СЕМ избра по-рано днес Милен Митев за генерален директор на БНР и в следващия 3-годишен мандат. По настоящем Митев е генерален директор на Радиото, а мандатът му приключва в края на октомври.
На конкурса се явиха общо седем кандидати. Събрахме акцентите в техните управленски визии за БНР.
Милен Митев, настоящ генерален директор: Актуализация на редакционните стандарти
Той подчерта нарастващото влияние на БНР в интернет и обърна внимание на младежката аудитория, за която е нужно да се обособят отделни канали. В тази връзка е и продължаването на „БНР академия“, където ученици и студенти да бъдат обучавани и след това привличани в БНР. По отношение на технологиите Митев залага на внедряването на изкуствен интелект. „Медиите са сред пионерите в тази област и е много важно, когато започваме по-широкото използване на изкуствен интелект, това да става ръка за ръка с разработването на ясни журналистически и етични стандарти за ползването му – област, в която смятам, че БНР може и трябва да е водещо в национален мащаб.“ Според Митев повишаването на медийната грамотност и запазването на независимостта и свободата на медията са каузи за БНР. В концепцията на Митев е планирана актуализация на съществуващите редакционни стандарти с цел да са по-ясни и лесноприложими. Митев предвижда и оптимизиране на разходите чрез предлагане на реклама срещу външни услуги, най-вече интернет реклама. Той изреди и няколко важни проекта, започнали в предишния му мандат, които очакват развитие. Един от тях е обновяването на Първо студио на БНР и превръщането му в концертна зала с капацитет 300 места.
Цветослава Георгиева: Повече БГ музика в ефира, продуцентство на култура
В концепцията си тя акцентира върху мястото на БНР в социалните мрежи и в стрийминг платформите, достъпни чрез мобилни приложения с цел достигане до повече хора. Друг акцент на Георгиева бе БНР да бъде продуцент на културно съдържание и събития. Това включва увеличаване на присъствието на българската музика в ефир, периодични турнета и концерти на съставите на БНР в страната и чужбина, обновяване на студиата и създаване на нов ресурс за запис на музика, иницииране на стойностни събития. Георгиева наблегна върху модернизацията и нуждата от свързаност между различните предавания и между програмите на БНР, също и за обновяване на техниката в регионалните радиостанции и разкриване на още две регионални програми за Северна България. Водеща нишка в нейния план за развитие бе създаването на съдържание, което да генерира приходи и да привлича външни продуценти и изпълнители.
Хелия Чавдарова: Интегриран нюзрум, таргетирано съдържание
В нейната концепция е залегнало увеличаването на доверието към новините на БНР в онлайн среда и създаване на интегриран нюзрум. Според нея, след като съдържанието бъде таргетирано, то може да се свърже с нагласите на публиката. Чавдарова предлага и създаването на нови мобилни приложения, включително и приложение за ученици и студенти с цел спечелването на младата аудитория. По отношение на музиката в ефира, концепцията включва достъп на всички регионални програми до златния фонд на БНР и по-стабилна защита срещу кибер атаки.
Маргарит Русев: Връзка с университетите, повече регионално съдържание
Важен приоритет за него е тясното сътрудничество между радиото и образователните и културни институции, включително партньорства с университетски центрове за създаване на медийни продукти и сътрудничество в изграждане на подготвени кадри. Русев отдели внимание на езика, стила и културата на говора. За кандидата важен бе фокусът върху регионалното съдържание и потребностите на регионалните общности. Стратегическа цел в неговата концепция е развитието на собствени културно-продуцентски центрове в регионите. В изложението на Русев важно бе съчетаването между традицията и иновацията във всички сфери на дейност.
Ива Дойчинова – Димитрова: Лидер в обществения диалог
Дойчинова обобщи концепцията си в три главни приоритета – БНР да е лидер в обществения диалог, да търси истината и да предлага култура. За нея БНР задължително трябва да е лидер в обществения диалог във време на много разделителни линии в обществото. В тази връзка тя предложи създаване на събития по важни за обществото теми. Важен акцент в концепцията на Дойчинова бе увеличаване дела на музиката в радиоефира. Дойчинова също наблегна на намаляващия дял млада аудитория. Нейната Стратегия започва с анализ на аудиторията и нагласите, и включва обновяване уебсайта на БНР. Дойчинова предвижда и сериозни административни промени и търсене на целево финансиране на ключови проекти в кибер сигурността, както и за дигитализация на архивите на БНР.
Валерий Тодоров: Социално радио с акцент върху социалните мрежи
За него важен акцент е наблягането върху социалните мрежи и разпознаването на БНР като социално радио. Тодоров подчерта необходимостта от ясна стратегия в технологичното обновяване в БНР. Сред други важни теми, на които се спря бившият генерален директор, бяха езикът на журналистите, както и качеството на излъчване. Важни акценти за него са още специализацията на журналистите, балансът между музика и информация, информирането в кратки форми и разказването на новините като истории със сюжет и взаимосвързаност. Тодоров не спести и критиките си към настоящото управление, най-вече по отношение на техническото и финансовото изоставане на радиото.
Георги Даскалов: Нова модерна база и нови сървъри, млади кадри
Той също говори за техническата поддръжка и за нуждата от средства за модернизирането на материалната база и за нови сървъри. Друг проблем за него е застаряващия екип и понижената мотивация поради липсата на координация и намаляването на хонорарите за допълнителна работа. Даскалов говори и за нуждата от агресивна рекламна политика, свързаността с други медии и задържането на трафик от посещаемост на сайта. Той бе заложил възстановяване на програмната дирекция, за да има синхронизация на програмите.
Кристиян Григоров
Кристиян Григоров е филолог, блогър и музикант. Роден е в Етрополе през 1994 година и по рождение е незрящ и трудноподвижен поради костно заболяване. Книгите, музиката и радиото са спътници на Крис от ранното му детство и определят неговите интереси и творчески посоки на развитие.