Според речника на българския език дефиницията на думата „телевизия“ е „система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали“. Това обаче далеч не обобщава цялостното значение на тази дума, защото телевизията се е превърнала в един от символите за напредъка на нашата цивилизация – само за половин век този начин на разпространяване на информация претърпява сериозни метаморфози, от примитивното черно-бяло излъчване до днешната кристално ясна картина. В Народна република България тази технология също се развива с бързи темпове – БНТ започва да излъчва на 1.11.1959 г. , а само 7 години по-късно 60% от територията на страна ни е покрита с телевизионен сигнал.

Това не трябва да изненадва никого – в някои от материалите ни до момента описахме изненадващо бързите темпове на развитие в някои от ключовите сфери в България през 50-те и 60-те години на миналия век.

Историята на телевизията в България започва със създаването на екип от учени от Машинно–електротехническия институт (днес Технически университет) в София начело с проф. Саздо Иванов. През 1951 те започват експерименти за създаването на телевизия в страната, но първите успешни опити идват през 1953, когато за пръв път е осъществена качествена телевизионна връзка – снимка на проф. Ангел Балевски бива предадена чрез кабел от стая до съседна стая. В следващите няколко години развитието на тази технология претърпява значителен прогрес благодарение на труда на подобни телевизионни пионери и така логично се стига до 1959 година, когато Българската национална телевизия излъчва пряко манифестацията по случай 7 ноември (това е първото й излъчване, а официално е открита на 26.12.1959). В началото лукс, достъпен единствено до ограничен кръг от хора, през 60-те години излъчването на телевизия става все по-масово, благодарение на изграждането на телевизионни кули, както и на създаването на завода „Климент Ворошилов“, където започва производството на българските телевизори „Опера“.

Постепенно тази технология навлиза все повече и повече в живота на българина, а ролята й като средство за масова информация нараства значително. Както знаем, управляващата партия БКП контролира изключително строго достъпа до информация, като влияе пряко върху съдържанието и естеството на новините, предавани и по радиото, и по вестниците. Поради тази причина не е изненада, че когато значението на телевизията като осведомително средство нараства, паралелно с него нараства и ангажираността на държавата с тази нова медия, както и ролята на тази медия като идеологически и „възпитателен“ инструмент. Цялата програма бива изготвена по нуждите и пряко подчинена на идеологиите на тогавашната власт. Интересно е да се проследи как политическата ни номенклатура е използвала телевизията, отначало, за да пропагандира своите идеи, а впоследствие, за да прикрива трагедии, престъпления и бедствия.

Новинарските емисии, които гледаме в момента, нямат нищо общо с новинарските емисии от социалистическа България. Тогавашните „информационни бюлетини“ не започват с гръмки политически или международни събития, а с далеч по-“съществени“ новини – как върви жътвата в България, колко тона въглища са добити през последната седмица в мина „Бобов дол“, как върви гроздоберът по Мелнишко и т.н. Често на малкия екран се появяват образи като Найда Манчева. Тя е известна с това, че е работила едновременно на 40 автоматични стана при норма 4, заради което е обявена за герой на социалистическия труд, а впоследствие става народен представител в 3 народни събрания. Нейният пример е често споменаван, за да мотивира и мобилизира населението да дава всичко от себе си в „труда за родината“. Този модел на изграждане на легендарни образи не е открит от родната социалистическа власт, а напротив – по подобие на Стахановското движение в СССР, оглавявано от Алексей Стаханов (руски миньор, който успява да преизпълни петилетката и да се превърне в еталон за достоен представител на пролетариата).

Проблемите, престъпността и дори бедствията обаче се крият от народа. Постепенно се създава усещане за грандиозни постижения, прогрес и светло бъдеще. Друг пример за влиянието на властта над телевизията са социалистическите сериали, най-известен от които е култовият „На всеки километър“. Той се превръща в абсолютен хит сред всички българи, а всяко дете мечтае да бъде майор Деянов, Митко Бомбата или Войводата и да се бори срещу нацистки подводници и диверсанти, врагове на новия строй в България. Продукцията и до днес остава една от любимите на няколко поколение българи.

Продължението на текста "Как БКП превърна телевизията в свое оръжие" може да прочете на този линк.