Кин Стоянов и Емил Янев искат оставки в БНР и реформа в СЕМ

Мая Младенова Последна промяна на 28 октомври 2014 в 13:58 2511 6

Емил Янев, Валерий Тодоров и Кин Стоянов (от ляво на дясно) на дискусия за обществените медии

Профанизация, футболизация, всяване на тотален страх с цел оцеляване.

Това се случва в момента в Българското национално радио (БНР), заявиха двама от дългогодишните радиогласове Кин Стоянов и Емил Янев на дискусия за обществените медии.

Дебатът бе провокиран от спрените преди няколко месеца пет авторски предавания на Стоянов и Янев по Радио София - столичната програма на националното радио, която се цели в младежката аудитория. По думите на двамата журналисти новото ръководство на радиото в лицето на генералния директор Радослав Янкулов и на шефа на Радио София Митко Димитров драстично нарушава професионалните и човешки права на журналистите и "профанизира" програмата. Съществувала неформална директива да се пуска основно музика. По думите им по идея на Митко Димитров по радиото даже звучал призивът "Музика, музика и щастливите кокошки все повече снасят". След разговор за намеса в предаванията им с председателя на СЕМ и след като се подписали в защита на Петър Волгин, продукциите им били спрени.

"Решихме да не бъдем щастливи кокошки в този курник и затова напуснахме", заявиха Стоянов и Янев, доскоро автори на "Инфохолици".

Към дискусията се присъединиха и други дългогодишни кадри на радиото, между които бившият генерален директор Валерий Тодоров. Те изразиха недоволство не само от случващото се в БНР, а и от ролята на медийния регулатор - СЕМ (Съветът за електронни медии е органът, който избира генералните директори на БНТ и БНР - б.а.) "Силно разтревожен съм от компетентността на самия регулатор. Бих оспорил неговата обществена роля, защото се назначава от политически квоти. В СЕМ има хора, които през живота си не са управлявали петима души", коментира Валерий Тодоров, който два мандата бе начело на радиото. "Разтревожило" го и спадането на рейтинга на програма "Хоризонт" наполовина през последната година, откакто БНР е с ново ръководство. 

Тримата се обединиха около мнението, че СЕМ има нужда от обществена квота, а радиото - от по-компетентно управление и от Обществен съвет, който обаче не се назначава както сега от ръководството. Стоянов и Янев се заканиха да уведомят за случващото се медийната комисия в парламента, омбудсмана, както и международни журналистически организации и европейски институции. Те предложиха на СЕМ да одитира дейността на Янкулов и припомниха, че при 2 административни нарушения мандатът му може да бъде рпекратен.

В ефира на БНР и с отворено писмо до медиите двамата директори Радослав Янкулов и Валерий Тодоров вече изразиха позицията си по темата.

В своето предаване "60 минути на директора" Янкулов заяви, че предаванията на Кин Стоянов и Емил Янев са с високи качества, но предвид младежкия профил на Радио София е одобрил нова програмна схема.

Митко Димитров на свой ред посочва: "Петте предавания, реализирани от Емил и Кин, отпаднаха. От ръководството на радиото многократно ги молихме и им предлагахме да реализират други предавания. Едно от предложенията беше те да бъдат автори на най-важната рубрика, свързана с 80-годишнината на БНР – представяне на всички легендарни моменти от историята на медията. Те се провалиха. Емил Янев и Кин Стоянов постоянно демонстрираха високомерие, недоволство и нежелание да работят. Няма човек в БНР или в друга медия, който да води 5 предавания и да монополизира и обсебва по този начин дадена програма."

Oт месеци напрежението в радиото расте. Къде формално, къде - не, журналисти споделят, че са притеснени от програмните решения на ръководството и най-вече от непрозрачните мотиви зад тях. В края на септември, след серия поводи, между които и предаването "Деконструкция" на Петър Волгин, СЕМ покани ръководството на медията на разговор в опит да модерира конфликта.

В края на лятото в ефира на БНР зазвуча Let It Be - символ на протестите в обществените медии още от 90-те и знак, че журналистите имат повод за недоволство.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.02 2016 в 15:37

Винаги е било страшно неловко, когато хора от една сфера застават едни срещу други. Много нелепо изглежда от страни: първо, за тях самите, после - за гилдията. Точно поради тези причини досега съм се въздържал от каквито и да е коментари, свързани с професията ми и хората в нея. Излишно е да казвам, че имам и мнение и оценка. Пазил съм ги за себе си, верен на етиката и професионализма. Но когато две години по разни места и страници се появяват едни и същи имена, сеещи нетолерантност и издаващи липсата на основни правила на възпитанието, става някак неестествено да се мълчи. Още повече, че гледната точка, която предлагат тези личности на читателите, е пречупена през призмата на непочтения им интерес. Още преди няколко години, когато почти скандално се разделиха пътищата ми с двама „изключителни“ журналисти , им казах, че за тях човек като е нагъл, трябва да е нагъл докрай. В техния мир това просто е неизбежно. И така, става въпрос за Кин Стоянов и Емил Янев. Запознахме се случайно по повод на едно предаване за хора с увреждания, което те водеха в радио София. Предаването май се казваше „Различният до мен”. Аз съм журналист от 1990 г. Веднага разбрах, ма и то се набиваше на очи, че и двамата хал хабер си нямат от живота на хората с физически дефицити. Опитваха се да правят някакво портретно предаване с претенциите да защитава правата на тази група. Разбира се нищо такова нямаше, но двамата имаха невероятното самочувствие на спецове в областта. Дори я докараха до там, да ми обясняват от какво и защо се нуждаят незрящите. Апропо, аз самият съм незрящ.
Покрай участието ми в тяхното предаване стана ясно, че стартират ток шоу „Радио БЯС“, за което обявиха конкурс. Явих се и ме одобриха. Дали ме одобриха заради качествата ми, или за да натрият носа на някого - за мен си остава загадка. Ако е второто, всички приказки, че работя добре и че съм един от можещите в екипа са, били поредният им пасквил на тема „колега”. Страшното започна, когато след четвъртото предаване бях помолен да се обявявам като слепия водещ. Това щяло да повдигне духа на много хора с физически дефицити, които ни слушат. Откакто загубих зрение, непрекъснато работя за утвърждаване на авторитета на инвалидите. Затова се и съгласих. Никога не съм изтъквал слепотата си, никога не съм се старал да я поставям като етикет в работата си. Нещо повече, винаги съм се доказвал наравно с останалите без да вземам под внимание дефицита. Това ми е коствало много усилия, но и голяма удовлетвореност, когато са ме приемали колегите ми. Затова тази ми роля беше изключително болезнена за мен, но я изпълнявах с увереността, че наистина съм пример за подобни на мен млади хора. Оказа се, че на мой гръб двамата са се поопитали да изкопчат оттук -оттам било одобрение, било възможности за финансиране. За радост моя и за тяхно съжаление в този период нямаше проекти, финансиращи журналистическа дейност. Затова и интересът към мен пресекна. За отношението им по време на предаване не искам да си спомням. Това е най-ужасният период в кариерата ми. Върхът на наглостта им настана, когато по най-безочлив начин ми откраднаха предаване, което се казваше „Старият файтон“. Споделих с тях схемата и им казах, че това предаване не може да се осъществи без режисьор. Идеята беше да се представят актьори, които вече не са в активна дейност. Те да могат да изиграят част от роля, монолог или произволно избран от тях текст пред микрофона. В предаването водещият трябваше да е партньор на актьора. Нещо, което нито Кин Стоянов, нито Емил Янев можеха. По онова време играех в частен театър, а и след това продължих да работя като непрофесионален актьор. И така, Кин ми каза, че предаването е получило зелена светлина на съвет. Това се случи в началото на годината, а в средата озадачен, че предаването не тръгва въпреки че видях режисьора, привлечен за него, попитах Кин какво става. Той ми отговори, че то няма да тръгне. Не задавах повече въпроси. Щом няма, няма, така са решили главните и толкова. Но през септември, в едно от текущите предаване, които водех аз, разговарях с някаква жена, работеща в Народния театър. И чувам в слушалките Кин Стоянов: „Кажи й, кажи й, че ние имаме съвместно предаване с Народния театър“. Повторих машинално. Завърших разговора, завърших и предаването. И попитах, кое е това съвместното, дето го имаме с Народния театър.
- Ами „Старият файтон”, как кое? - отговори ми Кин.
Оказа се, че то вървяло от няколко месеца без мое знание и не с мен като водещ, разбира се. Чух самото предаване и естествено ме заболя. Бях ограбен по най-пладнешки начин , а двамата си баеха едно и също, което си знаеха: представяне на събеседника в рамка - детство юношество, младост, зрял период. За какво им беше режисьор при това положение, не разбрах, навярно да подарят някой и друг хонорар на „приятел”. Тръгнах си, не можех повече да остана с такива хора. Пък и договорът ми с ток шоуто свърши. И когато поисках от Юлия Гигова, директор на радио София, и от Валери Тодоров, генерален директор на Б Н Р, да ми дадат възможност да работя в една от двете медии, двамата изведнъж оглушаха. Бяха забравени думите, че съм бил един от добрите водещи. А по-точно бяха направили справка с Кин и Емил. Те вече нямаха нужда от мен, пък и кой иска да даде път на човек, който им напомня за светлите дела. За гузна съвест не говоря, първо имам изключителни съмнения, че понятието съвест им е ясно, още повече пък и гузна. Пиша всичко това, защото наистина ми омръзна да чета колко били онеправдани и какви страхотни предавания правели, та от страх треперели незнам си кои. Вярно е, че от агресивността им се бяха поуплашили някои колеги. Вярно е, че в страна на връзките от тях можеше да си изпати някой, та затова ги бяха оставили да си разиграват коня. Но ще завърша с думите, с които се разделих с тях – човек като е нагъл, трябва да е нагъл докрай.
Владислав Кацарски, журналист и поет

16.02 2016 в 16:34

Нищо не е такова, каквото изглежда. Живеем в свят на превърнатите форми.
Съжалявам, че толкова късно виждам тези изблици на двойката Кин-Емил.

16.02 2016 в 16:30

Много е възмутително, че такива хора като Кин Стоянов, Емил Янев, В. Тодоров се изкарват борци за някаква правда - но каква? ТЯХНАТА, за собствения им джоб - а всъщност техните действия говорят за друг морал. И преди, и сега.

09.12 2014 в 01:14

Радослав Янкулов бе назначен от Орешарски и превърна БНР в медия с катастрофално нисък рейтинг. Несменяемият Георги Лозанов с прякор "Пантофа" /нахлузва се на всяка власт и е удобен и по мярка/.Не случайно България се спусна в класацията за Свобода на словото. "Часът на Инфохолиците" беше много светско предаване, жалко, че го свалиха и от Интернет архивите. Навремето бай Радой беше казал: "До кога над страната ни бащина, ще вилней таз страшна просташтина?"

06.11 2014 в 13:31

До колкото знам Кин Стоянов е син на комуниста-партизани и представящ се за поет Радой Ралин,и бившият евродепутат от ПП АТАКА Димитър Стоянов.Стоянов и Янев под формата на протест срещу ръководството БНР,целят единсвено да защитят архикомуниста Петър Волгин.Друга цел те нямат.Трябваше да представят още протестни писма от квартални ППО организации,за да си дойде всичко на място.И със зъби и нокти да се бори П.Волгин не може да си върне любимите си БКП и КПСС на власт.Само тогава ще може той да стане председател на Комитета за телевизия и радио,който веднага ще бъде създаден за него.

28.10 2014 в 15:49

Точно тия двамата да се изхождат по въпроса е най-малкото смешно!