълнително обучение по отношение на достоверно и истинно съдържание, по умения за работа с информация в новинарски сайтове и социалните мрежи.

Пропагандата е трудно разпознаваема и неточно дефинирана от голяма част от анкетираните. Някои имат базови представи за целите на пропагандата и методите, които използва. В този смисъл обучението на младежите в ученическа възраст е наложително и то трябва да следва утвърдените стандарти в журналистиката и масовите комуникации, смятат от Центъра за развитие на медиите.

Целта на проекта „Медия” е да даде възможност на учениците да използват инструмент за самооценка на нивото си на познания по отношение на фалшивите новини, достоверните източници, пропагандните или заблуждаващи механизми в информационното пространство, както и да поощри критичното им мислене.

Основна цел на Център за развитие на медиите е да положи основите на систематична национална база от данни за медийната грамотност, да установи медийните източници на информация за младежите, така и да посочи нуждата от образователни инициативи в тази посока.

Необходимо е да се обърне внимание към критичните точки в липсата на ключови медийни познания сред младежите, както и да нуждата от усилия за подобряване на информационната среда от страна на медиите, Нужни са и усилия, за да се предотвратяват информационните „капани“, в които могат да попаднат младите хора в България.

Проектът се осъществява със съдействието на Американското посолство в България и е подкрепен от водещи журналисти.

Следете новините ни в GoogleNews