Опасен ръст на натиска над журналистите у нас, за над 90% намесата е обичайна практика

Лошата среда и намаляващото заплащане принуждават все повече сериозни журналисти да напуснат професията, а така компетентното отразяване изчезва

Александра Маркарян Последна промяна на 09 октомври 2020 в 16:07 3878 0

Сериозно се увеличава културата на натиск над българските медии. Почти всеки втори журналист дава оценки за свободата на словото в България „лоша“ и „много лоша", а „отлична“ – едва 3%. Това констатира в петото си проучване за усещането за свобода на словото Асоциацията на европейските журналисти.

Резултатите от тазгодишната онлайн анкета сред 204 журналисти бяха представени днес от автора на анализа д-р Илия Вълков, член на Управителния съвет на АЕЖ, журналист в ClubZ и преподавател по журналистика в УНСС.

Средата, в която работят журналистите у нас, коментираха още Ирина Недева - председател на АЕЖ, Мария Черешева - зам.-председател на УС на АЕЖ, журналистът Спас Спасов, кореспондент във Варна на “Дневник” и главен редактор на сайта за регионална журналистика “За истината” . Отношение към нея взе и Н. Пр. Беа тен Тъшер, посланик на Кралство Нидерландия в България, която също присъства на представянето.

Нейно Превъзходителство посочи, че животът на журналистите не е лесен, но ролята им е много важна. Тя изтъкна, че подкрепата на Посолството за Асоциацията на европейските журналисти не е тайна и че в контактите си с българското правителство винаги посочва, че те подкрепят журналистиката и гражданските организации. Според Тен Тъшер в днешните трудни времена, журналистите трябва да проявяват креативност, за да оцелеят.

"Ако през 2017 г. има леко подобрение след негативните резултати две години по-рано, сега се наблюдава опасен ръст на културата на натиск, и то от представителите на политическите елити - казва д-р Вълков. - През 2017 г. 52.5% казват, че не са били обект на неправомерен натиск заради работата си, а другата графа е отбелязана от 47.5%. Три години по-късно показателите се обръщат – 53% отговарят с "да" срещу 47% с "не". Тази негативна тенденция се отразява и на питането за оказван натиск към "колега журналист“. През 2015 г. на този въпрос двама от трима (72%) отговарят положително, а през 2017 г. резултатите се задържат с много малка разлика (69%), през 2020 г. се наблюдава рязък скок с десет пункта – 81% от анкетираните са били свидетели на неправомерен натиск върху техен колега журналист заради съдържанието на работата му.

Усещането сред журналистите е, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда. Отговорите, че това е практика, дори широко разпространена практика достигат 91%.

Ако през 2017 г. външният натиск е оценен на 59%, а вътрешният е посочен от около 65%, три години по-късно има обрат. Външният натиск върху редакциите става все по-доминираща форма за намеса в редакционното съдържание.

"Огромен е процентът на външния натиск. Близо 77% посочват, че той има най-голямо влияние, ако такъв има върху редакцията. Вътрешният натиск, в самите медии от страна на оперативните редактори, на издателя, икономическите му интереси, пиар отдела на медията, ако има такъв, или рекламните отдели е по-малко влияние, но то пак е над 65%."

Ирина Недева

Спрямо 2017 г. автоцензурата се свива с близо 6%, но това не бива да успокоява.

"Изключително притеснителна е графата, която регистрира самоограниченията и автоцензурирането. Близо 20% от участниците в анкетата заявяват, че не е нужно някой отвън да им казва какво и как да мислят, нито някой вътре, в редакцията, а се самоограничават.

Това показва, в известен смисъл, някаква безнадеждност. Хората, които са споделили това откровено един вид казват, че се съобразяват със средата, която така или иначе вече е формирана от външния или вътрешния натиск на редакцията."

Автоцензурата се смята за форма на самозащита от налагане на вътрешноредакционни санкции като мъмрене, глоби и намаляване на възнаграждението. Тя показва, че журналистите губят дори и тези съпротивителни сили и донякъде съхранението на своите лични убеждения, се посочва в анализа на АЕЖ. "Дори през ситото на автоцензурата - сложните маневри за съобразяване с особеностите на редакционната политика към политически и икономически центрове на власт - все пак има варианти да се промъкне нещо различно и критично през пропускателната мембрана на вътрешната йерархия. Смазващото въздействие на външните фактори обаче намалява тази вероятност. Така журналистическата работа все повече се превръща в изпълнение на директиви, спуснати отгоре през фунията на редакционната политика, която все повече се формира отвън."

Мария Черешева

"Анкетата бе отворена на 3 май и затворена на 10 юни и дава моментната картина на колегите журналисти към този период. Можете да си представите какви наслагвания и натрупвания биха довели антиправителствените протести, насилието над журналисти по време на протестите, пращането на политическите репортери в приземния етаж на Народното събрание. Със сигурност картината и резултатите биха били много по-различни", коментира д-р Вълков.

И преди всички тези „наслагвания“ журналисти споделят:

„Била съм свидетел на телефонни обаждания от засегнати страни и привикване на колеги за мъмрене от собственик, главен редактор, висшестоящ.“

„В момента има дело за клевета срещу мен от съдията от Административен съд в С. за това, че съм публикувал информация за подаден сигнал срещу нея във ВСС от лидера на БСП за непрофесионално, необективно и незаконосъобразно водене на съдебно заседание по делото за изборите в село Б."

„Молена съм да пиша под псевдоним, за да не дразня рекламодателите, намалявана ми е заплатата, уволнена съм от БНТ за филм, злепоставил политик (отдавна), и на 4 пъти съм намирала работа само в чуждестранни медии след провалени опити да работя за български. Свидетел съм на твърде много уволнения на подготвени журналисти с опит и замяната им с посредствени, които на свой ред биват заменяни с лица без никаква взискателност към обществената си роля.“

„Общо в практиката ми 13 пъти съм давала обяснения пред следовател за публикации, политически лидер ме даде на съд заради разобличаващо го разследване, но разполагах с неоспорими документни доказателства и не успя да ме осъди. Осем преписки бяха образувани срещу мен от името на посочените в публикация в централен всекидневник, инициативата беше на тогавашен окръжен прокурор със спорна слава. Пиян полицай ме повали на земята по време на работа, строши техниката ми, разминах се с комоцио, уволниха ме.“

„Ответник съм по гражданско дело, заведено от магистрат за непозволено увреждане, въпреки че в статиите си съм цитирал единствено публична информация, която не е била опровергавана от ищеца. По случая ми е наложено и обезпечение по бъдещ иск, заради което нямам достъп до банковата си сметка от месеци. В миналото съм бил заплашван от прокурор с повдигане на обвинение, ако не разкрия свой източник на информация.“

"Преди години, когато работех в българска печатна медия, в последния момент собственикът свали моя тема на броя, тъй като засягаше интересите на негов бизнес партньор.“

"Телефонни обаждания от кметове на общини и зам. областен управител с директни заплахи, обиди и искания за сваляне на материали, независимо че преди това са търсени за позиция и са отказали всякакви коментари. Опит за натиск от фирми тип - ще пусна реклама, но забравяте да пишете за ...“

Когато говорим за култура на натиск, сериозно се е увеличил политическият.

През 2017 г. АЕЖ-България озаглавява своя доклад от изследването върху медийната среда "Голямото завръщане на политическия натиск". През 2020 г. той не само че не си е отишъл, не е намалял, но и се среща два пъти повече от другите инструменти за влияние върху медийното съдържание, сред които можем да причислим още икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции.

"През 2020-а година политическият натиск доминира изключително видимо, агресивно дори - казва д-р Вълков. - Над 70% казват, че политическият натиск е най-често срещаният във външните форми на намеса в редакционното съдържание."

Наблюдава се притеснителна тенденция държавни институции да отказват да предоставят информация или да демонстрират различно, пренебрежително или арогантно отношение към критични медии. Над 80% от анкетираните журналисти заявяват, че са били обект на подобно отношение „често“ или „понякога“.

Едва ли на този фон е изненадващо, че много от журналистите са принудени често да сменят работата си - над 70%

"През годините се наблюдава много силна миграция в самите медии. За последните 10 години много голям процент колеги журналисти са сменяли три пъти и повече от три пъти работното си място (...), което показва несигурност и нестабилност на работното място", коментира д-р Вълков.

Единствената причина за тази миграция не е единствено натискът.

"Журналистите споделят, че през последните 3 години има доста сериозно занижаване на доходите им. Близо 14% споделят това. 34% казват, че то по-скоро се е понижило. Едва един процент от тези 204-ма души, това са може би двама души, са споделили, че през последните години са с по-високи доходи.

Тези данни не бива да се четат като оплакване от колегите, че доходите им се понижават. В известен смисъл, това е една от основните причини за напускането на журналистите от журналистическата професионална общност към други сектори на публичния живот. Някои стават пиари, други въобще отпадат от професията. За последните няколко години много сериозни журналисти решиха да оставят журналистиката и да влязат в пиара."

Какъв е резултатът от това? Все по-ясно видимата липса на компетентност. Когато журналисти, развивали компетентността си години наред в дадена област, напуснат професията, компетентното писане/говорене в медиите също изчезва.

"Видяхте сега, около корона-пандемията колко е сериозен недостигът на ресорните, специализирани журналисти в областта на здравната тематика и каква голяма нужда имаме от колеги, които задълбочено четат данните и мерките, които се взимат", коментира д-р Вълков.

Отделно от това има много голяма централизация на медиите в София. За съжаление, регионалната журналистика се превръща в изчезващ вид, което лишава от информация немалка част от българските граждани, коментира той.

Пандемията от коронавируса се е отразила не само върху финансовото състояние на медиите, но се е наложила промяна в режима на работа на журналистите. В анкетите се отбелязват и случаи на свръхнатоварване. Всеки втори респондент (52%) вижда ограничения върху свободата на словото от приложените мерки по време на извънредното положение, обявено през март 2020 г. Пандемията силно ограничава свободата на словото, смятат 16,3%, а за малко над 14,4% тя е засилила автоцензурата. Ограниченията не са се отразили само на 22,3% от участниците в анкетата.

Мерките срещу медийната концентрация и разпространение на печатните издания продължават да се виждат като инструмент за подобряване на медийната среда в страната. Все повече надежда се възлага на алтернативните форми на журналистика (медии, които предлагат различен и по-задълбочен прочит на събитията, търсят независимо финансиране от дарения и месечни такси на потребители и т.н.).

Проучването е с национален обхват. Не е представително. Данните са набрани чрез онлайн анкета, попълвана доброволно от 3 май до 10 юни. Участвали са 204-ма журналисти. Статистическата обработка е на "Алфа Рисърч".

Анкетата се реализира с финансовата подкрепа на Посолството на Кралство Нидерландия в България.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !