Почина журналистът от БНР Милен Панайотов

OFFNews 10 януари 2022 в 10:39 10019 0

На 54 години си отиде журналистът от БНР Милен Панайотов. Той е починал след кратко боледуване, съобщиха от националното радио. 

Панайотов беше автор и водещ на две предавания в програма „Христо Ботев“ – „Спонтанни инвенции“ и „Контемпо“.

“Милен беше човек с изключително чувство за хумор, изключителен професионалист, с много нестандартни подходи и идеи към всяко нещо, което приемаше да направи, с изключително отношение към музиката в много широк диапазон“, каза за него журналистът Светлана Димитрова.

Музикалният журналист и композитор е завършил Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” с композиция в класа на проф. Димитър Тъпков. По-късно се усъвършенства в майсторските класове по композиция на Дьорд Куртаг, Хулио Естрада, Петер-Михаел Хамел, Алехандро Иглесиас-Роси, Паул-Хайнц Дитрих. В периода декември 2006 – февруари 2007 специализира композиция при проф. Марк Копитман в Йерусалимската академия за музика и танц.

От 1995 г. Милен Панайотов работи в програма „Христо Ботев” на БНР, където води предавания предимно за джаз и импровизирана музика („Спонтанни инвенции”, „Спонтанно и след полунощ”), но също така прави и обзорни предавания за музикалния живот („Метроном”), портрети на музиканти („Български изпълнители”), едночасови представяния на опери („В джобен формат”), а до есента на 2000 г. е в екипа на предаването за съвременна и старинна музика „Контрапункт”.

От 2000 до 2011 г. е член на организаторския екип на международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO.

От 2004 г. сътрудничи на руския джаз-портал Джаз.Ру и неговото електронно издание „Полный Джаз”, в което отразява международните джазови фестивали „Варненско лято”, „Джаз+”, Скопския джазов фестивал, а също и публикува интервюта с големи съвременни джазови музиканти като Боян Зулфикарпашич, Жулиен Луро, Дейв Холанд, Паоло Фрезу. Публикува критики и рецензии и във вестник „Култура”.

Като делегат на БНР Милен Панайотов взема участие в работата на Международната трибуна на композиторите под егидата на ЮНЕСКО (Париж 2002, Виена 2005); в срещите на различни групи на Еврорадио: на „Еврокласик ноктюрно” (Варшава 2004; София 2008; Истанбул 2011); на джазовите продуценти (Кьолн, 2008, Букурещ 2009), както и в сесиите на Международния радио-телевизионен университет (URTI) във Френското радио (Париж, 2008).

Три от творбите на Милен Панайотов са представени на Международната трибуна на композитора на Международния съвет за музика при ЮНЕСКО: „Da re diesis al mi bemolle” за две пиана (1996) „No Keys” за пиано (без да се свири по клавишите, 2003); и „Musica per archi senza percussione e celesta” (2007).

На 13-ия фестивал на модерното изкуство „Два дни и две нощи нова музика”, през април 2007 г. в Одеса, Украйна, Милен Панайотов и художничката Марианжела Анастасова представят своя мултимедиен проект „Знаци и звуци”.

На 24 април 2007 в зала „България” Софийските солисти под диригентството на Пламен Джуров осъществяват световната премиера на „Musica per archi senza percussione e celesta”. През май същата година пиесата е записана за БНР от същите изпълнители. Сред изпълнителите на творбата са още Азербайджанският камерен оркестър, дир. Володимир Рунчак (4 декември 2010 г. Баку) и Оркестърът за съвременна музика „Губайдулина”, дир. Бенямин Юсупов (21 октомври 2011 г. Казан).

На 3 ноември 2011 г. е световната премиера на „Гайшувир (оркестърът като гайда)” в изпълнение на Софийската филхармония, под палката на Мартин Пантелеев.

За своята работа като журналист и композитор Милен Панайотов получава награди и стипендии:

„Осма муза” за предаването „В джобен формат: операта „Марко Поло” от Тан Дун” (2003); „Златен чадър” за предаването „В джобен формат: операта „Хензел и Гретел” от Енгелберт Хумпердинк” (13. международни медийни събития, Албена, 2006) Стипендия на Бранденбургската музикална академия (Бранденбургски колоквиум за нова музика, Райнсберг, 1995) Стипендия на Центъра за изкуства „Сорос” и Дармщатските курсове за нова музика (Дармщат, 1998); Грант на Фондация „Валпараисо” за едномесечна резиденция (Мохакар, 2011). 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови